И боли ме...

Затвори се звездната пътека
по която идвах при теб. 
И боли ме. И тя боли, нека!
Нека да горчи като море,
изпило сълзите ми солени.

Не пресъхна кървящата рана
на луната в тъжно небе.
И болиме.Тишината раздрана
тиха нишка  преде
от болка, с бяла нежност във мене.

Не спря да идва вятърен плач
в нощите, студени и тъмни.
И боли ме! И зная какво значи
вътре в мен да не съмне
дори и слънцето да е изгряло.

Забиха се шипове стоманени
в цвета крехък на бялата роза.
И болиме. В листата сломени
нямаше никаква угроза.
Едно тихо, самотно, цвете бяло...