Защо хората ходят на сватба?

Ами щом са ме поканили - отивам, много обичам сватби. Защо те са преценили ,че трябва да бъда поканена, си е техен въпрос. Но мен никога не са ме канили на сватба, така че не мога да кажа като каква съм се явявала. Гледайки обкръжението си, най-вероятно ще съм:
а)кумата
б)близко приятелско семейство ще сме на булката и младоженеца
в) ще организирам сватбата

Аз бих отишла на сватба по която и да била от изброените по-горе причини!
За съжаление не ми се случва често - преди 10 години тук, в Англия на една прекрасна двойка, която още преди 6 години обаче се разведе по пощата, т.е. дори без да си направят труда да се явят в съда...
И преди няколко години бях кума на една бургаска сватба, въпреки героичните ми и напразни протести!
Не можах да се насладя на събитието, заради многото ритуали и нещата, които една кума се предполагало да прави, а аз си нямах и на идея!!!
То не бяха танци с торти, пилета и питки, речи и не знам кво си!
Казах ли, че кума беше англичанин и трябваше да превеждам речта му пред гостите...
Е, поне в самолета на път за Бургас го научих да казва - "Добър ден и добре дошли. Моят български - хич го няма!"
И след това човекът си продължи на английски, аз - превод в ефир, т.е. наживо, сред смеха на 100-тина сватбари...
Ама хубаво нещо са сватбите... Стига да не ми се случва на мен, де, ама това си е мое мнение...
Пожелайте ми и на мен, като на Винка, да ме поканят скоро на някоя сватба, че много ми се ходи...

Пожелавам ти :) Предлагам като те поканят на сватба в Англия, да ме викнеш. Интересно дали са такива като по "4 сватби и 1 погребение" :)

Готово - нямаш проблем!
Само да не се наложи да чакам още 10 годинки за покана - нещо не се женят хората напоследък...
А сватбите - те са различни и всякакви.
Обикновено ги плануват поне 1 година и похарчват около 15000-20000 паунда за тях (луди за връзване - знам...)
Като се почне едно планиране - от цвета на цветята за украса на залата за празнуване, до цвета на салфетките, дето щели да се бършат гостите и т.н.
Думи нямам...
Една позната, в центъра на такова едногодишно планиране - толкова й писна от всичките срещи с цветарките и шивачките да обсъждат подробностите по тоалета и украсите, че една събота и неделя си грабна годеника под мишница - и в Лас Вегас.
За 10 минути ги оженили по бели дънки и потници и се прибраха по живо по здраво...
И до ден днешен майка й и половината рода не й говори, че "им отнела възможността да присъстват на най-светлия ден в живота на дъщеря им..."
Смяааааххх!
П.С. Казах ли, че ако си жена, гост на сватба  - задължително трябва да си със шапка! Може и без перо!

Тя като нас се е осватбила, ха-ха. Ама това наистина много пари,бре...Сигурно им върви бизнесът на сватбените агенции

Много обичам сватбите и тази година имах щастието да бъда на 3, а имахме покана за 4 такива.Дири съм запланувала да пиша постинг за сватбите - в скоро време. Единствената,която пропуснахме беше през м. май на приятел на мъжа ми. Причината бе, че ни донесе поканата една седмица по-рано и сватбените церемонии бяха в Пловдив, а празненството в ресторанта във Велинград. Само, като разбрах това и ми се завъртя главата. А, имаше и друга причина да не отидем - финансова. За щастие, същият младоженец беше шофьорът на младоженците на последната сватба, на която бяхме точно преди една седмица в Пловдив. И използвахме случая да поздравим Вили (младоженеца от май месец)и да му поднесем подаръка. Иначе, миналата седмица се ожени един от най-добрите ни приятели, всъщност последният несемеен от семейната ни компания. Предполагам, че ни е поканил именно, защото сме му близки приятели. Видяхме булката за първи път тогава, тъй като той се ожени само за 2 месеца, или иначе казано - ние разбрахме за динамиката на връзката им в последния месец. Явно е била силна любов, защото той се завърна (постоянно) от Англия, където живееше и работеше в последните 10 години. :-)) Другата сватба бе точно след рождения ми ден, на 9 юли. Поканиха ни, защото са роднини на свекърва ми и на мъжа ми де, но той не поддържа близки връзки с тях. Та, свекърва ми бе шивачката на сватбената рокля и на тоалетите на сестрата и майката на булката и в продължение на 2 месеца (преди сватбата)идваха у дома на проби и т.н. Предполагам от тактичност са решили да поканят освен свекърва ми и нашето семейство. НО, сватбата бе ммного стилна и много ми хареса. А, забравих да спомена, че бе вечерна, а аз напоследък предпочитам вечерните. :-) Една седмица по-късно (на 15 юли) бях на сватбата на един мой колега от института. Просто трябваше да го уважиме, защото по някаква причина много настояваше да отидем на сватбата му, която се оказа скучна и традиционна. Иначе съм била два пъти кума, веднъж бях сестрата на младоженеца, но, най-вече близка или по-далечна роднина на някой от младоженците. Както някой по-горе е казал, щом са решили да ме поканят - отивам! А, за теб, Винке - не мога да повярвям, че досега не са те канили на сватба?!?! Но, щом го казваш, значи е така и ти пожелавам в най-близко време да те затрупат с покани. :-)

Последните 5-6 години на доста сватби ходих - изпожени се родата, братовчеди, братовчедки... Но с никого от тях не бях/съм особено близка! =(  Ще ми се да ида на сватбата на някой наистина близъкй ми човек, който ме е поканил не просто да се отсрами пред родата...

Хаха! Ама най-малкото, живот и здраве догодина ще присъствам на собствената си сватба! =))))

E...може да прозвучи и простичко,но някои хора като мен биха отишли заради простото УВАЖЕНИЕ.Човек израсъл в малко провинциално градче държи на такива неща.