И аз Събуждане

На третото-четвъртото събуждане тая сутрин ставам. Гледам ЖиСиЕм-а, пак съм спал почти до обед. Хубаво, че имам работа, която го позволява. Или не е хубаво, ред требе да има. И си викам: Ей, баси търтея си станал! Не мога да те понасям търтеливо копеле!

Много се възмутих ви казвам. После пак си се възмутих: Кой съм аз, че ще си държа такъв език. Ако някой друг ми беше казал нещо подобно, щях да му се обидя, не на шега. Викам си: Айде стига си се разправял, че си търтей търтей си. Знаем се сега. Замислих се малко: Търтей обидно нещо ли е или не е? Кво прави търтея? Ами опрашва пчелите, те го хранят докато ги опраши и после го гонят и той умира от студ и глад. Тука поздравявам Георги Господинов! Кефиш ме пич! Искам да те черпя една бира. Сетих се за романа му Естествен роман, там имаше едни такива размисли. После решавам, че не искам да ме гонят. По-добре аз да изгоня търтея от себе си. Той ще върне де, ама айде да е напролет, че ся едни сметки зимата и тряа се бачка, ама яко. Докато тия мисли жужат в кошера на раменете ми си правя кафе и докато го пия се зачитам в "Заяка се завръща"на Ъпдайк. Много е як тоя Заек. Ама не стига, че го заряза жената, а той пак по течението. Айде и къщата му изгоря. Глейш ли кво става като само по течението го караш, пита ме някой в главата ми. Ъхъ, викам му аз. После незнам кво стана със Заяка щото си изпих кафето. Първо гледах водещите новини в 12 часа, щото днеска бях дежурен и трябваше.  Петков уволнил две ченгета замесени в контрабанда,  Отчита дейност гада.  Някъв друг митничар, по дело от преди 6 години го осъдили условно. Отчитат дейност, пидирази. Ще не осъдят някой от крадливите ченгета, съдии, следователи, политици, прокурори, митничари... ама какато трябва, обажда се друг от Аз-овете ми. Ба ша осъдят, тва да не ти е някой джойнтър с два масура, обажда му се друг Азъ. Като осъдят себе си, шса оправят нещата, казвам им Аз и дискусията приключва.

Отивам на работа. По пътя ми става едно такова, дейно. Че е труден живота труден е. Никога не започвай да преставаш и не преставай да започваш, сещам се за нечия мисъл. После един колега разправя за Брюксел и ЕС-бюрократите докато обядваме. Тъкмо се върнал от там, пресен-пресен. Вика: К'во се депресирате журналисти такива? И там е пълно с магазини тип" Всичко за един лев", мръсотия, дюнери и мангали. Е ся, араби или турци били... Ама за тях пак са малцинство, бомба със закъснител. И кифтетата на техните депутати били три пъти по-евтини от тия в ресторантите. Даже и там източват кинти разни фондации крадливи. От тия му думи, де да знам защо, ми се дига малко националното самочувствие. И се развихрям да бачкам. Колегите се учудват.Днеска си много работлив бе, отде тва енерджи у тебе, викат.

Как да им кажа за Търтея,  Заека и за другите?