И какво от това?

Че не мога без теб да живея, че и в малкото стръкче трева търся твойте очи да намеря. Че се срива денят ми за миг, ако делничен чуе гласът ти, и не с стон, а с безмилостен вик скален къс любовта ми откъртва. Че животът със сив пластилин моделира ни. Еднакви макети. Аз - да преглътна този стрихнин, често тракам си с кастанети, подарявам си - миг или два, цяла вечност - любовна магия... За сърцето си с кламер те закопчах. Не какво от това! А така - завинаги. Кети Бозукова