Защо всичко хубаво трае толкова малко?
Колко тъжно,когато нещо хубаво свърши.Все по често почнах да се замислям върху това.
Колко тъжно,когато прочетеш хубава книга и знаеш че няма продължение.
Колко тъжно когато гледаш хубав филм и знаеш,че когато пак го гледаш няма да изпиташ същото удоволствие,като първия път.
Колко тъжно става когато година по късно се връщаш на любимия си пуст плаж и откриваш,че вече е застроен от редица хотели.
Колко тъжно, че един прекрасен миг не трае вечно.
Колко тъжно, че човек остарява и пропилява най-хубавите моменти от живота.
Колко тъжно е, че чувствата са като цяло нетрайни.
Колко тъжно е, че нещата са такива, каквито са и ти нищо не можеш да промениш.
Колко тъжно,когато прочетеш хубава книга и знаеш че няма продължение.
Колко тъжно когато гледаш хубав филм и знаеш,че когато пак го гледаш няма да изпиташ същото удоволствие,като първия път.
Колко тъжно става когато година по късно се връщаш на любимия си пуст плаж и откриваш,че вече е застроен от редица хотели.
Колко тъжно, че един прекрасен миг не трае вечно.
Колко тъжно, че човек остарява и пропилява най-хубавите моменти от живота.
Колко тъжно е, че чувствата са като цяло нетрайни.
Колко тъжно е, че нещата са такива, каквито са и ти нищо не можеш да промениш.
Добре е, че хубавите мигове не траят вечно, защото нямаше да можем да ги оценим.
А ако във всеки хубав момент се тревожим за това, че ще свърши, съвсем няма да можем да го оценим.
И не е вярно, че нещата са такива каквито са и не можеш нищо да направиш.