Започна ли Революцията?!
Трябваше да стана към 07:00, но се успах. Успях да се измъкна от нас едва към 08:30. Исках да си взема такси за да стигна по-бързо до работа и евентуално да не закъснея за работа... Свещенна заблуда...
Първата индикация, че нещо не е наред бе факта, че на стоянката нямаше никакви таксита, а на спирката имаше огромна тълпа. Натъпках се в автобуса. Нещата ставаха все по-странни – линейки, полицаи, Цариградско шосе е празни както никога, полицейски блокади на 4-ти километър.
Хората говореха нещо, но не ги слушах.
Слизам на Окръжна болница и дъвчейки си баничката срещам една колежка.
“Да не би да е започнала Революцията?” – питам аз...
Не събитията бяха други, много по-различни.
От сутринта до вечерта в главата ми минаха много мисли. Исках да си пиша в блога, но мислите ми и позициите ми се меняха.
Първоначално бях бесен на бакшишите. Много бесен.
Но след това имах просветление!
БРАВО МОМЧЕТА!!! ТАКА СЕ ПРАВИ!!!
Няма значение дали протеста е законен или не. Няма значение дали това, което искат е изпълнимо или не, няма значение дали въобще имат право да надигат глас.
Всичко това реално е без значение!
Важното е друго – Таксиджиите за пореден път ни показаха как се прави!
В демократична страна като нашата когато ти нарушът правата имаш право на протест и е престъпление това право да не бъде използвано!
Имам чувството, че сме станали едно огромно стадо овце. Прецакаха ни с парното – мълчим си, оказа се, че са окрадени милиони от “Топлофикация” – мълчим си, около изборите за евродепутати е пълна пародия – мълчим си. Айде стига де! Тук въобще не говорим за безсмислената позьорщина “Не сте сами”.
Или както е написано в Декларацията за независимост на САЩ:
Prudence, indeed, will dictate that Governments long established should not be changed for light and transient causes; and accordingly all experience hath shewn, that mankind are more disposed to suffer, while evils are sufferable, than to right themselves by abolishing the forms to which they are accustomed. But when a long train of abuses and usurpations, pursuing invariably the same Object, evinces a design to reduce them under absolute Despotism, it is their right, it is their duty, to throw off such Government, and to provide new Guards for their future security.
Наистина, както би продиктувала разсъдливостта, отдавна установени управления не бива да се видоизменят поради незначителни или преходни причини; и както е показал досегашният опит, човечеството е по-склонно да страда дотогава, докато злините са все още поносими, вместо да ги изправя, унищожавайки системата, на която е привикнало. Но когато един дълъг низ от злоупотреби и грабителства, преследващи неизменно една и съща цел, говорят, че този народ е застрашен да бъде поставен под властта на един абсолютен деспотизъм, то тогава негово право и негово задължение е да отхвърли подобно управление и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност.
Още веднъж браво и благодаря за Урока!
Според мен това тяхното си беше необмислена постъпка. Много от тях са се включили само заради чувството, че са важни в този момент. Но пък четейки твоето писание съм склонен да се съглася с теб - трябва да се протестира, трябва да се изразява гражданска позиция, не трябва да се мълчи и хората да се оставят да ги тъпчат.
Някой ми бе казал, че в Германия хората отстояват правата си и си ги бранят. Ето защо веднъж като влачех куфарите по велосипедната алея една жена щеше да ме сгази, но не и да ме заобиколи. Защото тази алея си е нейно право и аз нямам никакво право да влача куфарите си по нея, нищо че калдаръма е ужасен за колелцата на куфара. За нея има просто решение - да си взема такси. Нищо че струва 2.5 евро на км., и до центъра ще ми излезе 60 евро. Това са си мои кахъри. За нея важното бе, че аз съм на велосипедната алея.
Въпросът - какво точно каза този глас - ще горазгледам после, от мойта си гледна точка. Да, когато някой иска да каже нещо, да протестира - трябва да го прави.
"Хей, народ поробен, що си тъй заспал?
Ил живот свободен веч не ти е мил?"
(цитат по памет, извинявайте).
Ооообаче: Този Някой, който иска да каже Нещо, нарушава живота на цял един град. Така ли трябва? Ти казваш - Революция. Аз му викам стихиен протест. Насилие срещу абсолютно невинни граждани. Защо бе, хора? Ей ви го площада, направете си законен протест. Това ли е то свободата? Всеки да си прави каквото иска, на гърба на други обикновени хора като него? Пука им на законотворците: в деня на протеста не са бачкали, не са свършили и малкото работа, за която им плащаме МНОГО солено. Това ми е едната теза: че с този протест се увреждат правата на ей такива мирни граждани, а на управниците не им дреме.
Второто нещо: какво каза този глас. Ами каза, че искат безопасен труд. Хубаво: към кого трябва да е адресирано това - към Народното събрание ли? Не, браточка: към твоя си работодател. Той трябва да спре от движение този автомобил и да купи нов, с бронирано стъкло между водача и пътниците, с паник бутон и със сателитно проследяване. Е да, ама това е скъпо, такситата повечето са си чисто нови, обаче непригодни за такова преустройство. Много от тези таксита са купени на лизинг от самите таксиджии, които работят към определена фирма и си изплащат таксито - нота бене - собственост са на самите шофьори.
Аз ако съм на правителството, ще се вслушам в Гласа народен и ще спра от веднага от движение всички таксита, които не отговарят на изискването за паник бутон, преграда и сателитно проследяване. Първият резултат ще е, че градът ще осъмне без таксита. Вторият, когато се преоборудват - превозите ще станат много скъпи и няма да има пътници.
Както и да е - това е един частен трудов спор в един бранш, а хората с гласа народен протестират стихийно, не знаят какво искат да кажат и на кого, но го казват гръмогласно.
Въпроса е, че тяхното беше импулс на животно, а не ход, с който искаха да променят нещо.