Защо трябва да се обединим за спасение на планините ни от строителни проекти

Едно от неразумните качества на нас българите е да пренебрегваме това, което е  наше творение и да се стремим да подражаваме на други народи, въпреки че несъзнателно, а често и съзнателно сме били духовен донор на цяла Европа. Говоря за средните векове, когато в западна Европа много хора благоговееха пред словото на богомилските посветени и бяха готови да ги последват дори и в кладата. Както виждате, доста често споменавам богомилството и ще ви предложа нещо специално за него, когато му дойде времето, но не това е целта на настоящите ми размисли. Говоря за него, защото то беше едно от пренебрегнатите от нас постижения. Дори преди появата му, Симеон, когото всички българи харесват, желаеше да влезе в Константинопол не толкова като носител на българското, а за да седне на престола на една българо- византийска империя. Сборниците преведени по негова заповед показват едно преклонение пред византийския религиозен и държавнически мироглед. Този „полугрък”, който същевременно ни служи като образец на велик български владетел, също се беше подвел по този явно извечен български модел на поведение, като искаше да направи България онова, което беше Византия, а не това, което трябваше сама да стане. Чудно ми е защо, дори и когато сме били велика сила в Европа, самочувствието ни е стигало дотам, че да копираме другите, вместо да искаме сами да сме им наставници. Някои ще кажат, че това е нещо, което може да се обясни с типичния православен модел на поведение и фактори характерни за дадената епоха. Но днешните ни напъни да правим български Лувър, вместо французите да искат да правят нещо българско, показва, че нещата са си същите. Отказваме се, дори и когато имаме потенциал, да разперим сами крила и полетим, но с удоволствие летим върху гърбовете на другите. Затова сега, колкото и да са учтиви с нас чужденците, аз не съм убеден, че ни уважават. Те повтарят непрекъснато колко хубава страна имаме, но някак си това е светско ласкателство, но не и извиращо от душата искрено възхищение. Щом си хванат влака или самолета, те бързо забравят за нас и нашата култура, а помнят хвърлените по улицата хартийки, откраднатата им чанта, опитите на български таксиметров шофьор да им вземе 100 лева за 7 километра път и други подобни родни прелести.

            Сега  сме на път, очевидно безсилни да ги впечатлим с културата си, а и самите ние комплексирани от себе си, вместо да държим на това, което не могат да ни отнемат – нашата скромност и природа, очевидно се отказваме и от двете неща. Понеже си нямаме замъци, някои нискочели български „строителни творци” решават, че чужденците ще ахнат пред бетонните подобия на замъци, които всъщност са хотели и лъскави заведения с доста кичозна фасада, която по нищо не прилича на скромната, но грабваща окото възрожденска българска архитектура, която очевидно повече привлича окото на иностранеца. Ама това било „селяния”, ще кажат някои. Защото за тези хорица днес „селянин” е нарицателно за нещо срамно и те се срамуват от пра-пра дядо си, за да подражават на френските барони с истински замъци. Нашите хора имат пари и решават, че замъкоподобна фасада някак ще им заличи комплексите. И заляха черноморието с купища бетон. Досега бях спокоен, защото съм почитател на българската планина. Но в момента  тези „творци” решиха да залеят с бетона си и нея. Решиха, че нашата планина им е нужна, само за да печелят от нея. Брането на билки и рекламата на техния уникален за здравето ефект не носи бързи печалби, макар че те биха били по-трайни от заливането с бетонни грозотии на всичките ни планини. Но по- добре да не им давам такива съвети, че те са склонни, ако биха брали билки, да ги изтръгват с корените, за да ги вкарат бързо в червената книга.

            Сега смятаме, че големи хотели и ски писти ще ни направят Швейцария на Балканите, вместо да решим, че планините са по-годни за екотуризъм и овцевъдство. Докато строят грозни огромни хотели, в които нощувката е над 50 лева на вечер, никой не се грижи за поддръжката на туристическите хижи за истинските любители на планината, които, уви, предпочитат да и се любуват, вместо да подражават на  чуждите богаташи и да карат ски. Всичко в плановете на нашите инвеститорчета се свежда само до зимния сезон, когато се очаква наплив от чужди ски любители. Затова хотелите, пътищата, пистите и лифтовете са по-важни от девствената красота на планините ни. Но онези на Запад печелели така. Защо и ние да не им подражаваме? Не бива. Защото трябва да приличаме на себе си, а не на тях, те никога няма да ни свалят шапка, ако виждат себе си в нас, или по-скоро нещо още по-лошо: пошла имитация. Всеки отива в друга страна, за да види нещо по-различно, а не за да види родни баналности в извратени мащаби. Така все повече ще виждаме вместо очи изпълнени с възхищение от нас, усмивки на снизхождение към инфантилните опити да приличаме на тях.

            В интернет хиляди българи показаха, че могат да са единни в каузата за защитата на животните или срещу генно модифицираните растения. Чудно ми е защо го няма същият устрем да се преборим срещу глупавите планове за писти във Витоша, все едно че тя ни трябва само през зимния ски сезон, или наистина 79 процента от нас подкрепят това безумие? Защо не се опитаме още веднъж да спасим и Рила от безумни строителни проекти, въпреки че досега никой не искаше да слуша еколозите. Не мога да повярвам, че всички предпочитат звънтежа на парите пред планинската девственост. Те може и да са важни за вас сега. Но как ще обясните на децата си къде са витошките морени или други природни забележителности от семейния ви фотоалбум? Или пак ще се оправдаваме с вечното си извинение за минали грехове: „Такива бяха тогава времената”