Защо хората мислят, че американците са тъпи?
Why people believe americans are stupid?
Гледах го това филмче. Странно и чудно. Абе може ли, ако си толкова тъп да си щастлив - явно да. То нали на един абориген като му дадеш една карта пак не може да ти каже къде е франция, но пък човека си се радва. Няма лошо.
Абе може и да има. Роботът от "Пътеводител на галактическия стопаджия" Марвин винаги беше тъжен и депресиран, защото беше страшно интелигентен и винаги му се налагаше да слугува на по-низши същества от него.
Дали е по-добре да си някой идиот, който незнае колко е 2 + 2, но да си щастлив като мммммм - глупак??? или пък да си страшно умен, но да знаеш, че системата те прецаква.
Мдам, The Matrix has you Neo, Wake up!
Колко ли ще трябва да спим докато се събудим, събудим от този сън наречен живот?
Гледах го това филмче. Странно и чудно. Абе може ли, ако си толкова тъп да си щастлив - явно да. То нали на един абориген като му дадеш една карта пак не може да ти каже къде е франция, но пък човека си се радва. Няма лошо.
Абе може и да има. Роботът от "Пътеводител на галактическия стопаджия" Марвин винаги беше тъжен и депресиран, защото беше страшно интелигентен и винаги му се налагаше да слугува на по-низши същества от него.
Дали е по-добре да си някой идиот, който незнае колко е 2 + 2, но да си щастлив като мммммм - глупак??? или пък да си страшно умен, но да знаеш, че системата те прецаква.
Мдам, The Matrix has you Neo, Wake up!
Колко ли ще трябва да спим докато се събудим, събудим от този сън наречен живот?
Аборигените не са тъпи - те знаят много сложни неща за живота и средата около тях - за да могат да оцеляват.
Разбира се, тъжно е като си помислиш, че най-силната (политически) държава в света е населявана от толкова нискокултурни хора. Но, от друга страна, в допълнение и в съгласие с написаното от rupani, ние българите е крайно време да се простим с мита, че сме били много интелЕгентни. Помислете само, дали някоя от тризначките от ББ3, или пък леля Вили, или пък хората от някое отдалечено българско село, биха отговорила правилно на въпросите от филмчето ...
Недейте да мислите че американците са тъпи,тяхното образование е на по високо ниво от нашето,който е бил в америка и е запознат да ви каже.Колкото до простичките хора има ги в целия свят,никоя държава не е имунизирана срещу простотията.Даже в момента се сещам за едно изявление на Меглена Кунева в европарламента в което обясняваше последиците от спирането на АЕЦ ,тогава един грък от парламента се обади ,че ако има криза Гърция щяла да изнася ток за България.Човечецът не знаеше че ние продаваме ток на гърците защото имат недостик...
Да добавя нещо за аборигените.Робърт Пърсик е казал:"Древните в никакъв случай не са по ограничени от хората в днешното време,само контекстът в който са мислели е бил различен"
И аз се питам - кое подяволите е най-важното? Знанията ни за географското положение на дадена страна по никакъв начин не ни помагат да разбираме хората от тази страна. А нима всичкото знание, което имаме за околната среда ни помага по някакъв начин да не и вредим толкова?
Та кое казвате е най-важното???
Моето лично мнение е крайно негативно. И не толкова, защото американците са "тъпи", колкото заради това, че са духовно стерилни(поне в моите очи :))).
Но след това се позамислих. Много е лесно да се направи такова филмче. Например на пазара Кирков. Ще задавам даже по-прости въпроси от тези. От 100 човека, един или двама, няма да ми отговорят. А за малко, по - сложните въпроси, например:
1. Колко страни има един куб?
2. Кои са братята Кирил и Методи?
3. Кой е Хаджи Димитър?
4. А дядо Йоцо, Муканина и Лазо?
(леле, този четвъртия наистина е много труден)
5. Как се казва първия български президент?
6. А колко на брой са страните в ЕС?
И накрая - наистина ли българите са толкова тъпи?
И как така при тъпите американци науката процъфтява, и как така повечето носители на Нобелова награда са американци?
И как така при тия тъпанари са едни от най-престижните университети в света? И защто, питам се аз, всеки трети учен се натиска да пробие там? Особено биолози, химици и физици? И как така 3% от тъпите американци знаят какво е стволова клетка? Вие знаете ли?
Много хубаво го каза Рупани, съмнявам се, че нашето образование е по-добро от американското и се опасявам, че народа прогресивно затъпява (гледали сте Сървайвър и Биг Брадър, нали?)...
Уф, прекалено са много... Плеяда от писатели, драматурзи, поети, философи... Неможе такива хора да са се родили в духовно стерилно общество. Не.
П.С.- Едгар Алан По, Дж. Гершуйн... абе да не нахлуваме и в киното, но като цяло са си най-неграмотните богати хора на планетата. То изглежда им е национална черта. Не знам вярно ли е тва за произхода на "О.К.", но доколкото съм чувал, иде от Дж. Вашингтон - така съкратил на един документ "All Correct".
Но какво се опитвам да ви докажа? Вече наистина се обърках. Съвсем не искам да ви обеждавам, че американците са върха. Не. Просто искам да ви кажа, че не харесвам крайното ви мнение и то никак... За, което вие пък може да ми кажете, че не ви пука, което няма да ме обиди. Това си е ваша работа.
А моето мнение, е че такива изказвания са бутафорни и неприемливи. По същата логика българите са бай ганьовци, прости и неколтурни хора... Харесва ли ви да ви пъхат в общия кюп? Или да ви кажа, че Биг Брадър е отражение на българската действителност и е достоверна статистическа извадка.
Но тук има хора завършили социология, те биха дали една по - достоверна интерпретация.
Аз за себе си знам, че в България има достатъчно интелигенни начетени и културни хора, за да избягвам изрази от сорта, че българите сме прости.
А след като смятам, че съм доста добре запознат с американската литература, театър, а също и тяхните постижения в науката, които никак, никак не са малко, аз ще се въздържа от обобщения като вашите. И накрая защо не се изкажат и хората, които живеят там. Знам, че в нашия блог те не са малко. Таничка? Вие живеете, общувате с тези хора всеки ден вече от години, ако не се лъжа? Наистина ли са толкова тъпи?
Аз за съжаление съм общувал само с колеги, професори и студенти, които ми направиха много приятно впечатление. Може би това е повлияло до известна степен да напиша тези коментари.
Очаквам вашето мнение с голям интерес.
Всяка нация си има велики личности, умни хора и неграмотна маса. Разбира се, че американците като цяло са си тъпи, но има и много интелигентни хора - всичко зависи от образованието, средата, интересите... Аз не се считам за капацитет, макар че вече писах за тъпотията тук (в разказа за Траяна и котката)... Така, че да не си помислите, че нещо защитавам местните неграмотници. Не - просто такива има по целия свят. Просто не сме докопали немски или френски филм с подобно интервю...
Мисля си, че тая същата тъпотия може да се срещне във всяка една страна - и англичаните са тъпи (например масата на футболните запалянковци да не би да знае къде е Корея?, дори и да са били на мач там, пак не знаят..), и холандците са тъпи, а средният германец с халбата бира в ръка да не е Цицерон? А любимите ни гърци-комшии? А австралийците?
Масата в България също отдавна е дори под нивото от филмчето... Абсолютно убедена съм. Ако спрете пред един ресторант към 2 ч на обяд и започнете да интервюирате хората, които влизат и излизат от него - ще даде същия резултат... Да не говорим, ако пък мястото е пред зала на фолк концерт или пред стадион, или дори да е на улицата.... Същото е!
Мислим си, че БГ още не е изпаднала дотам, заради хората, които познаваме и са ни приятели. Ако излезете за секунда, обаче, от кръга на познатите си/колегите си/роднините си - не си представяте какво ще чуете...
А още Марк Твен се е забавлявал със сънародниците си, написвайки "Глупаци в чужбина" (Innocents Abroad)... Ако не сте я прочели, прочетете я - тя е евъргрийн като Бай Ганьо, важи за вечни времена....
Снаха ми са я питали американци - кое е повече: 1/4 или 1/3. Добре, и какво?
Аз се чудя, тези хора, които не могат да кажат друга държава с U освен Jugoslavia: ами те все пак знаят нещо. Добре, не знаят колко страни има триъгълника: какво знаят?
Само си представете едни древни маи с високоразвитата им цивилизация, или - знам ли - жреците на някое пигмейско племе в Африка. Те не знаят нищо от това, което ние знаем, обаче са приспособени към своята среда и се справят добре, т.е. знаят всичко, което им е необходимо. Ето, така ми изглеждат американците от филмчето. Да, изглеждат пълни идиоти с отговорите си. Значи ли това, че не биха разделили на две магарета сламата? Или че биха си сотавили магарето да умре от глад между две еднакви купчини слама? Не мисля. Просто тяхната ценностна система не включва нашата обща култура. А иначе те си се справят.
Правени са експерименти, като са задавани впроси за тестване на интелигентността в света. Знам за някои резултати, но не това е въпросът. Въпросът е, кой пише тези тестове? Кой определя какво означава интелект?
За да доживееш ти до 30-40 години, и да не знаеш колко страни има триъгълника - това изобщо не значи, че си тъп, според мен, а че си се движил в съвсем друга среда, която не се занимава със страните на триъгълника, и която даже не ти е въведела понятието "триъгълник" (както на мен не ми е въведено понятието "староиндийска защита"). Само се чудя, с какво все пак се занимава тази среда. Наистина ми е интересно.
Чела съм книжката на български - има я на пазара.
Иначе оригинала е:Jean Baudrillart "Amerique".
Признавам, може би съм крайна. Най-вероятно не съм права. А може и тази книжка да ми е повлияла на усещането за празнота (духовен стерилитет) по-американски.
Истината е, че ще се радвам да не съм права и усещанията ми да ме подвеждат.
Роден е в Дъблин, Ирландия в семейството на разорен предприемач. На петнадесет години започва да изкарва сам хляба си. Първите му пет романа са последователно предлагани на множество издателства и също така последователно отхвърляни от тях. След като се заселва в Лондон започва да пише за периодичния печат като музикален критик и прозаик. Привърженик на социалистическата идея и член на т.нар. Фабианско общество. Представител на "интелектуалния театър", автор на десетки пиеси.
Шоу е известен с изключително острия си език, критик на своето време. Строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Един от създателите на Фабианската общност – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира в посока към социална справедливост. Едни от най-известните му и бляскави произвдения са: “Къщите на вдовиците” (пиеса публикувана през 1893 от цикъла "Неприятни пиеси"), “Професията на мисис Уорън" (драма с основна тематика за проституцията), “Кандида”, “Избраник на съдбата”, “Човек и свръхчовек”, “Майор Барбара”, "Андрокъл" и др. Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му.
*****************************
Изчервено емотиконче... А го харесвам при това много... Нц нц нц ...
Все пак имаш доста по ясно виждане в/у темата от мен и нямах търпение да прочета какво мислиш за това :) (щастливо емотиконче)
Та изглежда това е световна болест, затъпяването.
Пак повтарям, тревожа се за състоянието у нас. Те другите колкото са по-тъпи, толкова по-добре за нас, ама... Нали ме разбирате?
Давам и линкче. Отдавна не се бях сещала за него :))) Тук.
Аз лично се разграничавам от това твърдение. Аз опитвам да се разграничавам от всички твърдения правещи общи заключения. Важен е отделният човек и така нататък.
Мен ме интересува повече - какви трябва да са ти интересите като незнаеш, че триъгълника има 3 страни. От какво се вълнуваш, като незнаеш къде се намира Франция и така нататък.
Наскоро четох, че знанието действало като наркотик. При научаването на нов материал, се отделяли вещества, подобни на опиати, който ни карали да искам да изпитаме това чуство отново - а именно да усвоим нов материал.
Чудно ми е - какъв е светът на човек, който не изпитва страст от научаване на нова информация. Ето това бих искал да знам, а дали са тъпи американците - бе кой го интересува толкова?
Аз не мога да разбера и като се праснат едни твърдения на масата от сорта на - българите сме най-велики, ала бала - и какво като сме най-велики - ти направил ли си нещо, че да сме най-велики.
Аз тук в Германия още не мога да прочета нещо за Джон Атанасов, въпреки че уча информатика - започвам да си мисля, че хората не са чували за него, но за сметка на това си говорят за разни немци - нема лошо!
А за критериите за ум и глупост, това е безнадеждна работа. "Като си толкова умен, де са ти милионите?", "И най-умният си е малко прост.!", "Гъз глава затрива."... - критерии - колкото искаш... Ние сме си най-умните в целия свят и това е! Uber ales!
Аз мисля, че ще преодкрием древните мъдрости ;-)
"Колкото по - малко знаеш, толкова по - добре ще спиш"
Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. (Мат. 5:3)
Горкият учител Исус ... и той подвластен на тафтологията, кат учениците от 7ми клас.
Специално постнах блаженствата - да ги четем тугедър и да са маем.
Сега се вгледай по-внимателно. Ако приемем твоята версия (ах!на мама!) блаженктво нумбер уан (демек №1) и това с № 2 не означават ли едно и също (или може би тук е имал впредвид плачещите от щастие ....)
Читателю, ти, който разполагаш със свободно време, няма нужда да ти се кълна, за да ми повярваш, че желая от все сърце тази книга, като рожба на духа, да е най-хубавата, най-забавната и най-умната от всички книги. Но, разбира се, не можех да не се подчиня на закона на природата, според който всяко живо същество създава само подобни на себе си. Какво друго бе способен да създаде безплодният ми и недостатъчно образован ум освен историята на един мършав син, съсухрен, своенравен и изпълнен с мисли, по-особени от тези на другите, мисли, които никого другиго не са могли да осенят? Син, роден в затворническа килия, в която всички неудобства си дават среща и всеки тъжен шум е като у дома си? Тишината, мирната обстановка, полската свежест, ведрината на небето, -ромонът на изворите, спокойствието на духа често съдействуват и най-безплодните музи да се покажат плодовити и да дарят света с рожби, които го радват и ощастливяват. Случва се баща да има грозен син, без никакъв чар, но любовта го заслепява и той не съзира недостатъците му. Напротив, в неговите очи тези недостатъци се превръщат в положителни качества и той го представя под тази светлина на приятелите си. Аз обаче съм всъщност пастрок, а не роден баща на Дон Кихот и не ще вървя по течението. Не ще те моля, скъпи читателю, така както другите го правят, едва ли не със сълзи на очи, да извиниш или да отминеш недостатъците, които ще забележиш в тази моя рожба. Ти не си сродник, нито приятел на моя герой. Имаш ум в главата си и можеш да преценяваш нещата не по-лошо от всеки друг. В своя дом ти имаш право да се разпореждаш така, както кралят с държавните работи. Сигурно ти е известна поговорката: "Под плаща си и краля убивам"1. Всичко това ти развързва ръцете и те освобождава от всякакво задължение и принуда, така че ти можеш да прецениш моята история както ти се иска, без да се боиш, че ще ти потърсят сметка за злото или че ще те наградят за доброто, което ще кажеш за нея.
Бих желал да ти представя книгата такава, каквато си е, без украсата на предговор и без многобройните обичайни сонети, епиграми и възхвали, които авторите поставят обикновено в началото на творбите си. И нека призная, че трудът, който положих, за да напиша самата книга, бе нищожен, като го сравнявам днес с усилието да съчиня предговора, който сега четеш. Много пъти вземах перото и много пъти го захвърлях, защото не знаех какво точно трябва да кажа. И ето че един ден, докато седях затруднен пред лист хартия с перо на ухото, облакътил се на масата, подпрял глава на ръка, и мислех какво да пиша, в стаята влезе неочаквано един мой приятел, човек разсъдлив и духовит, и като ме видя така потънал в мисли, запита ме за причините на моята загриженост. Без нищо да крия, аз му казах, че обмислям предговора към историята на Дон Кихот. Разправих му, че този предговор така ме затруднява, че не само нямам желание да го напиша, но че съм готов дори да не извадя на бял свят подвизите на този благороден рицар.
- Как искате вие да не ме смущава присъдата на читателя, този най-древен законодател, който ще отбележи, че издавам сега, под нарасналото бреме на възрастта, след толкова години, проспани в безмълвието на забравата, едно произведение, сухо като лико, лишено от въображение, с неиздържан стил, с оскъдно съдържание, без всякаква научна и познавателна стойност, без цитати по полетата на страниците и анотации в края на книгата, когато виждам как други книги, макар и от повествователен и светски характер, са изпълнени със сентенции на Аристотел, на Платон и на множество други философи, които карат читателите да ахкат от възхищение и да смятат авторите им за хора начетени, учени и красноречиви? А има ли нужда да се казва какво става, когато в тези книги се цитира Светото писание? Няма съмнение, че читателите ще отсъдят с какво авторите на тези трудове не падат по-долу от свети Тома и от други първоучители на църквата и че показват такава изумителна изобретателност, която им позволява в един ред да опишат похождение на безпътен любовник, а на следния ред да ви поднесат откъс от християнска проповед, която изпълва душата ви с удоволствие и наслада, когато я четете или слушате. Читателят не ще намери подобно нещо в книгата ми, тъй като аз нямам какво да отбележа по белите полета, нито пък мога да прибавя нещо в края й, а освен това не зная по какви автори се водя в разказа си, поради което не съм в състояние да дам в самото начало на труда си, както всички правят, азбучен списък, който да започва с Аристотел и да завършва с Ксецофонт, Зоил или Зевкис, макар единият от тях да не е бил нещо повече от злоезичник, а другият - художник. В книгата ми ще липсват също начални сонети или поне сонети, написани от херцози, маркизи, графове, епископи, благородни дами или именити поети, макар и да зная, че лесно мога да ги намеря, стига да помоля за това двама или трима мой приятели занаятчии, които ще съчинят сонети, по-хубави от тези на много най-известни поети на Испания. С една дума, сеньоре и приятелю мой - добавих аз, - решавам Дон Кихот да остане заровен в архивите си в Ла Манча, докато небето не изпрати човека, който ще го украси с всичко това, което сега му липсва. Аз се чувствувам неспособен да се справя с тази задача поради оскъдните си познания и недостатъчно образование и защото съм ленив по природа и ме мързи да търся автори, които да кажат неща, които сам мога да кажа и без тяхна помощ. Поради тези именно причини ме намирате тъй загрижен и възбуден. Те, струва ми се, не са маловажни.
Приятелят ми ме изслуша, плесна се по челото, прихна да се смее и каза:2
"Ей богу, братко, едва сега съзнавам, че е погрешно мнението, което съм си създал за вас в течение на дългото ни познанство. Мислех, че сте умен и че обмисляте всички ваши действия, но сега виждам, че тези способности са толкова далече от вас, колкото е далече небето от земята. Как е възможно такива дребни и лесно преодолими трудности да смутят зрял ум като вашия, свикнал да се справя успешно с много по-големи затруднения? Вярвайте ми, този смут не се дължи на недостатъчно способности, а на преголяма умствена леност. Искате ли да ви докажа, че съм прав? Напрегнете вниманието си и ще видите, че само за миг ще премахна всички ваши затруднения и ще запълня всички мними празнини, които ви смущават, плашат и възпират да издадете историята на вашия знаменит Дон Кихот; светило и огледало за цялото странствуващо рицарство.
- Кажете - отвърнах аз, като чух думите му, - как[29] смятате да ме извлечете от бездната на страха и да хвърлите светлина в хаоса на моето смущение?
На това той отговори:
- Първата спънка, за която говорите, а именно липсата на начални сонети, епиграми и възхвали, които трябва да бъдат написани от високопоставени и титулувани личности, може да се отстрани, ако си дадете труда да ги напишете сам, след което можете да ги кръстите и да им дадете каквито имена си пожелаете, като ги припишете на отец Хуан Индийски6 или на императора на Трапезунд, за които се разказва, доколкото знам, че са били прочути поети. Но ако те не са били в действителност поети и се намерят 2педанти и бакалаври, които биха почнали да шепнат зад гърба ви истината и се опитат да ви засегнат, хич не им обръщайте внимание. Дори и да докажат, че сте излъгали, няма да ви отрежат ръката, с която сте написали тези неистини.
А относно нуждата да се цитират в полето на страниците произведенията и авторите, от които ще черпите поговорки и сентенции за вашата история, ще трябва да се постараете да поместите сполучливо някои сентенции и латински фрази, които знаете наизуст или можете без особено усилие да намерите. Тъй например, когато говорите за свобода или робство, ще цитирате "Non bene pro to libertas venditur auroо"9, а в полето на съответната страница ще пишете името на Хораций или на този, който го е казал. Ако ли пък става дума за всемогъществото на смъртта, пишете веднага: "Pallida mors aequo pulsat pede pauperum tabernas, regumque turres"11.
Ако ли пък трябва да споменете нещо за дружелюбието и любовта, които Бог ни повелява да проявяваме към неприятеля си, поровете се в Светото писание, което можете да намерите и без да сте много любознателен, и цитирайте словата не на друг, а на самия Господ-Бог: "Ego autem dico vobis: diligite inimicos vessstros"12.
Ако ли пък се говори за зли помисли, позовете се на Евангелието: "De corde exeunt cogitationes malae"13. Стане ли пък дума за постоянството на приятелите, подръка ви е Катон, който е казал: "Докато си щастлив, много приятели ще имаш, но дойдат ли черни дни, ще останеш сам". 14
(Това по-горе е с гръцки букви, и понеже нямам гръцки драйвер за под ДОС, нито гръцки синтезатор, го преписвам от бележките в края на книгата. Victor from http://123.dir.bg)
С тия латински изречения и с други подобни ще можете[30] да минете за граматик, а да си граматик в наши дни, не е малка чест и не е без полза.
А дойде ли ред за анотации в края на книгата, най-безпогрешно ще може да ги съберете по следния начин: ако споменете в книгата си за някой великан, направете така, че той да бъде Голиат, и тогава без особен труд ще имате готова бележката. Ще кажете: "Великанът Голиас или Голиат е филистимянин, когото овчарят Давид убил с камък от прашката си в долината на Теребинт, според както се разказва в Книгата за царете, глава...", в която ще намерите тези думи.
След това, ако искате да минете за човек, сведущ в областта на светските науки и голям космограф, ще намерите начин да споменете във вашата история за река Тахо и ето ви изведнъж друга бележка със следното съдържание: "Река Тахо е наречена така по името на един испански крал, извира в еди-коя си местност и се влива в океана, галейки стените на славния град Лисабон. Казват, че реката влачи златни пясъци и пр..." Ако в разказа ви се появят разбойници, ще ви предложа историята за Как, която зная на пръсти. Ако ли пък стане дума за блудни жени, епископът на Мондониедо ще ви заеме своите Ламиа, Лаида и Флора - а вие с този цитат ще увеличите авторитета си. Ако търсите пример за жестоки жени, ще вземете от Овидий неговата Медея. Касае ли се за вълшебници и магьосници, Омир ще ви помогне със своята Калипсо, а Вергилий - с Цирцея. А пишете ли за славни военачалници, Юлий Цезар ще ви предложи сам себе си за образец в своите "Коментари", а Плутарх ще ви посочи хиляди александровци. Дойде ли ред да описвате любовни приключения, колкото и слабо да владеете тосканския език, ще извикате на помощ Леон Евреина, който ще препълни чашата ви с примери. А ако не искате да се впущате в пътешествия из чужди земи, в дома си сигурно ще намерите книгата на Фонсека "За любовта към Бога", съдържаща всичко, което може да хрумне на вас и на най-изобретателния човек в тази област. Не ви остава в края на краищата нищо друго, освен да си дадете труд да цитирате тези имена или да споменете във вашата книга тези истории, които изброих, като оставите на мене грижата да поставя бележките и анотациите. Обещавам ви да изпълня всички полета и да напиша няколко листа за края на книгата.
Нека се занимаем сега със списъка на автори, какъвто има[31] в други книги и какъвто липсва във вашата. Лек за това се намира много лесно, ще трябва само да намерите книга, която да съдържа пълен списък с автори от първата до последната буква на азбуката, както сам вие казахте. Същия този азбучен списък поставете във вашата книга и не се тревожете никак дори ако се открие измамата, поради това, че вие не сте имали никаква нужда да черпите знания от тези автори. Все ще се намери някой наивен читател, който да повярва, че сте използвали всички тези автори за вашата проста и обикновена история. Накрая, ако този дълъг поменик от автори не послужи за друго, то поне ще даде тежест на вашата книга. Още повече че никой не ще седне да проверява дали наистина сте чели, или не тези автори, защото от това няма да му стане нито по-топло, нито по-студено. От друга страна, тази ваша книга, ако добре съм схванал смисъла й, не се нуждае никак от нещата, които според вас й липсват, тъй като тя от край до край е разобличение на рицарските романи, а за тях нито Аристотел е споменал каквото и да било, нито свети Василий е казал нещо, нито Цицерон е имал някаква представа. Невероятните безсмислия, които се изреждат в нея, нямат нищо общо със строгото спазване на историческата истина, нито с наблюденията на астрологията. Те не се засягат нито от геометрическите измерения, нито от оборването на ораторски доводи. Книгата ви не си поставя за задача да проповядва и не смесва божиите с човешките дела - тъкан, от която никой добър християнин не трябва да си крои дрехи. Когато пишете, трябва единствено да се придържате към подражанието на съществуващото. Колкото то е по-съвършено, толкова по-хубаво ще бъде това, което ще напишете. И понеже вашето произведение цели над всичко друго да унищожи влиянието и значението, което рицарските романи са придобили в света сред непросветеното общество, няма защо да ходите да просите от философите сентенции, да търсите съвети от Светото писание, вдъхновения от поетите, благозвучни фрази от ораторите и чудеса от светиите. Дайте си само труд речта ви да се лее, с изразителни, пристойни и добре подредени слова, фразите ви да са благозвучни и празнични и да разкриват по най-правилен начин всичко, което искате да кажете. Изразявайте понятно вашите мисли, без да ги оплитате и замъглявате. Постарайте се също да разсмеете с вашата история меланхоличния читател, да развеселите[32] още повече веселяка, да не отегчите неукия, да накарате прозорливия да се възхити от изобретателността ви, да не я презре взискателният, а истинският познавач да не престане да я възхвалява. Поставете си всъщност за цел да разрушите зле скърпената постройка на тези рицарски романи, ненавиждани от немалко хора и хвалени от много повече. Постигнете ли това, вие постигате много.
Изслушах с дълбоко мълчание това, което каза моят приятел, и думите му се запечатаха тъй дълбоко в мене, че ги възприех, без да му възразя, и реших да изградя с тях този предговор, който ще ти покаже колко е умен, драги читателю, този мой приятел и, колко голямо бе щастието ми да намеря в най-трудния час такъв съветник. Ти ще почувствуваш и облекчение, когато видиш колко искрена и неподправена ти се предлага историята на знаменития Дон Кихот де ла Манча, на човека, когото всички жители на Монтиелското поле считат единодушно за най-целомъдрения любовник и за най-юначния рицар от всички, които от много години насам са се подвизавали в този край. Съвсем не искам да преувеличавам услугата, която ти правя, като те запознавам с толкова забележителен и достоен рицар, но държа да ми бъдеш благодарен за запознанството ти със славния му оръженосец Санчо Панса, в чието лице, струва ми се, съм съчетал всички достойнства на оръженосците, описани най-безразборно в безброй празнословни рицарски романи. Нека Господ да ти дава здраве, пък и мен да не забравя! Vale 20!
2. Стремежът да се познае кое е мъдрост, безумие или глупост, и то е суета и гонене на вятър. Защото голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
3. Като поучава и притеснява другите, мъдрият става глупав. Защото кой може да изправи това, което бог е направил криво?
4. Бъди бдителен за добрия случай, защото не на пъргави се дава сполучлив бяг под слънцето, нито на храбри - победа, нито на разумни - богатство, нито на изкусни благосклонност, а времето и случаят помагат на всички тях.
5. Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напускай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.
6. От леност ще нависне потонът, и кога се скръстят ръце, къщата ще прокапе.
7. Дори и в мислите си не хули царя, и в спалнята си не хули богатия; защото небесна птица може да пренесе твоята дума, и крилата гадина да обади твоята реч.
8. А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги - то няма край, и да четеш много - то е уморително за тялото!
Из Книга на Енох /етиопска версия/
VII. В началото на света, когато децата на човешкия род се умножиха, родиха се момичета стройни и красиви.
2. Ангелите, деца на небето, ги видяха и се влюбиха в тях. Тогава си казаха:Хайде да си изберем жени измежду хората и да имаме деца от тях!
3.Семиаз, техният началник, ги предупреди, че това е неизпълнимо и не бива да се прави.
4. Той беше уплашен, че ще бъде наказан за техните престъпления.
5. Но те му отвърнаха: Ние се заклеваме, че ще се обвържем помежду си с взаимна омраза, без тебе. Не желаем да променим намерението си и ще изпълним онова, което сме намислили.
6. И те наистина се заклеха и се обвързаха с ненавист към небето. Те бяха 200 на брой паднали ангели, които слезоха в Ермонската планина, на мястото наречено Арадис.
7. Тази планина бе наречена така, защото там се заклеха и се обвързаха взаимно с омерзение.
8. Ето имената на предводителите им: Семиаз, Уракабарамеел, Акибеел, Саракмиал, Азазел, Армерис, Ватраал, Ананес, Завебес, Самсавеел, Ертзел, Турел, Йоамяел, Аразеал. Това бяха водачите на тези 200 ангели.
9. Всеки от тях си избра по една жена и заживя с нея. Те научиха жените си на магии и чародейства, разкриха им тайните на различните храсти и дървета.
10. Жените човешки заченаха и родиха исполини.
11. Ръстът на исполините достигна до 300 лакти (около 20 метра). Те започнаха да изяждат всичко, което хората произвеждаха, но въпреки това не можеше да бъдат изхранени.
12. Тогава те се обърнаха срещу хората и започнаха да ги разкъсват и да пият кръвта им.
13. Започнаха да изтребват и птиците, животните, влечугите и рибите, за да се наситят с месото им и да утолят жаждата си с кръвта им.
14. Тогава земята осъди престъпните люде.
VIII. Азазел освен това научи хората да произвеждат оръжие – саби, ножове, щитове, ризници и огледала. Той ги посвети и в изкуството да изработват всякакви украшения, да си боядисват веждите и клепките, да използват скъпоценните камъни и всякаквите багрила така, че да изглеждат порочни и покварени.
2. Беззаконието растеше; прелюбодеянието се умножи; човеците престъпиха божиите заповеди и опорочиха целия си живот.
3. Амазарак пък научи хората на всякакви магии и чародейства; разкри им всички тайни на билките.
4. Армерис им предаде изкуството да разплитат всякаква магия.
5. Баркаял им показа как да наблюдават движението на звездите.
6. Акибеел ги посвети в тайните на знаците.
7. Тамиел ги въведе в астрономията.
8. Азарадел им разкри движението на луната.
9. Тогава хората навириха глави, не знаейки, че отиват към гибел, надигнаха глас и гласът им достигна до небето.
Ето отде иде знанието човешко :)))
За макар и краткия ни престой тук (едва година и половина), вече забелязахме доста интересни неща за американците и се опитахме да свикнем с различията, защото не винаги са лошо нещо...
Мисля, че за мен тъпотията по принцип има две перспективи, в които мога да я коментирам:
1/ информационна тъпотия
2/ поведенческа тъпотия
За първата: не зная доколко хората по света си го мислят и доколко може да се сметне за пълна истина, но американците като маса са наистина неинформирани. Не им и трябва да са, никой не изисква обща култура, това не определя качествата им на работници - всички тук са силно тесни специалисти. Някои са добри, други са безнадеждни, точно като навсякъде по света. На всеки му трябва здраво бачкане за оцеляване.
Голяма част от неквалифицираните кадри, т.е. вероятно най-неинформираните, обикновено работят на две места - едно официално и едно допълнително (разнос на пици, fast-food, и такива рази). Единственото, което правят вечер е изкъпване и телевизия, ако има време... ОБикновено имат поне 3 деца, за които се грижи съпругата, която трябва да учи и чете с тях. Много често се среща, обаче, и обратния вариант - работи жената, ако нейната работа е по-добре платена, а децата гледа мъжа и работи нещо от вкъщи... Никой не му се подиграва, защото оцеляването наистина е приоритет.
Квалифицираните служители работят съшо много повече отколкото колегите им в БГ. Тук има някакво работно време, но то винаги се разлива извън границите си. Отивали сме в банка в 6.35 (раб.време до 6.30). Вътре служителите вече приключват, но тичат и отварят, за да видят как да са полезни на клиента. Същата банка е отворила в 8.00 сутринта. Служителите имат поне 45-50 мин шофиране, докато стигнат. Вие си направете аритметиката колко време ще им остане. И никога не мрънкат.
Та, една от версиите, които имаме с Жоро за неинформираността тук е - хората бачкат много здраво и наистина нямат време за нищо извън спечелването на пари. Тук никой не притежава къщата си и ако не плащаш ипотеката си - отиваш на улицата. Здравните осигуровки са високи, ама няма как - самите цени на болничната помощ са нечувани. Компанията, която ти осигурява застраховката има договореност с болници и лекари с националната мрежа за фиксирани цени (въпреки, че реалните са далеч в по-високи граници): миналата седмица открих, че реалната цена на една операция на сливици е около 8,000 долара, един апандесит е минимум 35,000, а един ден химиотерапия на раковоболен варира между 9,000 и 18,000 - на ден!!
Така че, ако нямаш парите да си плащаш ежемесечната здравна осигуровка, ще загубиш къщата си и частта изплатена по нея, за да покриеш разходите на болницата. Същото ще стане до 5 години и в Бг с цените на медицинските услуги. Принципът е - или оцеляваш, или умираш. Или детето ти умира. Няма протести, няма "защо ще живея в кашон?"..., детето ти ще отиде в социални грижи за осиновяване от други хора, които могата да му осигурят дом и образование... Никой няма време да се прави на по-интелектуален, отколкото му е нужно за оцеляването.
В Европа има разни профсъюзи, пазят работниците, в Рим магазините затваряха в 6-7 вечерта, защото профсъюзът следял някой да не се преработи. Вероятно БГ ще падне в европейския модел и няма да я сполети къртовския труд тук.
Голяма част от магазините тук, обаче, работят до 10 ч. вечерта, но вътре всички са усмихнати. Ние бяхме силно изненадани, че тук бизнесите официално работят до 8-9 вечерта, агенти за недвижими имоти правят огледи и сделки и в 10-11 вечерта... Няма – аз съм шеф, трябва в 6 да съм си у любовницата....
Работи се, докато има работа. Никой не те издържа и няма как да караш "на заплатка, пък за каквото стигне", защото всичко ти е на кредит - дом, кола, обзавеждане, здраве, всичко. Системата е железна. И ако хората искат да си позволят лукса да са живи и здрави, и децата им също - се скъсват, за да успеят и да оцелеят. И никой не им се подиграва, че били еснафи или сребролюбци – просто цените са такива, че нямаш избор. Затова никой в чужбина не жали българите, че били бедни – казват "Нали притежавате домовете си – продайте ги за доста пари, направете бизнес, и с онова, което спечелите, си плащайте 30 г ипотека на новия дом".... А ние това не го смиламе. Няма как при такъв начин на живот някой да седи в 7 вечерта с книга в ръка – няма кой да го храни....
2/ Поведенческата тъпотия
Значи, по отношение на поведението на хората едни към други – моят избор е Америка. Отвратена съм от нашенското презрение, високомерие, подигравка, нежелание за помощ, снобизъм... Харесва ми, че хората тук са отдавна преодоляли комплексите си и са винаги готови да ти помогнат с нещо. Има изключения, но масата е в тази норма.
Принципно, независимо до колко часа работи едно учреждение (раб.време до 5 ч означава, че можеш да влезеш до 5 ч, но иначе вътре ще обработват клиенти и до 7, ако има нужда)... Както казах, затваряща банка да пусне клиенти за обслужване е нещо, което с БГ не ни се беше случвало ... По-скоро, обратното - ако банките работят до 4.30, то в 4.15 вече не пускат клиенти.
Като и да е, хайде ок, това е си политика на Бг банките. Говоря обаче и за хората по улици, магазини, училища, институции. Най-голям кеф ми е, когато задържа вратата на дете, а то ми благодари така усмихнато и звънливо, че ми изпълва душата с удоволствие – а после тича да хване следващата врата, за да ми я държи за мен. В БГ това лято щяха да ми счупят носа с една врата на магазин – аз, клетата, си помислих, че човекът ще я задържи, но той гордо и презрително я пусна в лицето ми.
Никой не ти вдига стойки, без значение какво Порше/Мерцедес/Лексъс/Кадилак/етсетера кара, за колко много пари... Хората се държат достойно, независимо от възможностите си, не те гледат свирепо, никой не го интересува часовника/телефона ти/марката дрехи и прочие тъпотии. Затова и няма мода в телефоните и още продават модели от две години назад....
За мен винаги е била грозна тъпотията в поведението. Само истински глупав човек може да се държи така смешно и обидно. Пък какво значение има, чециначе бил знаел къде е Франция и къде Корея? Харесва ми, че всеки тук е сърдечен и услужлив, а когато не е особено информиран (по силата на горната точка 1), тогава вика на помощ колеги или шефове.
Харесва ми това, че директорката на училището мести маси, заедно с другия персонал, когато в стола на училището има концерт или друго събитие. Харесва ми, когато същата тази директорка маха със знак стоп и защитна жилетка на улуцата, редом с подчинените си, за да спира дижението и да минават безопасно децата. Или когато лекар и мед.сестра си говорят на малко име. Или когато ставаш приятел с личната ти банкерка. Харесва ми, когато шефът на банков клон идва да си говори с теб (разбира се, и те пита дали си доволен от обслужването, как иначе), но си вдига задника и идва при теб. И си кара собствената кола, не служебна.
Харесва ми, че хората са равни и се държат като такива. Разбира се, че има изключения, как иначе, но тук говорим за масата. Масата е нормална.
Всеки си е на мястото и гледа да го топли с нокти и зъби, защото ще му го вземат. Не съм чула, обаче, някой да икономисва тук, вместо да си вземе втора работа. Имаме приятели в Канада, с които редовно се хилим за сагите на БГ емиграцията там – стиска зъби и живее на социални помощи, но не хваща работа, защото кой иначе ще гледа мач в 6 вечерта на една бира (за втора няма пари)? Българският начин на поведение (на масата българи, имам предвид), е далеч по-глупав и пошъл, в сравнение с която и да е необразованост.
Затова и не ме дразни особено тук дали някой си бил знаел къде е България или не. Интересува ме да си свърши работата. И да ми е приятно, докато си я върши.
До преди няколко месеца работех непрекъснато и не ми оставаше време ни за книга, ни за филм, нито даже за телевизия... Бях се побъркала направо. И един ден попаднах на този сайт и се почувствах ужасно нищожна. Тук хората си говореха за поезия, литература, изкуство... А аз можех единствено да се оплача от работата си... Ами не знам... но според мен работата, и особено с цел единствено спечелването на пари, не може да ми запълни душата. Това е...
За второто блаженство не мога да ти отговоря със сигурност, защото съм стигнал само до първото, но ей така по умозаключителност бих ти казал, че то повече пасва на твоята теза за моментното "нещастие".
А повече утре ще разисквам по въпроса, щото нямам време тая вечер да чета всичките дълги работи, които сте сложили тук с Иван Ангел. Но на пръв поглед май ми е ясно, че искаш да ни изкараш извънземни. Нас, де, мъжете. Бе знаех си аз, че ни считате за по-висши същества, ама....
Хихи, мале, ти си нямаш идея с кого си имаш работа, не аз!
Я кажи сега, контейнер на божествената искра (т.е. - извънземната) отде пък извънземните са получили своето познание? Кое кажи ми е първото - кокошката или яйцето?
Katherine, аз изобщо не съм говорила за "спечелване" на пари - имах предвид оцеляване. Без да имаш кой да ти помогне в това оцеляване. Най-много да ти гледа някой децата за ден-два, но не и да ти плаща сметките. Ако ти знаеш, че нямаш избор, и няма кой да реагира вместо теб, и че потенциално можеш на втория месец след неплатените си сметки да си под небето на кашон, като онези, които виждаме тук и там, и ако имаш болно дете (а тук всяко второ дете има някаква алергия), на което трябва да осигуриш лечението или нещо друго належащо, просто няма как да разглеждаш атласа на света вечер... А това се отнася и за хората, които са на по-високи постове, и там стресът е огромен.
Не казвам, че да си неграмотен е приемливо. Всеки прави избор в живота си, а понякога нямаш възможността да избираш - приемаш онова, което тие отредено и го сортираш по важност.
Аз познавам голям брой нереализирани интелектуалци - пишат книги, правят филми, все са неразбрани, защото са много умни, а майките-пенсионерки им плащат наема/парното/сметките, а те дори и леко презират майките си, защото работейки по 7-8 часа дневно (едната е лекарка, но работеше към някакъв ДАП, а другата е учител по литература и се скъсва от уроци, за да е полезна на домашните интелетуалци), майките им нямат време да четат много поезия. Нито проза, защото живеят в прозата, за да четат синовете и снахите им поезия.
Казвам, че да си грамотен и нереализиран, защото си мързелив и високомерен, или твърде извисен, за да носиш мляко или да превеждаш на частно през нощта за някого, който ще ти даде допълнително пари, от които имаш огромна нужда - ето това е тъпотия и чиста човешка глупост. Но пък хората искат да имат свободно време за срещи, разговори, четене, което е чудесно, стига да могат да си посрещат сами разходите. Никъде по света никой не чака роднина да му плати сметките, за да може той да си почине или да излезе с приятели - явно това е явление, скоето сме наистина уникални...
Разбира се, че ограничеността не може да е модел, но аз и не знам кой точно смята, че е модел. Обаче и самоцелното самоизвисяване, докато живееш в апартамент, подарен ти от мама/баба/леля и чакаш тате/тъстът/свекърът да ти даде зимнина/ракия/боеприпаси за зимата, а мама да сготви с нейни продукти, а и някоя сметка да се плати - това ли е то моделът за подражание? Ами то тези модели са не на всеки километър, по-скоро на всеки метър в България... .
Предпочитам децата ми да ги бива за онова, което ги бива, и да са трудолюбиви и сериозни, макар и да не знаят точно на коя държава столицата е Белмопан. Бих умряла от срам, ако синът ми стане "художник от български тип", който е вечно неразбран и неоценен, никой не купува картините му, защото публиката е тъпа и не вижда качеството на творбите му, а той не може да си върже гащите сам, но е страшно инетелектуален пич, който е изчел една градска библиотека книги и познава всяка картина на известен майстор само като й види ляво горно ъгълче. Направо ще си изкопая дупка в земята! Но това разбира се, си е наше мнение с Жоро, просто изказвам нашата позиция....
Не бива да се стига до крайности и в едната, и в другата посока... Но не бива да има и абсолютизиране на образоваността. Не бива и да си продаваш душата на дявола за пари. Трябва да се намира добрата мярка във всичко.
Тъпи били американците... Сигурно са, ама са и много работливи. За мен лично - трудолюбието и независимостта на човека (финансовата е една от най-грозните, особено към роднините) са по-ценни качества от количеството изчетени книги или перфектния правопис. За какво са ти, и за какво точно е образованието ти и гордостта ти от него, ако родителят ти трябва да ти плати тока?
Надявам се, че ще стават все повече хората и у нас, които сами си носят кръста, без помагачи... Затова и хора като VampireSun, които казват, че бачкат до скъсване и са горди с труда си напълно заслужено, ме изпълват с уважение, ама те не са много...
Смисълът е: няма как да спиш спокойно и да си пиеш ракийката вечер, защото вече могат да вземат мерки срещу теб и много бързо апартаментът ти може да бъде продаден в полза на банката и ти много бързо да се окажеш живееща временно или по-постоянно у роднини.
Знам че звучи абсурдно, но навсякъде по света е така. Доскоро нашите банки нямаха властта на другите по света, вече могат. Или до месец-два всичко ще си влезе в нормата. Това нашето го няма никъде - гонеха с месеци и години длъжниците... Сега вече няма да ги гонят, длъжниците сами ще трябва да си излизат - кашоните ще ги зоват...:))) И няма гладни стачки, протести, и разни екстри - че и съдия изпълнител трябва да ти опише имуществото, ако имаш допълнителни кредити.
Банката ще вземе дължимата сума, после следващата, отпуснала ти кредит взема дължимото към нея, после третата за ремонта/обзавеждането...и т.н. , докато се изплати и на последната. Ако случайно ти остане нещо - май няма да стигне за жилище. По-вероятно, както става тук, ти вземат цялото имущество плюс коли, за да се покрият сумите към всички банки.
Реалността дойде, да ни е честита!
В общи линии бше за това, че независимостта винаги струва скъпо :))). Въпроса е да имаш избор.
А другият въпрос е обществото да ти позволява да имаш избор.
Защото тук стереотипа е такъв, че можеш да разчиташ на родители и роднини - това е избор. Защото майката-пенсионерка е направила избора да издържа сина си художник, както може би нейните родители навремето са я издържали. Както и сина-художник се е лишил от благата на независимостта, заради свои си причини.
Може да бъдеш зависим и от половинката или от детето си ако щеш, и ако си прецениш, и ако обстоятелствата го позволяват.
Другия избор е да бачкаш толкова много, че да нямаш време за съществена част от нещата от живота :))) , но да си независим.
Този стереотип е не само в БГ, но и в Италия, Гърция, Португалия.
Защо тоя стереотип го няма в нормалните държави, а само в тия, дето са накрая на Европата? Криво е за мен. Познаваме прекрасно английско семейство. Майката не е работила, отгледала трима прекрасни сина, които днес са вече женени мъже на 30 и нещо всеки. Бащата е богат съсобственик на строителна компания, абе - приказка в английски стил. Живеят в красиво градче на около 40 мин с кола от Лондон....
Та, синовете са всеки уикенд около родителите, събират се, веселят се, обичат се. Единият лекар, другият пише книги, третият някакъв бизнес има. Явно, че таткото помага с по нещо финансово на всеки, не ги е оставил без рамо, но никой от тях не чака с паничката да го хрантутят в Бг стил. Това исках да кажа. Хората са възпитани да бъдат независими, искат го, нужно им е - нали са вече мъже? Така е в Англия, с очите си видяхме, помагат родителите, но умерено, когто има нужда.
Естествено, че родителят ще помогне някак. Ще даде начало. Подарените апартаменти, както е в БГ например, са необикновена помощ. Въпросът е после какво става?
Тия хора на 20 и нещо, 30 и нещо, стъпват ли си на краката и почват ли сами? И когато родителите им, както ти казваш за стереотипа, получат нуждата от ответна грижа, получават ли я? Ако някой, който цял живот чака наготово да му се даде храна в устата, не е свикнал да работи? Какво става с клетия възрастен и избора му тогава? Според мен става дума за вариации на тема "Мамино детенце", само че никога не можеш да предвидиш края...
Дано да си права и дано тези хора погледнат родителите си след години... Обаче моят опит с подобни случаи по-скоро дава моите тъжни изводи... Ако не научиш детето си да се труди и да е ангажирано с живота си и на собственото си семейство - ще ти се върне тъпкано после, на твоята глава.... Ако отгледаш готованин и мързелив пройдоха - какво ще чакаш? Обич и грижа, когато си стар? Защо не го разбирам аз това?
Но въпроса е и друг, че има случаи, в който е по-хуманно, по-икономично и по-добре да останеш да живееш с родителите си. Защото за част от хората тук не държавата и не банката са нещата, на които можеш да разчиташ и да се крепиш. Имаш семейство (което е нещо по-голямо от мъжа и жената с децата), имаш роднини. Между тях има такива, които не могат да се грижат сами за себе си. Кой ще се погрижи за тях? Държавата? Банката? Има и други, които могат да дадат рамо, ако имаш проблем. Дистанцията между членовете на едно семейство е по-малка, отколкото в Германия (примерно).
И аз си мисля, че това е плод на липсата на добра социална политика донякъде.
Напълно съм съгласен с Таничка. Ано си много умен, а не разполагаш с достатъчно, всъщност не си толкова умен, нали?
Трудно мога да приема дедукцията: "Всичко хора лъжат. Сократ е човек, значи сократ лъже".
И защо всички американци да са тъпи?
Подобни изявления съм чувал и за руснаците. Не ми изглеждат като родени от човек с остър като бръснач ум