Записки без име - 2
18.06.2006
неделя
град Пловдив
квартирата (опразнена от багаж..)
22.35 часа
Сама съм. Сефте. Съквартирантката ми си легна в другата стая. Чувам я как говори по телефона с някой, хили се и споделя с развълнуван тон...нещо. Така и не успях да се сближа с това момиче и да я предразположа към някакво приятелство. Изгради стена около себе си от първия ден в който заживяхме заедно и не поддаде нито сантиметър за тези 10 месеца на съвместно съжителство. Какво ли не опитвах - от чистосърдечни разговори до безсмислено бърборене с цел развеселяване. Бях готова дори да си правя "женски вечери" с нея. Това си е нещо толкова лично и съкровено, че може да се прави само с най-близки приятелки (случвало ми се е с Яна, Даниела, Анито..) Изразява се в пиене на ром или текила, или Cosmopolitan, приготвен в домашни условия, а също става и Bloody Mary... пушене на цигари, взаимно лакиране на нокти, готвене на екзотични манджи, съпроводено с лигавене и хилене, после вероятно изяждането им с пръсти, седейки на пода, мацане с маски за лице... И разбира се, най-главното - споделяне на терзанията и трепетите и обсъждане на мъжете от А до Я ...
С нея не се получи. Тя кротко отблъскваше всяка проява на привързаност, която се опитвах да й демонствирам. Рядко се задържаше в квартирата, тъй че съвместното пиене и готвене отпадна като вариант. Вместо това си казваме по няколко думи на ден ('здрасти', 'как си' , 'ми добре','аз излизам','ок, чао', 'ама няма да се прибирам тая вечер'.. 'ами ок..') и усещам неразбиращия й удивен поглед, когато ме види хванала някоя книга, задълбочила се в нея и пет пари не даваща за дискотеката...
Странно момиче. Сигурно за нея и аз съм странна. И как няма - различни сме като деня и нощта. Тя ходи от кафе на кафе - аз си падам малко домошарче. Тя ходи на дискотека до 5 часа - аз чета Тери Пратчет до 6. Тя прикрива чувствата си (поне пред мен) и мрази да споделя - аз обичам да говоря за това, което чувствам - това ме разтоварва. Тя си пада по лесния живот - аз не се чувствам добре, ако не съм работеща/учеща постоянно
(е, с малки изключения, разбира се)..Тя върти по двама-трима - аз си обичам Кирил и смятам, че с него ще си остана..
Друга съществена разлика, е че аз държа на някаква изрядност и елементарна чистота и хигиена. Сладураната за 10 месеца не пусна прахосмукачка в стаята си. За 10 месеца! Е, разбира се, предимно ядеше в моята стая.. Не че имам против. Но пък и моята стая не чистеше. Да не говорим за прах, чинии (веднъж оставих чиниите й както тя ги беше оставила на масата ... след 4 седмици още стояха там - пълни с червеи и мухъл..), хвърляне на боклук, плащане на сметки за ток, вода, наем... Всичко все аз. И понеже съм адски добричко същество и мразя да се карам с хората с които (ми се налага да) живея, никога не повдигнах истински въпроса пред нея.
Всъщност аз бях твърде удобна за ползване, когато изхарчеше парите си преждевременно или когато се налагаше да я водя в болницата (получаваше пристъпи на паника и сърцебиене в периода, когато въртеше две гаджета...)
Абе.. няма значение.
Съвсем малко остана да живеем заедно. И слава Богу! Искам да започна да си градя живота малко по малко.. смятам, че съм започнала, смятам и да продължа.
Този четвъртък отивам да си тегля дипломата. Отсега си представям Червенкова как ще ми се зарадва.. Ще лъжа и мажа така, че после със сигурност ще ида в Ада, но пък смятам веднъж взема ли я, да си изляза от този университет и вече да не се обърна назад...
неделя
град Пловдив
квартирата (опразнена от багаж..)
22.35 часа
Сама съм. Сефте. Съквартирантката ми си легна в другата стая. Чувам я как говори по телефона с някой, хили се и споделя с развълнуван тон...нещо. Така и не успях да се сближа с това момиче и да я предразположа към някакво приятелство. Изгради стена около себе си от първия ден в който заживяхме заедно и не поддаде нито сантиметър за тези 10 месеца на съвместно съжителство. Какво ли не опитвах - от чистосърдечни разговори до безсмислено бърборене с цел развеселяване. Бях готова дори да си правя "женски вечери" с нея. Това си е нещо толкова лично и съкровено, че може да се прави само с най-близки приятелки (случвало ми се е с Яна, Даниела, Анито..) Изразява се в пиене на ром или текила, или Cosmopolitan, приготвен в домашни условия, а също става и Bloody Mary... пушене на цигари, взаимно лакиране на нокти, готвене на екзотични манджи, съпроводено с лигавене и хилене, после вероятно изяждането им с пръсти, седейки на пода, мацане с маски за лице... И разбира се, най-главното - споделяне на терзанията и трепетите и обсъждане на мъжете от А до Я ...
С нея не се получи. Тя кротко отблъскваше всяка проява на привързаност, която се опитвах да й демонствирам. Рядко се задържаше в квартирата, тъй че съвместното пиене и готвене отпадна като вариант. Вместо това си казваме по няколко думи на ден ('здрасти', 'как си' , 'ми добре','аз излизам','ок, чао', 'ама няма да се прибирам тая вечер'.. 'ами ок..') и усещам неразбиращия й удивен поглед, когато ме види хванала някоя книга, задълбочила се в нея и пет пари не даваща за дискотеката...
Странно момиче. Сигурно за нея и аз съм странна. И как няма - различни сме като деня и нощта. Тя ходи от кафе на кафе - аз си падам малко домошарче. Тя ходи на дискотека до 5 часа - аз чета Тери Пратчет до 6. Тя прикрива чувствата си (поне пред мен) и мрази да споделя - аз обичам да говоря за това, което чувствам - това ме разтоварва. Тя си пада по лесния живот - аз не се чувствам добре, ако не съм работеща/учеща постоянно
(е, с малки изключения, разбира се)..Тя върти по двама-трима - аз си обичам Кирил и смятам, че с него ще си остана..Друга съществена разлика, е че аз държа на някаква изрядност и елементарна чистота и хигиена. Сладураната за 10 месеца не пусна прахосмукачка в стаята си. За 10 месеца! Е, разбира се, предимно ядеше в моята стая.. Не че имам против. Но пък и моята стая не чистеше. Да не говорим за прах, чинии (веднъж оставих чиниите й както тя ги беше оставила на масата ... след 4 седмици още стояха там - пълни с червеи и мухъл..), хвърляне на боклук, плащане на сметки за ток, вода, наем... Всичко все аз. И понеже съм адски добричко същество и мразя да се карам с хората с които (ми се налага да) живея, никога не повдигнах истински въпроса пред нея.
Всъщност аз бях твърде удобна за ползване, когато изхарчеше парите си преждевременно или когато се налагаше да я водя в болницата (получаваше пристъпи на паника и сърцебиене в периода, когато въртеше две гаджета...)
Абе.. няма значение.
Съвсем малко остана да живеем заедно. И слава Богу! Искам да започна да си градя живота малко по малко.. смятам, че съм започнала, смятам и да продължа.
Този четвъртък отивам да си тегля дипломата. Отсега си представям Червенкова как ще ми се зарадва.. Ще лъжа и мажа така, че после със сигурност ще ида в Ада, но пък смятам веднъж взема ли я, да си изляза от този университет и вече да не се обърна назад...
P.S.
Исках да гласувам с 5 разбира се, но вече казах нещо за главата си.
Успех, Серенити, в новото начинание! Ще стискам палци!
А и ти нямаше да ме гледаш сякаш съм извънземно когато ме видиш да чета книга, нали ?