Защо?

Странен ден. Още от сутринта започна особено... В същтност започна се още от вчера. Приятели, бира заведения, Баба Яга, коз още бира, момичета, били от Търговище, като че ли на някой му пука от къде са... Пушихме им тревата пих ме им то бирата и си приказвахме... А после стана побой. Аз кротко  си пикаех в храстите. Някакво момче бягаше. За здраве ще да  е, си мислех докато блаженно поливах храстчето с преработена Ариана. Настигнаха го. 5 човека започнаха да го ритат.

С моя приятел прекратихме физзарядката. Нямаше тежко посдрадали, а ние продължихме заниманието с девойките.  И все пак...

Е да, но днеска не беше така. След работа се видях със същия приятел, за да споделим мнение за снощното приключение, за къде загубихме другата част от компанията, хубави ли бяха девойките и как се казваха и т.н. Пихме бира и си тръгнахме. На една пресечка стана каубойска среща - 2 ма познати съкварталци, и въпроси от типа "К' во става с тебе бате"

И когато аха да си кажем чао, какво стана? Една голяма простотия. Минават Крачун и Малчо. Малчо с вид на програмист и тегло 65 кг, а Крачун, оказа се бодигард от Червило с подходяща физика и спортно облекло - Пума...  И така моя познат му каза нещо и докато се окопитим стана боя.

Кофти ми е. Моя познат беше виновния и си го отнесе. Аркада и после в болницата да го лепят. Бодигардчето си тръгна. Нямаше му нищо. А ние не го бихме. Само ги разтървахме. Точно 3 пъти. Трябваше ли да се биеме и ние? Един от нас щеше утре да има важна работна среща, а друг отива на конференция с баща си. Нито един от нас нетрябваше да има проблем с полиция или да е разкрасен. И все пак. А можеше всичко да се размине. Колко тъпо се получи. И защо се чувствам така. Трябваше да скочим, нали?

Или не? Постъпихме като големи хора. Правилно. Но ми е кофти мамка му...