Зимно изкачване на Мусала
Луд умора нема, е казал народът.
Като слушате, че ураганен вятър е отнасял покриви на Шилигарника, и хора са бедствали в Стара планина във фъртуната, знайте, че едно ваше другарче, сиреч аз - е било по това време на Мусала.... по въжето.... Вятърът имаше такива пориви, които ме запращаха на земята. По едно време реших да си взема нещо от раницата и си я свалих от гърба. Виелицата я поде, и едвам я удържах - за малко да излети надолу по урвата в Леденото езеро (което в момента, разбира се, няма много езерен вид).
Подробен репортаж следва.
Отървах кожата и този път! Направо не си е за вярване....
Като слушате, че ураганен вятър е отнасял покриви на Шилигарника, и хора са бедствали в Стара планина във фъртуната, знайте, че едно ваше другарче, сиреч аз - е било по това време на Мусала.... по въжето.... Вятърът имаше такива пориви, които ме запращаха на земята. По едно време реших да си взема нещо от раницата и си я свалих от гърба. Виелицата я поде, и едвам я удържах - за малко да излети надолу по урвата в Леденото езеро (което в момента, разбира се, няма много езерен вид).
Подробен репортаж следва.
Отървах кожата и този път! Направо не си е за вярване....
Не за първи и втори път изкачвам Мусала, както вече казвах на Magyar. За всички мераклии – ще повторя моето предупреждение:
ХОРА, ЗИМНАТА ПЛАНИНА НЕ СЕ ШЕГУВА.
ЛАВИНИТЕ СА САМО ЕДНА, И НЕ ЕДИНСТВЕНА ОПАСНОСТ.
Oтдавна планираме този поход, и не бихме тръгнали без пълна екипировка: алпийски котки (не ги бъркайте с тези, които се продават на Златни мостове: става въпрос за котки, които обхващат отдолу цялото стъпало и са с много повече и по-дълги шипове), фенерчета – от така наречените “челници” (за да са свободни ръцете), щеки (ако се затъва, много помагат), чай в термоси, ветроизолиращи топли дрехи, гети (защитават обувките да не се пълнят със сняг отгоре).
Има и още две неща, без които не трябва да се тръгва: водач, минал "през огън и вода", и добри приятели. Не спътници - говорим за приятели. Доколко последните два "атрибута на екипировката" са важни, ще се досетите, когато слушате за поредния алпинист, изоставен в планината.
Пряката пътека, равна като булевард “Руски”, от лифта “Ястребец” до хижа “Мусала”, сега не може да се ползва, т.к. е силно лавиноопасна. Затова се наложи да слезем до дола и да изкачим отново същата височина – загуба на време, неизбежна за този сезон.
Имахме късмет с времето: слънчево и ясно, като по поръчка. Прогнозата обаче беше за разваляне и силен вятър. След заслона Ледено езеро вятърът беше факт: блъскаше не на шега, и колкото по-нагоре – толкова по-яростно. Който не е ходил, не знае, че зимно време малко след заслона се ползват 2 въжета, опънати по колове нагоре по ръба: ако ги нямаше тези въжета, едва ли някой би се решил да тръгне нагоре, без да се обезопаси със свое въже, както правят алпинистите. Нека да уточня, че зимното време се брои от октомври до средата на юни. Въжетата са две, горно и долно, понеже понякога, когато снегът е особено дълбок, скрива долното напълно и горното остава за ползване. Лошата новина е, че при още по-дълбок сняг се затрупва и горното въже... За щастие, не беше такъв случаят: долното въже можеше да се ползва на малко места, но горното беше на разположение.
Е, какво да ви разправям: видях залеза от най-високата точка на Балканския полуостров. Посрещнах необикновен изгрев, нещо като симфония за очите, в съпровод на свирещ вятър, който носи ледени иглички и по-големи парченца лед и ти ги запраща в лицето.
Цената: изтощение, за преодоляването на което ми трябваха два дена.
В баланса трябва да добавя към активите и още малко мъдрост, която, знам ли, може да ми бъде от полза.
Много важна бележка: Има и още две неща, без които не трябва да се тръгва: водач, минал "през огън и вода", и добри приятели. Не спътници - говорим за приятели. Доколко последните два "атрибута на екипировката" са важни, ще се досетите, когато слушате за поредния алпинист, изоставен в планината.
Благодаря ви за съпричастността! Беше супер, и беше голям зор, наистина.
Тери, горе имаше освен нас трима души, сигурно е бил един от тях.
Ясно че е много кеф като се върнеш жив и здрав, ама като ги слушах сутринта тези по Здравей България дето са влачили изчезналото момче и ми става едно много мъчно. Вярно, че всеки си поема рискът като тръгва, ама толкова ли няма тръпка в други начинания в живота. Това ли е единственият начин да докажеш колко струваш?
Не ме разбирайте погрешно, много се радвам за успешното приключение, просто на фона на скорошните събития ми е малко трудно да се радвам от сърце.
1) от коментара на ейс коук личи, че нели е мъжко момиче и затова е изкачила върха;
2) следващият коментар на нели казва, че и тони може да го качи.
Извод: тони е мъжко момиче!
Мммм, браво Шогунче, искам като порасна да стана като теб :)
denijane, този случай с изоставения алпинист и мен ме разтърси. Има много начини за оцеляване в планините, и много причини за неоцеляване. На мен ми се струва, че не е добра причина "изоставен". Всеки има правото да спасява живота си, но си помислете: ако трима души тръгнат, и на един му стане зле, или счупи крак, значи ли това, че той по презумпция е обречен да умре? Ако е така, то тримата души не трябва да тръгват, понеже поемат прекалено голям риск: нямат резервен вариант в случай на беда. А по планината си има травматизъм, известно е, особено при алпинистите. Докато една по-голяма група от хора, които добре са се сработили в разни ситуации, с печен водач, който знае кога и какво може и трябва да се направи, за да оцелеят всички - има разлика. Не че няма риск, обаче е премерен.
Току що казах на Яна-Скрежанка какво стана например: на обратния път ми се заледиха стъклата на очилата (ужким скъпарски очила, обаче ме подведоха), и видимостта ми стана като в най-дълбока мъгла. А да ги сваля - нали ще си осветя очите? Приятелите ми, щом видяха какво става, четири души веднага ме оградиха, ама говорим - без да ги карам аз - една приятелка върви отпред, близо, да й виждам силуета, останалите наоколо и зад мен, и така се придвижих от заслона Ледено езеро до хижа Мусала, чак на последния етап свалих очилата. Ако бях пострадала по-тежко, представяте ли си група от 14 човека да ме подминава в снега и аз да остана сама в лапите на бялата смърт? За това става дума. Просто не може, човек ако получи някаква криза, да е обречен, не може, не трябва да е така.
все пак съм расъл в гората (буквално:))
Не обвинявам тези, които са го влачили, те са направили каквото са могли. И ако са преценили, че ако продължат да го влачат нямат никакъв шанс да оцелеят, ми имат си право. Все пак, те не го познават, тръгват си двамата подготвени и изведнъж им се налага да излагат живота си на риск, за да помогнат на някой, който е тръгнал неподготвен и не осъзнаващ вероятно опасността. Човек трябва да прави каквото може, за да помага на другите, а не каквото не може. Просто е кофти за всички засегнати.
Аз точно затова се дразня на такива истории. Ако си опитен планинар и тръгваш с компания-разбирам да тръгнеш през зимата да катериш. Преценили сте си, взели сте някакви мерки и знаеш, че можеш да разчиташ на останалите ако се случи нещо напълно непридвидимо (като да си счупиш крак или да ти прилошее по някаква причина). Ама да тръгнеш сам или с непознати, при положение, че си неподготвен, с лоша екипировка и т.н.-ми за какво го правиш. Дори и този път да не ти се случи нищо (както много хора са ми се хвалили), ми това не е оправдание. Това е подигравка със собственият ти живот и с този на тези които могат случайно да те срещнат и да искат да ти помогнат. Гадно е.
За мен спортовете трябва да са приятни и сравнително безопасни.
Да се подлгаш на зверски изпитания в името на предизвикателството, за мен говори за някаква липса на самоуважение.
Жалко за момчето. И за родителите, които едва ли са очаквали да се разделят с него по такъв начин.
Но пък според мен това е една от най-приятните смърти. Поне така ми се струва. Щото на мен като ми се е налагало да правя зимни преходи (не планински и не за спортта, а просто щото е трябвало) и то човек като се измори и е студено и просто му идва да се пльосне и да си лежи и всичко да минава покрай него...Така де, по-добре е от колкото да се удавиш например.
И няма ли някакви джипиеси или локализатори за планинари? Нещо, по което могат да те намерят в случай на нужда...Би било хубаво ако има, поне би ти дало надежда в такава ситуация, че има смисъл да се държиш.
@shogun, извинявам се за офф-топика
Така или иначе, не знам какво трябва да значи коментара ти.
"...Аз точно затова се дразня на такива истории. Ако си опитен планинар и тръгваш с компания-разбирам да тръгнеш през зимата да катериш. Преценили сте си, взели сте някакви мерки и знаеш, че можеш да разчиташ на останалите ако се случи нещо напълно непридвидимо (като да си счупиш крак или да ти прилошее по някаква причина). Ама да тръгнеш сам или с непознати, при положение, че си неподготвен, с лоша екипировка и т.н.-ми за какво го правиш. Дори и този път да не ти се случи нищо (както много хора са ми се хвалили), ми това не е оправдание. Това е подигравка със собственият ти живот и с този на тези които могат случайно да те срещнат и да искат да ти помогнат. Гадно е.
..."
За опитния планинар - правило номер едно, ако сам не можеш да оцелееш, по-добре не ходи само ще пречиш на другите, но хора всякакви... Колкото до живота - главата си е моя, ще си я чупя както си искам, където си искам, имаш право да ми държиш конско само ако съм намесил и някой друг... Ако съм казал: "Оставете ме" - ами вие сте си виновни, че не сте ме оставили... може да не ти звучи добре, но в тоя живот, ако поне с моя живот не разполагам, тогава какво имам да му се не види??? Един х**, и ако бях жена и него нямаше да имам (нищо лично, не съм аз виновен, че най-удачната асоциация в случая е с точно тази част от анатомията)...
"...За мен спортовете трябва да са приятни и сравнително безопасни.
Да се подлгаш на зверски изпитания в името на предизвикателството, за мен говори за някаква липса на самоуважение..."
За теб - хубаво. Явно тогава не знаеш що е то скука :) (завиждащо емотиконче)
За други хора не е така, а и много е важно да уточним какво имаш в предвид под "зверско изпитание"! За мен например, ако имам в себе си нож, кибрит и храна за поне два дни (първото обикновено винаги м исе намира), Българските планини не могат да ми предложат нещо, което да нарека зверско изпитание (освен, ако сам не си го направя такова). С други думи, дай ми тези неща и ме откарай до което си искаш забутано кътче на родината, ще се оправя, стига да не е някоя гола скала, от която няма как да сляза...
зверско изпитание за мен е да си скубеш веждите, но май не познавам жени, които да не го правят (за щастие, иначе може да имам някои много кофти кошмари), така че всичко е въпрос на гледна точка и отправна система...
Колкото до това за младежа, не знам каква е историята, иначе имам няколко коментара, но по-добре да ги задържа за себе си, докато (ако) науча повече подробности...
За сега се локализират с джи ес ема, ако има покритие.
Ние имаме на якетата едни устройства, които нямат в тях батерия, и при подаване на сигнал с определена честота те поемат сигнала и го връщат с два пъти по-висока честота. С помощта на такова устройство могат да намерят човека, ако е попаднал под лавина. Шансовете на такъв човек не са изобщо големи, според мен, понеже я вижте спасителите как намират пострадалия на четвъртия ден... под лавината имаш само минути да те намерят. Обаче ми се вижда интересно самото утройство, ако имаше по-голям обхват - не да отговаря като сега, ако си до него, ами да приема-отразява на километри - тогава би било наистина смислено устройство. Сигурно ще се появят такива след години.
Прав си, животът си е лично твой и можеш да си го трошиш както искаш, за това няма никакъв спор. Обаче кажи, ти ако видиш някой бедстващ в планината, ще го зарежеш ли? Няма ли да направиш всичко възможно, за да помогнеш? Аз бих. И по този начин ще рискуваш своя живот. Така че ако тръгнеш на необмислено път в опасно време и на посещавано място, има доста голяма вероятност да изложиш чуждите животи на опастност.
Да не говорим за психологическата травма да оставиш някого да умре. Да се откажеш, когато знаеш, че го обричаш. Имаш ли право да подлагаш някого на това? Не винаги става въпрос само за твоя избор. Разбира се, няма как да предвидиш такива събития, но ако тръгваш в планината сам и неподготвен, в лошо време, има доста голяма вероятност да се случи нещо неприятно. И поне моите познати планинари-любители имат доста такива истории (е, те са с хепи-енд). И за мен това не е хубаво. Не е хубаво да знаеш, че рискуваш много и все пак да го правиш ако няма необходимост за това.
Да не говорим, че смятам човешкият живот за най-важното нещо, с което разполагаме и всяко необмислено рискуване за мен е, е, лошо нещо. И ако само близостта на смъртта ти доставя удоволствие, ми извинявам се, за тези които мислят че пиша глупости, но за мен това не е нормално. Пък като толкова обичате да рискувате, поне рискувайте, за да спасявате другите, има достатъчно такива професии. Но подигравката с живота в името на забавлението и самоизтъкването не ми е по вкуса.
И все пак, да подчертая, не мисля, че ходенето по планините само по себе си е лошо или глупаво. Ако е добре планирано и в хубаво време, супер. Ама да тръгнеш при прогноза за лошо време и с лоша екипировка и подготовка и САМ, ми отново се извинявам, ама го смятам за абсолютна глупост. Пък ми се сърдете колкото искате. Ама в живота има достатъчно рискови ситуации и неприятности и болка, за да си добавяте собственоръчно от едната скука. Така де, то е ясно, че от скука се правят доста глупости, ама все пак е хубаво да си пазиш живота. Абе изобщо, няма ли за вас ниви да копаете???
Шогун, а ако му се сложи батерия, няма ли да му се вдигне обхвата. Така де, да работи постоянно като излъчвател и ако може да издържа 3-4 дена, си е добра инвестиция. Или някакви сателитни джаджи. Щото като знам какво е покритието по планините (пък и по други забутани места), голям праз като имаш телефон. Или ако си в безсъзнание...
А в България зачестиха тези случаи на пълно пренебрежение към пострадали хора. На 100 човека 1 ще се отзове да помогне на непознат в беда. Да така е.
Абе мисля, че в случая те наистина са си мислисли, че ако останат да се мъчат да го влачат ще умрат и предвид че казаха че са опитни планинари има вероятност да са били прави. Не знам ако бяха останали и се бяха укрепили нещо срещу вятъра дали са имали шанс. Идея си нямам колко е било студено....
Опитни планинари ли??? Не думай! Когато бях в 6 клас едни такива "опитни планинари", активни членове на туристическото дружество и т.н. ги направих леко за смях, като преодолях пътя до една хижа за 35 минути, при условие, че те твърдяха, че им трябва около час - говорим за 12 годишно хлапе! И студ, тез хора, къде са тръгнали, като ще им е студено? Вярно, не очаквам да са като мен при -3 да ходят навън по тениска и боси по снега (последното ми е най-приятното нещо тази зима), но ако е пада студ обличай се. По моя край има едн апоговорка: "Зимно време без хляб и лятно без дреха в Балкана се не ходи". Въпреки, че притежавам гореописаните качества, дори и в най-големите летни жеги не тръгвам из горите без връхна дреха, пък ако ще през цялото време да я нося и да не я облека.
Абе ... планината не е шега работа. А буря в планината си е наистина кофти работа. Сега, аз за Шогунката знам, че са с много добре организирана група с опитен и разумен водач. За който е чел внимателно - зимната пътека са хванали, не лятната. После - вятърът ги е хванал някъде по пътя (което само по себе си не е нещо необичайно за планината). Прибрали са се в хижата и на следващия ден са изчакали да отмине вихрушката, преди да тръгнат на път (това последното го знам от нея). Да чукна на дърво, всичко може да се случи, но когато човек е разумен, вероятността много силно се ограничава.
Всъщност исках да кажа, че..... планината е нещо безкрайно красиво, естествено и обогатяващо и .... струва ми се, може би най-важното правило в планината е, че тя не може да се надвие и с планината не трява да се е**** човек. С планината трябва да се съобразяваш - и в това се състои подвигът. И в този смисъл, Шогунке, браво на вашата група, че не сте поели излишни рискове и сте се прибрали живи и здрави. Сега може да сте уморени, ама айде, ще ви мине пък! Има какво да се види там горе навръх Мусалата.
Много ми е мъчно, когато пак чуя за загинал сам човек в планината, защото донякъде съм лично засегната: на един познат синът му още не са го намерили, години вече след като тръгна сам. И все се чудя, как така не достатъчно хора чуват за тези неща, и винаги се намира някой, който тръгва сам или със случайни спътници. Има и много случаи, когато група се разцепва на малки групички, по двама-трима души, под напора на обстоятелствата и защото не слушат водача, или той няма какво да предложи като начин за спасение: лично аз знам за трима, загинали при такива обстоятелства. Затова не е без значение с кого тръгваш, понеже нещата могат много лошо да се обърнат срещу теб.
Magyar, не съм чувала за това заболяване. Наистина е много странно.
А тфойто комп що реве? Да не си го настъпила с токчетата по малкия пръст на крака?:)))
Абе, пиша глупости. Високо горишна заболяване = Високо планинна заболяване. (Как се казват българите??? Не знам.) Знаеш, каквото получават алпинистите когато качват високите вряхове. Боли му главата, няма доста клисород, вижда не знам какво.... Мой приател пък пулучавал това в Татрата. Но да ти кажа истината, преди качването през 5 ден пиеше под вряхат, може че това беше нещо друго - като унгарците казват следващоденно заболяване.
Тери - жалко за човека...