И аз да ви разкажа нещо
Ето дойде и моят ред да се представя. До сега колкото представяния съм прочела всички започват с това, че е трудно да опишеш себе си и да пишеш за себе си. Аз не мисля, че това е проблемът. Кой друг по-добре те познава? Кой друг може да напише (изрази) твоите мисли и чувства освен ти самият? Седя и си мисля кое му е трудното...
(бях в паралелка с разширено изучаване на немски език)
Не че в България не ми харесваше. Когато бях на 16 отидох на гости на сестра ми в "Студентски град". Та от тогава мечтата ми беше да стана възможно най-скоро студентка, но мислех че в Гремания купоните са още по-големи и студентския живот е още по-хубав. Уви жестоко съм се лъгала...
Срещнах ценни хора-всеотдайни и готови да помагат. Те станаха меото семейство. Заедно се веселяхме, но заедно и тъгувахме. Нали се казва, че споделената болка е половин болка...
Не знам на колко години трябва да стана, за да спра да вярвам в доброто у хората. Обичам да им помагам и често съм го правила. Често съм оставала и разочарована.
Някак си когато човек се раздава не мисли за себе си, не мисли и за отплата. Знам, че е глупаво, когато помогнеш на някой, да очакваш от него същото, когато ти имаш нужда. Идеята е че, той трябва да направи нещо добро за някой друг тоест "предаване на доброто". Но много ме боли, когато ми трябва помощ и тези, на който съм помогнала, било то духовно или материално, " ми затварят врата под носа".
Но поне едно се научих, кой са ми истинските приятели. На кого мога безусловно да разчитам...
Мисля, че съм намерила отговора на всички тези въпроси, но ще го споделя някой друг път, че това представяне стана 100 километра.
И така след 2 седмици престой и вече минимални знания по езика, тръгнах на училище. Малко е трдно да обясня за какво училище става на въпрос, защото няма такова в България. То се прави след гимназията и е 1 година, кото си избираш някаква "линия" и отделно си избираш какви други предмети искаш да посещаваш и на какво ниво. Та аз бях приета "Естетическа линия" благодарение на 5 от мойте рисунки. Та от иконом(уча икономика в Германия.) се превърнах в естет.
Галяма забава! Имам предмети като театър, пеене, танци, рисуване и филм, отделно аз си избрах да ходя 3-4 пъти седмично на шведски. Та първо учителя по шведски си мислеше , че като идвам от България и съм много зле, и че там нищо не се учи.
Аз в началот нищо не разбирах, като ми говори( той говори с диалекта, който е характерен за областа, в която се намирам). И так до момента , в който ни даде домашно ( 2 от часовете, който посещавах са литература-както в България. Почва се от гръцка митология и минаваш през всички епохи.) Та аз както си седях мирно и кротко в часовете без да казвам нищо. Така му написах две домашни, който той ни даде. Едното беше да напишеш нов мит- например за микорвълнова печка или компютър, а другото беше за Хамлет. Хубавото беше , че материята ми е позната. Та селед няколко седмици ми ги връща със страхотни рецензии и колко е очарован от мен, разнообразието на езика и т.н. Но само аз си знам с колко речника и колко време съм ги писала.. И от тогава се зароди голям респект в него спрямо мен. С което много се гордея. В часовете започна често да ме разпитва за България...
Просто като вляза в bglog-a и изпадам в транс и не мога да спра да чета ...
И всъщност стигнах до извода, че е трудно да решиш, кое точно да споделиш за себе си, кое да запазиш в тайна. Да разкажеш ли всичко честно и откровенно, както би разказал на приятел или да видоизмениш и скриеш, даже да излъжеш "широката публика"?
Аз реших да съм честна (до колкото мага да бъда такава :-))
Имах страхотно детство. Проговрила съм много рано и много правилно-не по бебешки, а дирктно съм свързвала изрежения. Та и до сега говоря много, а понякога и бързо. Хората се чудят кога си поемам дъх и дали въобще го правя :-))) А пък аз се оправдавам с това, че ми тече бързо мисълта...
За училищната ми възраст не ми се говори, защото в момента се чувствам много отдалечена от тогавашните чувства и усешнания. Сага всичко ми изглежда като че ли този период от живота ми е една книга с гръмкото заглавие " Първи стъпки в живота"- наръчник за начинаещи. Някак си като прочетена, затворена книга, която нямаш право да препрочетеш.
Още тогава, в гимназията, имах една мечта. ДА ОТИДА ДА УЧА В ГEРМАНИЯ
(бях в паралелка с разширено изучаване на немски език)
Не че в България не ми харесваше. Когато бях на 16 отидох на гости на сестра ми в "Студентски град". Та от тогава мечтата ми беше да стана възможно най-скоро студентка, но мислех че в Гремания купоните са още по-големи и студентския живот е още по-хубав. Уви жестоко съм се лъгала...
Та дойе паметният ден, в който Сивлия трябваше да замине за "рая" Германия.Тoку що навършила 19, пълна с надежда и много хъс да превзема света, но без да знае какво я очаква... На теория всичко беше ясно- преговаряно и обсъждано с родители и приятели стократно- пристигаш в Германия, държиш изпит по немски, намираш си жилище, после работа и започваш да ходиш на лекции. Да, ама нееееееее.
Пристигам аз в Германия в 3 часа през ноща. Автобусът, с който пътувах спира на гърба на гарата. Защо ли?( след известно време научавам, че нямали лиценз да спират в Германия) Да, но Силвия от къде да знае, че това е гърба на гарата. Слизам от автобуса, вали ситен дъждец, тъмно е на тясната улица, няма таксита. Свалят ми багажа. В този момент ми рухнаха всички представи за Германия... Слязоха още двама българи от автобуса. Добре, поне не съм сама. Но те си чакат посрещачи. Аз какво чакам? Незнам!? Едната българка ми се надува. Майната й. А ето идват посрещачите и казват:
- Абе цялата гара обиклиме докато ви намерим. Тия тъпаци, защо са ви спряли тук? И то с 6 часа закъснение!!!
Помагат ми, вземам такси и пътувам към мястото, което бях резервирала за нощувка. Шоф:орът ми говори за есента и нападалите листа. Въобще не го слушам. Имам чувството, че вече съм в друг свят. Малко като сън ми се струва...
На следващия ден сънят продължава и така почти 3 години. Тогава - по това време порастнах. Между търсенето на жилище, роботата и университета...
Срещнах ценни хора-всеотдайни и готови да помагат. Те станаха меото семейство. Заедно се веселяхме, но заедно и тъгувахме. Нали се казва, че споделената болка е половин болка...
Не знам на колко години трябва да стана, за да спра да вярвам в доброто у хората. Обичам да им помагам и често съм го правила. Често съм оставала и разочарована.
Някак си когато човек се раздава не мисли за себе си, не мисли и за отплата. Знам, че е глупаво, когато помогнеш на някой, да очакваш от него същото, когато ти имаш нужда. Идеята е че, той трябва да направи нещо добро за някой друг тоест "предаване на доброто". Но много ме боли, когато ми трябва помощ и тези, на който съм помогнала, било то духовно или материално, " ми затварят врата под носа".
Но поне едно се научих, кой са ми истинските приятели. На кого мога безусловно да разчитам...
Та така прекарах няколко години в Германия. И винаги съм се чудила , защо германките са такива двулични и лицемерни и защо немците са такива спеченяци . (Държа все пак да подчертая, че има и изключения.) Защо те ме карат да се чувствам безполова? Защо не могат да си изразяват чувствата, ако харесват някой?
Мисля, че съм намерила отговора на всички тези въпроси, но ще го споделя някой друг път, че това представяне стана 100 километра.
Миналата година бях на гости на сестра ми, коята живее в Швеция и на нея й хрумна идеята да дойда, да се преместя да уча там. За една година - да пробвам. Пък после ще решавам...
Речено - сторено. През август 2005 си стегнах багажа, ей така, без да му мисля много и се отправих към далечната Швеция, без да знам грам шведски.
И така след 2 седмици престой и вече минимални знания по езика, тръгнах на училище. Малко е трдно да обясня за какво училище става на въпрос, защото няма такова в България. То се прави след гимназията и е 1 година, кото си избираш някаква "линия" и отделно си избираш какви други предмети искаш да посещаваш и на какво ниво. Та аз бях приета "Естетическа линия" благодарение на 5 от мойте рисунки. Та от иконом(уча икономика в Германия.) се превърнах в естет.
Галяма забава! Имам предмети като театър, пеене, танци, рисуване и филм, отделно аз си избрах да ходя 3-4 пъти седмично на шведски. Та първо учителя по шведски си мислеше , че като идвам от България и съм много зле, и че там нищо не се учи.
Аз в началот нищо не разбирах, като ми говори( той говори с диалекта, който е характерен за областа, в която се намирам). И так до момента , в който ни даде домашно ( 2 от часовете, който посещавах са литература-както в България. Почва се от гръцка митология и минаваш през всички епохи.) Та аз както си седях мирно и кротко в часовете без да казвам нищо. Така му написах две домашни, който той ни даде. Едното беше да напишеш нов мит- например за микорвълнова печка или компютър, а другото беше за Хамлет. Хубавото беше , че материята ми е позната. Та селед няколко седмици ми ги връща със страхотни рецензии и колко е очарован от мен, разнообразието на езика и т.н. Но само аз си знам с колко речника и колко време съм ги писала.. И от тогава се зароди голям респект в него спрямо мен. С което много се гордея. В часовете започна често да ме разпитва за България...
А по другите предмети само се забавляваме. Просто е стрхотно.
Всички са много мили, макар и в началото да не можех да говоря, никой не ме е изолирал. Винаги ме викаха на купоните, който се организират всяка седмица в общижитието, където и аз живея. Абе тук си е като в България.До тук добре. Само сърчицето ми се свива като си помисля колко ми е объркан живота и че скоро трябва да направя своя избор. В момента съм на кръстопът. Да, един кръстопът обикновено има 4 пътя, който водят към 4 посоки. Е, моят кръстопът е с 3 възможности, но това въобще не прави избора ми по-лек. Та за да си запазая всичките 3, сега съм се заела да уча за изпити в Германия. Ще пиша два то много скаро и ако не ги взема вие, който пишете толкова интересни неща в bglog-a ще сте виновни:-))).
Просто като вляза в bglog-a и изпадам в транс и не мога да спра да чета ...
Мисля вече да спирам , че не знам дали някой ще си направи труда да чете това километрично чудо...
Тоя номер със запазване на всичките посоки най-често не минава, но ще се радвам за теб, ако успееш :)
И по-смело, пиши и не се притеснявай :)
Esy, "това километрично чудо" бъди сигурна, че всички активни блогери ще го прочетат, дори и да не дадат вид, че е така, т.е. имам предвид, че може и да не направят някакъв коментар.
Забелязала съм, че дори и в най-трудни моменти, когато - образно казано - вървиш на ръба на пропастта и аха - да паднеш, винаги се намира някакъв изход и нещата си идват на мястото.
Харесвам хората като теб, които взимат смели решения и са способни да поемат риск, а не разчитат непременно на нещо сигурно. Както сама виждаш, и си даваш оценка, то е било за твое добро.
Сега се чувстваш объркана, и едва ли ще ти е за първи път... Ти ще решиш сама накъде да тръгнеш, като се обърнеш към себе си и се опиташ да си отговориш на въпроса какво всъщност искаш от този живот.
Благодаря ти за милтие думи, queen blunder
Оле, сега видях, че съм написала иконом, вмсто икономист. Тогава ми звучеше странно. По тази причина сложих уточнението в скобите... Срам и позор!
А колкото до запазването на всички възможности- знам, че не върви. И знам, че скоро ще дойде "денят на страшният съд" и ще трябва да взема решение.
Искам просто да ти сваля шапка за премеждията и за начина, по който ги преодоляваш! Всеки е на някакъв кръстопът, но на някой кръстопътът им е съдбоносен. Желая ти всичко да се нареди от само-себе си и да успееш да се пуснеш по топлото течение, което ще те отведе.... незнайно накъде :)
п.с. Къде в Германия си учила?
Благодаря ти Веско,
аз всъщност все още уча и в Бон. На 27 Януари ще пътувам към Германия, за да държа гореспоменатите изпити.
Хм. то пък няма опции за качване на снимка. или аз недовиждам. А и в галерията нямам достъп до моята си галерия, за да кача снимка. Карай. Не е толкова важно. :)
Esy, първо, радвам се да науча нещо повече за теб! Особено причините да си в Швеция, щото ти все казваше еее ама то дълга история ... Наостри ми ушите с тази тайнственост :)
Да, интересно наистина защо е трудно да се пише за себе си. Проблемът и според мен е, че човек прекалено много знае за себе си ... кое ще им е интересно на останалите? От кой аспект да се подхвана? Човек сам за себе си си е всичко - а как да напишеш всичко? Както и да е, в едно представяне все пак се спираш на определени аспекти и моменти и даваш нататъка. Това, което едва ли е възможно, е едно изчерпателно представяне...
А твоето го прочетох на един дъх. Не само до края, ами очаквам продължението! Ето сега ако си продължа мисълта от одеве, на кои аспекти си се спряла ти? Ами сметнала си за най-важно каква си тук и сега, какво правиш, как се чувстваш и към какво се стремиш. Това говори за определена житейска нагласа...
Няма да анализирам повече, защото се чувствам странно като го правя, само ми се ще да ти кажа нещо по въпроса за Избора ...
Човек по принцип (би трябвало да) избира дейност, която го вдъхновява. То пък по една случайност винаги е и нещо, в което той е наистина добър. При мен, например, една голяма чуденка беше в гимназията - икономика или психология. Едното беше практично и разумно, направо с това следване си гушваш хляба и няма да го пуснеш до пенсия, майка ми и тя икономист ... Беше ясно. Другото, психологията ... ами имахме в училище психология и установих, че ми е адски интересна. Започнах да мисля, мисля, мислех поне 1 година или 2 какво да е - психология или икономика ... Като кажеш на някого, че се чудиш дали да не учиш психология, всеки ти казва "Да, и аз имам една съседка, която завърши едикога си Софийския с психология с Отличен, седя безработна няколко месеца и сега работи в магазин за кафе". Не знам как пък ВСЕКИ познава по една бивша студентка по психология, която не си бачка по специалността???? А пък ако трябва да сме честни, наистина няма смисъл да учиш нещо, с което няма как да се занимаваш. Тоест то ТРЯБВА да е практично, освен интересно по време на следването, за да може именно това, интересното, да продължи и като се дипломираш.
Това беше и едната от двете основни причини, поради които реших да е в Германия: защото ще имам по-голям шанс да реализирам това, което е вътре в мен - и ако щеш - да бъда по-полезна за обществото. За кое общество? Немското? Българското? Ами това, за което мога да бъда по-полезна, защото това ме удовлетворява.
Охх нещо се раз-високопарничих прекалено. Ама темата си е интересна и в никакъв случай не кратка ... Знаеш ли, понякога си представям разни картинки като кратки отрязъци от филмче, в които аз се занимавам с някаква конкретна дейност. Например аз като доцент, аз като терапевт, аз като научен сътрудник, аз на конгрес ... ей такива. Съвсем кратки клипчета от няколко секунди, които обаче са много емоционално заредени. Всъщност тези визийки преобразяват по някакъв начин ситуации от миналото, които са ми харесали и в които искам да се видя пак. Освен това не са статични, ами се променят някак си, допълват се, добавят се нови, а някои се изтриват - например ако няма прекалено минимален шанс за нещо, то се изтрива или избледнява и не ми харесва вече (както например отколешната визия Аз-Професор, за която се оказа, че не само е малко вероятно поради конкуренцията, ами и ти просто нямаш шансове ако родиш 2 дечица и заради тях пропуснеш 2-3 годинки публикации. просто тогава си аут. е .... не съм чак прерипала за научна кариера като е така!)
Наскоро ми се появи и още една визия, свързана с България, ама не ми се ще да я казвам, щото още е в сферата на научната фантастика.
Гаргарелке,
точно от теб очаквах коментар, а като го видях колко е дълък и много му се зарадвах.
Анализирането на хората " е твоя запазена марка " в бглог-а, а и професионално изкривяване :-)))
Харесва ми, че анализираш и по този начин се опитваш по-точно да разбереш хората.
С всичко написано от теб по-горе съм съгласна. Та, много се стъписах как може хората да мислят толкова еднакво. Не ми се случва за първи път да мисля, че говориш (пишеш) от мое име, защото съм чела почти всички твои писания. Погледнах ти инфо-то и се оказа, че сме една зодия... ;-)
По въпростътa за изборa . Той при всяко положение е продължаване на икономическото образование, но проблемът е къде???
Ахааа така значи, въпросът е къде ....
А кои са трите варианта? Швеция, Германия и България ли?? (само предположение)
...и какво говори за кой вариант?
(ако ти се пише де ... че да ни стане ясно... пък и човек като го напише така стегнато, току виж и на него му се изяснило)
За зодията: да бе ужким не вярвам в зодии нали, ама нали е гот да ти познаят нещо, та затова им давам шанс да познаят. Казано с други думи, чета хороскопи, намигайки :) И да, действително везните се разбираме супер помежду си. Не е ли странно, че 4те ми най-най-близки приятелки са 3 везни и една асцендент везни ... Абе глупости всъщност, ама е забано :)