Започва щурмът на Одрин, България осъществява първата в света въздушна атака
Започва щурмът на Одрин, България осъществява първата в света въздушна атака
На днешния ден преди 96 години започва щурмът на Одринската крепост.

Втора Българска армия, подпомагана от две сръбски дивизии започва щурм за овладяване на "непревземаемата" Одринска крепост. Операцията остава в световната военна история и като първата, при която са използвани самолети.
Одрин е укрепен от Османската империя под ръководството на германски инженери в навечерието на Балканската война (1912-1013 г.). Отбранителната линия включва три укрепени позиции.
Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационирани голямокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия.
Планът на българското военно командване предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния сектор на турската отбрана, като мощни демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.
На днешния ден преди 96 години започва щурмът на Одринската крепост. 
Втора Българска армия, подпомагана от две сръбски дивизии започва щурм за овладяване на "непревземаемата" Одринска крепост. Операцията остава в световната военна история и като първата, при която са използвани самолети.
Одрин е укрепен от Османската империя под ръководството на германски инженери в навечерието на Балканската война (1912-1013 г.). Отбранителната линия включва три укрепени позиции.

Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационирани голямокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия.
Планът на българското военно командване предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния сектор на турската отбрана, като мощни демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.
Всъщност истината е доста по-различна.
Българското командване разполага тежки оръдия на височините около града и започва безразборен обстрел на цивилното население. Загиват стотици хора, между които много жени и деца. За да спре изтреблението, турският командир предава крепостта. И днес в центъра на Одрин има паметник на този турски генерал.
Не харесвам турците, но в случая не става въпрос за харесване, а за историческа истина - такава, каквато е описана във всички исторически книги освен тези, излезли у нас.
Mайка ми е одринчанка, къщата им била до джамията Султан Селим, може би за това са оцеляли. Била е на 5год.Родата се пръснала, когато турците се връщали,кой с каквото бягал. Всичко ставало за часове. Майка ми от родителите си знае, че едни са се изселели в Чаталджа, Кавала, Дедеагач. В България се заселили в Кърджали, Ямбол, Стара Загора, София, Малко Търново за други градове не знам.Баба, дядо и майка ми се установили в Ст. З. Незнам защо на бежанците в строзагорско им казват" маджерите" , даже има село Маджерито.