И пак ден като този .....
И пак ден като този ..... и пак объркан .... аз, не денят! ...... Нямам време да се озърна ..... около мен всичко кипи и в един момент и аз кипя ..... разпилявам се на хиляди посоки и не мога да се събера ..... не намирам мене си, раздал съм се на 5 .... Нямам време да съм тъжен, нито да поплача, нито ..... само една искрица е там и не загасва никога .... нещо прищраква и знаеш, че има човек .... някъде там в безбрежното необятно, който мисли за теб и ти мислиш за него ..... прищракването свършва ..... бързане, шепот, времето е дефицит .... магазин за дефицитни стоки. Ще го посетя, но не знам кога. Вървя .... не, не вървя .... направо летя .... почти са ми поникнали криле .... бързам за някъде и мисля .... нещо не ми достига .... какво беше ... а, да, време ..... време за тази, която обичам .... време за най-близките ми хора .... време за филм ..... време за пуканки .... време за сълзи .... време за усмивки .... време за бира ..... ВРЕМЕ ..... нямам го. Мисля .... този стълб почти не го видях ... а, стигнал съм .... че кога .... трябваше да правя нещо тук ..... какво трябваше да правя тук ..... не, мислех за нещо друго ..... да, сетих се ..... трябваше да говоря ...... обаче какво ..... даже не знам къде съм. Трябва да сляза ..... Земята викала Марс ...... е, аз съм на Венера ..... ще почакам да ме извикат и мен ..... разговора ..... трябва да започне .... "Добър ден" ..... аха, добър - така си мислиш само, обаче не знаеш за стълба .... без малко да ме гледаш маркиран сега ..... представям нещо ..... свърши .... гледам, че се усмихва .... значи не е толкова зле колкото си мисля .... можело е да бъде и по-зле ..... продължавам нанякъде .... ами да - втора точка ..... предаване някакво .... пак мисля ...... гонят се и не могат да се хванат ..... мислите. Аз ли съм избрал .... за да си отговоря, трябва да помисля .... не искам да мисля, а го правя ..... Какъв избор е това? Избор ли е въобще? ..... какво отчаяние, ти луд ли си .... няма място за отчаяние .... не, грешка .... няма време за отчаяние .... аха!!! Че това не беше ли в началото ..... ха, скапаната ирония на живота .... пак съм там откъдето тръгнах .... а утре така ли ще е ? .... не искам!!!
Имаш я, сам я наричаш незагасваща.
Това е.
Другото - идва и отминава.
П.С. И внимателно със стълбовете
Дължиш го не само на себе си...
И ти завидях.
Че нямаш време дори да ти е тъжно.
Не че е зле да ограничеиш общуванията си със стълбове............
П.С.Мърсувал си.Казаха ми!Ще ти скъсам ушите ако е верно.Наздраве....
Ти духовен настойник ли се явяваш на г-н Vimp,?
(Ако е така - Господ да му е на помощ!