Изгревът във "Изгрев" сити е сумрачен и сив, събудих се от някакви особено странни и силни сънища, твърде рано, писах си с един приятел, който е в Месико и с една приятелка в Кали, обменихме прекрасни приказки, видения, слова и гледки, споделихме мисли и идеи, и поехме по пътищата си - оставих ги да си легнат, а аз продължих да се пробуждам в сивото, влажно, хладно и мокро лятно утро. Повъртях се из обичайните си дузини източници, отпуснах леко юздите на ума си и оставих идеити и мислите да полетят на огненинети си криле в утрото, и не след дълго слязох долу да пия кафе в магазинчето точно срещу входа на голямото бетонно туловище на сградата ни, като по трасето помогнах на възрастния господин, тръгнал на път с чанти да си отворя вратите на асансьора и останалите, докато достигне до чакащото го отпред такси, пожелавайки си "приятен ден" и "довиждане".

Махнах за поздрав на човека, който помага там с местенето и нареждането на касетките със зарзават и плодове, чистенето и друга работа, пошегувах се с магазинерката, че "отдавна не беше валяло", докато тя ми приготвяше от богоуханната напитка, а аз със заучена сръчност се пресягах към леко скритите и прикрити "късметчета", поставени неудобно зад малката барикада от дъвки. Понеже валеше, отпивах първите глътчици все още вътре, обкръжен от шарените опаковки на добре обработени, изсушени, "осолени" с химикали и всичко останало въглехидратни лакомства, но после реших да се присъединя до мъжа, седнал под ромонливия пластмасов навес отпред.

Докато прикривам с ръка за да предпазя от падащите дъждовни капки ароматната амброзия и минавам покрай въпросните касетки с плод и зеленчук, приближавайки се до неговото местоседение си мисля колко е хубаво, че никога не страня от хора от всякакво естество, потекло, произход, ни социално ниво, ни препитание и как всъщност винаги се радвам да си общувам с всякакви личности, субекти във всякакви и всячески контексти и аспекти  - включително често сам инициирам контакта, започвайки разговора с непознати. Присядайки до него той ми споделя, придърпвайки го, белезникавото парче нещо-си-там като шперплат, за да не седя на плочките пред съседната витрина, докато ми ломоти нещо за змията, която отказала да хапе човека, защото той бил седнал на студения камък. А аз наистина първоначално отказах, след това се опитвах да го чуя - монотонния и тих говор ми беше под прага на това да го слушам нормално и така постепенно завързахме разговор.

Разговорът започна съвсем просто и обичайно, като го запитах откъде е, защото все ми се струваше, че е от Бистрица - и говора, и фенотипа му ми напомняха много "Терзо" от казармията, и точно това му казах, че ми се струва да не би да е оттам и след това протича и потича гладко като нежно капещата дъждовна вода и се стеле плавно като вълмета мъгла, отскачайки като капчиците по асфалта от тема на тема...

И изведнъж той ми цитира своите хайку, а аз стоя бездиханно придиханно стаено смълчано разговорлив и щастлив, кимащ радостно и уаукащ ентусиазирано и си тръгвам, потупвайки го по рамото на вехтото яке "ти си прикрит философ", благодарейки нему, благодарейки на света, Вселените, Бог и окрилените повеи на времепространствените чудеса.

А денят се разлиства всред притъмняло сивеещите небеса...