Записки без име...
15.05.2006
понеделник
град Пловдив
една тъжна студентска квартира
около 23.30 часа...
Ден първи от отчайващо натоварена седмица. Очакваше се да правим контролна диктовка при Kалайджиян. Вместо това правихме изпит. Мдам, точно този изпит, който би трябвало да е по някое време в редовната сесия (04.06-07.07). Или по-точно тази част от него наречена Essay Writing.
Първоначално Калайджиян го беше изтеглила на 22-ри май (нямало да може да отдели от времето си по време на сесията), но днес ни го даде без предупреждение седмица по-рано (нямало да може да отдели от времето си на 22-ри...)
Е, може пък да е за добро. Като изключим елемента на изненадата, способен да провали някои добри идеи. Да се надяваме, че сега ще е по-благосклонна към евентуални грешки от притеснение или бързане...
Иначе отказа да приеме за проверка двете есета, които ни беше дала , а аз добросъвестно бях написала. Нямало да има време да ги провери... Прибрах си ги ... Имаше и трета тема за есе, но тя отпадна (припомням, че на 22-ри няма да я има...) Това са единствените 3 есета, давани ни за домашна работа за цели 2 семестъра. Като прибавим едно film revew и вездесъщия изпит, за тази ми прекарана година в Пловдивския университет писмените ми работи стават точно 5. WOW! Аз наистина съм си скъсала задника да си развивам уменията за изразяване на английски език,а ? Всъщност проблеми няма. Колегите ми са повече от доволни.
Трябва да уча по латински. Имам лошо предчувствие за този изпит... Както и за колоквиума, но там поне ще имам шанса да препиша. Страх ме е...
И съм сама... Започвам да се чувствам много зле от тази самота. Като изолирана от света. Съквартирантката ми почти не се прибира. Разбирам я. Реално нямаме за учене, а времето се стопли вече, навън ухае на пролет... Идеално време за обикаляне по центъра и кафенетата на Пловдив...
А искам да съм и аз свободна, да не мисля за предстоящи изпити, за оценки, документи, прехвърляния, за кандидатстудентския, който ще държа... Толкова ми е напрегнато още отсега...
Хваща ме някаква отвратителна депресия. Откакто съм се прибрала от лекции не съм спряла да плача. И в момента пак очите ми се пълнят и в гърлото нещо ме задушава...
Избягвам да мисля прекалено за Кирил, защото тогава няколкото сълзи се превръщат в отчаян плач. Имам нужда от него, да ме прегърне , да ми каже, че всичко ще е наред, че той вярва в мен, че съм силна, че ще се справя...
О, стига! Буквите се размазват и сливат пред очите ми. Тежи ми отвътре... Самотата е убийствена..а съм добър човек мамка му.. не заслужавам това...
Искам да се махна. Искам да отида в София при Кирил и приятелите ми, а периода прекаран в Пловдив - просто да изтрия ...
17.05.2006.
сряда
град Пловдив
към 1 през нощта...
пак там
Очите ми са подути от плач. Днес трябваше да правим контролна на лексика и граматика на 5 unit-а от учебника по английски. Никой не ни беше казал обаче, че това ще е ИЗПИТА НИ. Да, драги читатели, историята от понеделник се повтори. Искали да ги изтеглят сега, за да ни било по лесно после. На нас ли ? Yeah, right... Аз съм вчерашна и падам от луната... Толкова ги мързи, че едвам ходят...
Както и да е. Не плача за това. Не разбирам нищо по латински, а утре е колоквиума ми. Ще ме скъса. Знам, че ще ме скъса. А даже и да не ме скъса, на устния Козарова ще ме скъса. Ръцете ми треперят и ми се гади от страх. По дяволите ! Защо не вдявам нищо ?!
Как защо... Латинският език неслучайно е мъртъв език и няма жива душа на този свят, която да го говори... Иначе е удоволствие да уча сентенции на него.. Но граматиката ме закопава. В момента съм къмто метър-два под земята... Очаквам към 3 да стигна ядрото..
Говоря глупости.
А, да - и съм болна. Боли ме гърлото , а снощи имах 39 градуса температура. Кирил разбра и днес долетя в Пловдив и започна да ме тъпче с хапчета, да ми прави чай и да ми крещи като се разкарвам по потник... В момента спи зад мен, но ми поръча да го събудя ако ми е лошо. Да бе - ще го будя! Да ме види такава подута и червена от рев... По-добре да си спи. От време на време се обръщам да го погледна и да се уверя, че наистина е тук...
През останалото време слушам как диша... Това наистина ме успокоява...
18.05.2006
четвъртък
град Пловдив
някое време следобяд...
квартирата - в кухнята...
Колоквиума мина, а аз се скрих тук да счупя няколко чаши и да сритам столовете и каквото още ми попадне пред очите. Както си и мислех, не успях. Даде ни 3 изречения, всяко с по 15 думи, коя от коя по-засукани. Едно на ръка, че не бяха за тъпата ми главица, друго че нямах време...Един час... След посоченото време още бях на първото изречение. Дори не съм сигурна, че анализа ми е верен! Направих отчаян опит да започна второто, но написах само най-лесната дума - erant - от спомагателния глагол 'sum' , и анализирах нея. Другото за**ах. Като си тръгвах попитах даскала (така и не му научих името) дали тоя език се учи един семестър, на което той отговори утвърдително. Мдам... точно така... скъсана съм на изпит, оставам за септември и ... прехвърлянето в СУ отпада като вариант. Понеже там с невзети изпити не вземат...
Ако по някаква луда случайност вземе , че ми пише 3 и мина за изпита при Козарова, там вече със сигурност ще ме скъса, защото изпита е на 2-ри юни, а аз междувременно нямам намерение да уча докато не си видя резултата от колоквиума.
И се държах кофти с Кирил, а нямах намерение. Филис (съкваритрантката) се прибра от кафе преди малко, преоблече се в стаята си и нещо се умълча. После след 10 минути я чух, че се къпе (!!) с водата, която си топлех от 2 часа (!!!!!!!) най-нагло (!!!!!!!!!!!!!) Развиках се на Кирил - не питайте защо - още докато тя беше в банята, на него му стана гадно и отиде да пуши на терасата, а аз се разревах и ето ме тук, толкова нещастна и унила, колкото само аз мога да бъда в такъв момент!...
Преди да отида да го гушна и да се извиня трябва да спра да плача, но това е толков трудно, толкова трудно..
Неслучайно старите хора казват, че всяко зло е за добро.