И продължението...как точно премина всичко

Бяхме десетина човека, които избирахме подаръка и с общи пари искахме да купим нещо голямо. Наистина не разполагахме с кой знае колко пари...около 50-ина лева. Идеята с тарамбукито пропадна, защото част от хората бяха абсолютни сухари.

Другата ми идея беше да вземем на рожденичката огромна плюшена играчка, защото се съмнявам, че има жена, на която да не и допадне такова нещо. Е сбърках - 5 човека бяха против. Е приех го...тръгнахме да търсим какво да купим. Всички искаха да е нещо практично, а на мен само от думата "практично" ми се изправи косата. Веднага си представих някви тенджери и чинии, но реагирах с известно облекчение като разбрах, че искат да и купим някаква блуза и още нещо. Влязохме точно в най-смотания магазин в града, защото част от групата си беше навила на пръста, че трябва да купим нещото от там. А имаше само някви боклуци, които още при първото пране щяха да се съдерат. На всичкото отгоре аз трябваше да пробвам  гадните парцали, защото съм била най-близка до размера на рожденичката. Нищо не ми хареса. Какъв скандал щеше да стане, щяхме да се избием, защото няколко души пък бяхме твърдо против даването на пари за глупости. Глас в пустиня. В крайна сметка купихме разтегливия боклук, който 3 пъти си прломени размера само докато го облека с съблека. Поне букета, който взехме беше на ниво. Та думата ми беше за жилетката, която аз не одобрявах. Беше в един оранжев цвят, но не истинско живо оранжево, а някакъв опушен оттенък с един метален цип.

Когато се събрахме вечерта и подарихме омразното нещо имах чувството, че рожденичката никога нямаше да ни прости това...беше някаква адски щастлива и като видя нещото...всъщност видя само цвета и каза едно "благодаря" със съответния разочарован тон. След това си прекарахме наистина добре. Ходихме на коктейл бар...пихме малко :Р и след това почти подковани отидохме на механа и там до сутринта на черешата. Ще видим сега като сме изтрезнели дали няма да има продължение.