Защо живея(все още)

                      разбъркани мисли-2

От известно време се чувствам страшно  уморен (Дали от живота или от съпътствуващите го явления-не знам).Настроението ми също никакво го  няма.

Нападнали са ме едни философски мисли-нещо необичайно за мен,имам силни съмнения дали пък не е и заразно.Питам се за какво живеем(все още и по точно аз).

Намирам някакви причини поне за мен:

1.Защото съм нужен все още на най близките  си.

2. Напук на НАП и НОИ и най вече на последните,защото се знае,че като се куртилисаш,когато дойде време за пенсия,държавата е най на сметка(Казват,че думата държава произлизала от глагола държа,ама кой,кого държи хич не е ясно)

3.не желая да създавам дискомфорт и мъка на хората,на които най –много държа.Между другото като написах трета точка се сетих за още нещо-Защо като напуснеш този свят-не се сещат лично за теб,а за пенсията(заплатата)която са загубили.Много рядко някой ще кажа –“Ех,добър и свестен човек беше”.

4.Заради приятелите-вярно много рядко се виждам вече с тях,но достатъчно ми е да  си поговорим малко ,за да се почувствувам много по добре.Като споменах  поговорих,та се сетих за израза "Много говориш"  който напоследък си използва от насрещната страна,когато няма никакви доводи и аргументи срещу теб.Ако трябва да мълчим,да ни учат тогава на езика на глухонемите, а не на езици за които е нужен глас.

5. Като си правя  равносметка -допускал съм грешки,ето няколко от тях –не трябваше да бягам от един изпит в кръжок по езици,сега щях да знам два-три езика,а нямаше да съм само с един(грапав).Трябваше да ида май на бригада в Радомир,може би вече щях да съм софиянеци да съм срещнал съпругата си доста по-рано.Дали трябваше да се връщам от Швеция по комунистическо време-между другото тогава този въпрос изобщо не ми е минавал през ума.
Да много ми се искаше да стана журналист,не знам дали блогването може да се смята за нещо подобно,ама като гледам част от сегашните,май е по добре,че не ми се сбъднало желанието

6.Казват,че един мъж през живота си трябва да построи поне една къща-е аз” къщичка за птиченца” не съм правил,но пък за кученца съм направил поне две,но истинска едва ли ще построя.

   Снощи гледах филма “Трудна мишена” и от цялата дандания разбрах,че истината се заплаща твърде скъпо-я с кръв,я с нерви или пък с компромиси.

Ако питате мен,аз предпочитам да я заплащам с малко кръв,понеже се възстановява,за разлика от нервите.Както се знае всеки компромис е една малка смърт за принципите ни,особено когато няма нужда да го правиш.