Защо?
Защо не си спомняме бъдещето?
Мисля си, така, малко философски... Не си мислете, че съм дръпнала 2-3 ракии на гладно, защото не съм, то аз и да мисля не мога, но заради израза, реших да пробвам и тази мозъчна операция и се замислих. Та си мисля:”Защо, бе хора, си спомняме миналото, а не си спомняме бъдещето?” Тук си спомням, че в миналото имаше инициатива да се строй светлото бъдеше, но светлото бъдеще беше почти цяла година на тъмно, защото си спомням онзи режим на тока, когато нямаше ток на всеки 2-3 часа, а понякога и повече, заради възникващите аварии в следствие на дърпането на шалтерите. От онова бъдеще имам и други спомени, като безкрайните опашки за хляб и купоните без покритие, но онова бъдеще сега ми е минало, поне от 20 години ми минава. Мина ми тъмното през 2 часа, сега се случва за по 2-3 дни, ако не си разчистя навреме сметките с ЧЕЗ, тогава наказателно ме изключват и след като си платя глобата-включване , примерно след 2-3 дни може и да ми светне настоящето. Мина ми и липсата на хляб - особено ми личи на обиколките, ще кажете да мина на диета, ама човек трябва да се подсигурява, че сме в криза, а по правило кризата удря първо комата с хляб, затова не го изпускам нито от ръка, нито от очи.
А в наше време два мъпета ме уведомиха, че и кризата ще мине като се покачат цените на имотите. Само, дето не знаех, че са им паднали цените, но както и да е. А и не мога да не се замисля дали кризата само ще мине или пак ще ни мине – ето това не го знам.
Дори напоследък разбрах, че през миналата година се е увеличил броят на милиардерите, което било, не защото си спомнят бъдещето и са направили правилните инвестиции, нито защото са източили помощите за ударените от кризата фирми, а заради ИНФЛАЦИЯТА. Бреййй, да повярва човек!
Та ето по такива причини се размислих, малкичко и по философски и ми се доиска да си спомням бъдещето, не миналото. Ако си спомнях бъдещето щях да знам дали има шанс да спечеля от тотото и щях да си купя фиш с правилните числа, щях да си изхарча за един ден всичките пари и много хора щяха да са щастливи от това, дори нямаше да им оставя време да ми завидят за многото пари, защото аз много бързо харча, а много бавно печеля. Затова все съм се питала на какво ми завиждат хората като нямам толкова много пари, колкото могат да си представят, че имам? И защо хората завиждат на тема пари, а не завиждат на акъл? То не че го имам, ама и парите не ми са в излишък. Но мисълта ми е защо ли все несъществуващи материални неща предизвикват завист? В повечето случай тези неща, които предизвикват завит са само в нечия болна глава, а не в нечии джоб, защото джобовете все по-често се оказват дълбоки и празни. Та искам да си спомня ония момент в бъдещето когато ще спечеля от тото и ще стана милиардерка от инфлацията, защото богатството честно може да бъде получено по наследство, а аз няма от къде да го наследя, може да се придобие чрез брак по сметка, но аз не искам да се омъжвам, така че ми остава честно да спечеля от тото и да го ударя на шопинг-терапия срещу непрекъсната завист.
А на вас не ви ли се иска понякога да си спомняте бъдещето, вместо миналото?
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!
ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!
Диди, не съм сигурна, че идеята ти да си спомниш бъдещето е добра. Идеално,ако видиш числата от тотото, но освен внезапни печалби се случват толкова много непредвидими събития, за които предпочитам да не знам. Колкото повече знаеш, толкова повече се тревожиш!
Но има хора, които наистина си спомнят бъдещето. Мен случайно преди време на улицата ме спря жена и ми предсказа непридвидими и невъзможни за момента неща! Бях я забравила, но предреченото се сбъдна дума по дума! Невероятно, но явно съществува подобен феномен, на който не вярваме докато не ни се случи!
Освен това спомняйки си бъдещето рискуваме да пропуснем много щастливи моменти, знаейки крайното разочарование! Аз се научих да се наслаждавам на мига, след като няколкократно стигах финалната линия на успеха и непредвидими ситуации ме връщаха на стартова позиция :)))
Просто всеки човек си помни от миналото нещата, които са го впечатлили, а не всички детайли, затова си мисля, че няма да е лошо аз да си спомня някой бъдещи детайли от моя иначе много скучен живот. Примерно мога да си спомня точно онези числа, с който ще спечеля само аз. Както има неща от миналото, които мога да си спомня само аз, така трябва да може да стане и с помненето на бъдещето. Освен това по отношение на илюзията за свобода, ми се струва, че все повече хора си я бяха възвърнали преди началото на настоящата икономическа криза, а в момента доста хора се съмняват дали изобщо го има това явление свобода или животът им върви както дойде, казвам го от лични наблюдения не твърдя, че е масово явление.
Освен това, ако помним бъдещето не мисля, че ще си загубим твърде много от свободата, защото като се обърнем назад към миналото може да видим, че възможностите за свободен избор не са били твърде големи, поради различни ограничения - мнение на близки, финансови невъзможности, умствени ограничености и пр. Сега на много хора им се струва, че са могли да направят и друг избор, но се оправдават с невъзможност да се промени миналото, а всъщност, ако наистина са могли да направят друг избор, то защо не са го направили и ако можеха да си спомнят бъдещето като резултат от предстоящ избор, то не биха ли могли да изберат друг вариант на миналия си избор, така че в настоящето да не им се налага да гледат с някаква доза съжаление за изборите, които са правили?