Зоната

И ето пак, пиян, залян, с компютър под ръка, слова изливам за настоящи времена...

Четвъртък. Всичко интересно и заслужаващо си, се случва в четвъртъците. Аз се родих в понеделник и ще се мъча цял живот. И днес така. Толкова дълъг ден. Все едно бе вечност. А то - няма и двайсетина часа... Животът е такъв - по някога кратък, друг път - безкрайно проточен.

И пак се прибирам пиян на мотика, а татко на прага стои, но не вика. Толкоз много, толкоз дълго и толкова истории само днес. Добре, че няма равновесие. Или няма за писане, или няма възможност. Така е след ен-тата водка, когато сменяш на бира. Съзнанието се отваря, но ръцете се слепват с клавиатурата...

И някога, някъде, можем да бъдем и по-добри. А дотогава - ще си живеем живота. Кои добре, кои още по.

Обичам ви!

Красива и щастлива нощ!