Защо мъжете се боят от обвързване?
Вчера гледах “Сексът и градът” и неволно се замислих защо почти всички мъже в това число и аз, се боим от обвързване. Дали е защото сме чували от по-възрастни от нас, че с брака живота на жената започва, а на мъжа свършва? Или защото “Като бръкнеш в торбата все змия ще извадиш - гледай да не е пепелянка”? Веднъж когато отивах на работа на спирката някакъв непознат човек на средна възраст, явно търсейки на кого да излее душата си ме попита дали съм женен и след като му отговорих отрицателно ми каза, че като се ожениш все още имаш някакав избор, но след като ти се родят деца жената поема контрола над всичко и постоянно използва децата за да се налага. Не повярвах на думите му, но едно твърдение колкото и да е невероятно, все пак оставя някаква следа в душата ти.
Защо така изведнъж толкова се уплашихме да подадем пръстена с големия въпрос “Ще се омъжиш ли за мен”? Дали самите жени не ни накараха да се чувстваме неуверени с тяхното желание да са независими? Дали пък точно ние не породихме това желание у тях с този си страх? Не съм говорил с никого по темата затова ще говоря само от мое име на какво мисля се държи този страх.
Първо наред с всички промени у нас се промениха и хората. За жалост рядко към добро. В предишната си статия споменах, че криво според мен разбираме Европа. Донесоха ни всякакви глупости от там които се разпространяват не само между младите но и сред зрелите хора. Излезе, че там парите растат по дърветата. Върне се някой от там, “покаже се”, наговори ти куп лъжи, и ти вече си милиш, че там е раят на земята. Дори и до днес чувам всякакви небивалици от рода на, че един чистач в Испания получавал 4000 евро заплата. Аз самият съм бил там и чудесно знам каква е истината. Идеш при някой от “преуспелите” ни хора и го виждаш, че след като е платил всичките си ипотеки е останал с 20 евро в джоба и няма буквално какво да яде, но иначе като дойде тук виж ме кой съм. Та в случая жените си помислиха, че щом хората там живеят при такъв лукс то за нея е немислимо да живее в дом без климатик да речем. Как да им осигурим това което искат? С работа дори там е трудно. Има разбира се момичета които не са такива но при всяка една от тях съм виждал някой да го наречем “
напълно превзет каприз”. Други идеш в къщата им видиш някой напълно съсипан апартамент, чудиш се откъде са тия претенции все едно взимаш царската дъщеря и тя не може да не живее е палат. Хубаво, но пак опираме, че само Аладин може да строи палати без пари. Трета не може една салата да направи като хората, на работа не ходи, но иска да и купиш ботуши за 500 лева и то защо - защото едва ли не е направила голямо благоволение, че е с теб. В крайна сметка попаднеш на някое добро момиче (слава богу не са голяма рядкост) и ти вече си толкова раздвоен от лошия си опит, че се боиш да се свържеш дори с нея.
Второто е лош пример който си видял. За жалост са повече от добрите. Чудиш се дали и с теб няма да стане така както е станало да кажем със съседа ти. Скандали, разводи, деца който живеят без двама родители до тях. Повтаряш си, че с теб няма да се случи така, но стане неизбежно някоя разправия с жената до теб, и ти неволно си мислиш, че си поел точно по пътя който не искаш да следваш. Започваш да се чудиш дали това е жената, обичаш я, но идва страхът ти да се свържеш с нея завинаги. Чудиш се дали ще е такава и след като се ожените, нещо те кара да се чувстваш несигурен дали тя просто не иска да те “върже”. Спомняш си думите на Алексис Зорбас “Какво можеш да очакваш от жените освен да ти заложат капан, и какво може да очаква от мъжете освен да паднат в него”. Лошия пример е нещо което много притеснява поне мен.
Трето - най-сетне си намерил жената с която си щастлив. Живеете заедно, градите нещо общо, решавате заедно проблемите си. Защо обаче да не узаконим връзката ни. Това мисля се дължи на факта, че за нас сватбата не е нещо особено. Не можем да разберем жената, че за нея този ден означава много, че за нея не е просто една формалност, а както съм чувал от някои - най-важния ден в живота и преди да стане майка. Тя иска нейната сватба да е прекрасна да бъде най-красивата и най-важната жена на този ден. Сигурен съм, че дори и най-деловите и сериозни жени желаят тяхната сватба да е нещо прекрасно. Но ние не се сещаме да го предложим и с това натъжаваме избранницата ни. Тя навярно започва да се чувства неуверена дали намеренията ни са сериозни. В крайна сметка тя започва да настоява, ти неволно си развалил всичко, и от настояванията ти се струва, че тя не го иска току така и страхът се появява.
В заключение, ще кажа, че е по-добре, човек да се ожени според мен докато е млад защото тогава подобни мисли не му минават, той все още вярва в доброто у хората и без тези си предразсъдъци страхът от обвързване го няма. От друга страна доста такива бракове са неуспешни и тогава вече идва най-големия страх - дали след като си сбъркал веднъж ще успееш при нов опит. Но съм уверен, че всеки мъж рано или късно преодолява този си страх (ако го има) и ще е готов за тази крачка.
Защо така изведнъж толкова се уплашихме да подадем пръстена с големия въпрос “Ще се омъжиш ли за мен”? Дали самите жени не ни накараха да се чувстваме неуверени с тяхното желание да са независими? Дали пък точно ние не породихме това желание у тях с този си страх? Не съм говорил с никого по темата затова ще говоря само от мое име на какво мисля се държи този страх.
Първо наред с всички промени у нас се промениха и хората. За жалост рядко към добро. В предишната си статия споменах, че криво според мен разбираме Европа. Донесоха ни всякакви глупости от там които се разпространяват не само между младите но и сред зрелите хора. Излезе, че там парите растат по дърветата. Върне се някой от там, “покаже се”, наговори ти куп лъжи, и ти вече си милиш, че там е раят на земята. Дори и до днес чувам всякакви небивалици от рода на, че един чистач в Испания получавал 4000 евро заплата. Аз самият съм бил там и чудесно знам каква е истината. Идеш при някой от “преуспелите” ни хора и го виждаш, че след като е платил всичките си ипотеки е останал с 20 евро в джоба и няма буквално какво да яде, но иначе като дойде тук виж ме кой съм. Та в случая жените си помислиха, че щом хората там живеят при такъв лукс то за нея е немислимо да живее в дом без климатик да речем. Как да им осигурим това което искат? С работа дори там е трудно. Има разбира се момичета които не са такива но при всяка една от тях съм виждал някой да го наречем “
напълно превзет каприз”. Други идеш в къщата им видиш някой напълно съсипан апартамент, чудиш се откъде са тия претенции все едно взимаш царската дъщеря и тя не може да не живее е палат. Хубаво, но пак опираме, че само Аладин може да строи палати без пари. Трета не може една салата да направи като хората, на работа не ходи, но иска да и купиш ботуши за 500 лева и то защо - защото едва ли не е направила голямо благоволение, че е с теб. В крайна сметка попаднеш на някое добро момиче (слава богу не са голяма рядкост) и ти вече си толкова раздвоен от лошия си опит, че се боиш да се свържеш дори с нея.
Второто е лош пример който си видял. За жалост са повече от добрите. Чудиш се дали и с теб няма да стане така както е станало да кажем със съседа ти. Скандали, разводи, деца който живеят без двама родители до тях. Повтаряш си, че с теб няма да се случи така, но стане неизбежно някоя разправия с жената до теб, и ти неволно си мислиш, че си поел точно по пътя който не искаш да следваш. Започваш да се чудиш дали това е жената, обичаш я, но идва страхът ти да се свържеш с нея завинаги. Чудиш се дали ще е такава и след като се ожените, нещо те кара да се чувстваш несигурен дали тя просто не иска да те “върже”. Спомняш си думите на Алексис Зорбас “Какво можеш да очакваш от жените освен да ти заложат капан, и какво може да очаква от мъжете освен да паднат в него”. Лошия пример е нещо което много притеснява поне мен.
Трето - най-сетне си намерил жената с която си щастлив. Живеете заедно, градите нещо общо, решавате заедно проблемите си. Защо обаче да не узаконим връзката ни. Това мисля се дължи на факта, че за нас сватбата не е нещо особено. Не можем да разберем жената, че за нея този ден означава много, че за нея не е просто една формалност, а както съм чувал от някои - най-важния ден в живота и преди да стане майка. Тя иска нейната сватба да е прекрасна да бъде най-красивата и най-важната жена на този ден. Сигурен съм, че дори и най-деловите и сериозни жени желаят тяхната сватба да е нещо прекрасно. Но ние не се сещаме да го предложим и с това натъжаваме избранницата ни. Тя навярно започва да се чувства неуверена дали намеренията ни са сериозни. В крайна сметка тя започва да настоява, ти неволно си развалил всичко, и от настояванията ти се струва, че тя не го иска току така и страхът се появява.
В заключение, ще кажа, че е по-добре, човек да се ожени според мен докато е млад защото тогава подобни мисли не му минават, той все още вярва в доброто у хората и без тези си предразсъдъци страхът от обвързване го няма. От друга страна доста такива бракове са неуспешни и тогава вече идва най-големия страх - дали след като си сбъркал веднъж ще успееш при нов опит. Но съм уверен, че всеки мъж рано или късно преодолява този си страх (ако го има) и ще е готов за тази крачка.
Интересни размисли на млад мъж - сериозни и отговорни. И най-важното: направени в подходящия момент - в навечерието на Новата Година. :-)
Всяка двойка си знае причините да живее заедно, но да не се обвързва в брак. И дори на останалите да изглеждат смешни или измислени, за двойката те са най-важните и определящите живота им.
И ако човек иска размислите му да имат смисъл за него самия, след тези общи, "теоретични" размисли, трябва да си зададе по-важния въпрос: кои са моите причини да се страхувам от обвързване. Може да се окаже, че причината/причините може да няма нищо общо с "теоретичните" и да бъде толкова неочаквана, че да изненада дори потъналия в размисъл мъж.....
Впрочем. Казват, че който иска да направи нещо търси начин, който не иска - търси причина. :-)
Нека размислите и причините да останат за теб в тази година, а начините - в следващата!
Каквото и да говорят за жените и семейният живот, никога няма да разбереш какви ще бъдат те за теб, ако не опиташ! А жената има много лица - тя е всичко, което се говори за нея и още това, което ти и подскажеш че искаш да бъде за теб! А че бракът не е най-лошото нещо, което се случва на човек в живота му говори факта, че мъже, които са се разделили по една или друга, дори по най-лошата причина, бързат отново да се обвържат.
Така че страшен е само първият път! :-)
Встъпилите рано в брак наистина едва ли се тревожат за причини и начини, но пък и техните бракове най-често траят от ден до пладне......
Дано настъпващата Нова Година ти донесе Чудото на Срещата с Неповторимата, Необикновено Обикновената,......Единствената......Тази, която ще те накара да поискаш да бъдеш обвързан и ще изпълни с ново съдържание дните и нощите ти.......
Всеки си има своите причини за колебание, най-често заради лош предишен опит.
Но пък лошият опит ни помага да се научим да преценяваме правилно...
Желая ти успех в брака и много щастие!
А защо въобще развивате въпроса така едностранчиво? Това си е дискриминация. :)
Аз лично се боях смъртно от сватбения си ден, от обвързването, от отговорностите и от всичко което се промени във връзката ми с мъжа ми. После установих, че не се е променило нищо и нещата се успокоиха.
Страх ги е особено сега заради отговорностите,които ги очакват,като глава на семейство-създаване не имущество и дом,само една сватба и един развод е толкова скъпо нещо вече.,затова и по принцип повечето не се женят.Създаването и отглеждането на деца,ухажването на жените,което също е скъпо и би трябвало да продължи цял живот.Бързото насищане на партньорката в интимен план и жаждата за други връзки,които често са пагубни за брака,защото българката е ревнива и с достойнство.Истината е страх ,а той идва най вече от това,че мъжете природно са устроени да не са толкова сантиментални и толкова продължително влюбени,като нас жените.И тази им слабост в чувствата няма как да им даде силите за брак и среща с многото трудности,защото не им достига любовното слънце,което да огрява пътя им към бракосъчетанието.