Замък на духове...
През 1922 г. започва строежа на Занаятчийско-чирашкото училище в София. Пари за него събират майстори и занаятчии, даряват своя труд и най-вече желанието си да имат свое място, където чираците да се учат и да продължават традициите на своите майстори... Училището е завършено през 1926 г. – една от най-красивите сгради в стара София, на чиято предна фасада с гордост стоят гербовете на различните гилдии... Ако днес някой мине по булевард Сливница, на номер 134, ще види нещо, наподобяващо замък на духовете, изоставена и рушаща се постройка, с изпочупени прозорци, падаща мазилка и двор, буренясал и пълен с бездомни кучета и захвърлени спринцовки Жалка картинка, извикваща сълзи в очите на хилядите, които през годините са научили толкова много неща тук и благодарни за занаята, който имат и който ги храни...
Историята на превръщането на Занаятчийското училище в тази руина днес е кратка и доста поучителна. Поучителна най-вече с това, как безхаберието на управляващите страната ни е превърнало един паметник на културата в пустееща и ограбвана сграда. До 2000 г. тук е било Първо СПТУ по машиностроене – учебно заведение, през което също са минали хиляди, горди със себе си хора, горди и със занаятите си... След това обаче... започва историята...
Националната занаятчийска камара /НЗК/ отправя искане за предоставяне на сградата под нейно разпореждане – напълно логично, след като това Е бившето занаятчийско училище... В това време сградата е публична държавна собственост и е предоставено за стопанисване от Министерство на образованието и науката (МОН).
НЗК получава писмено съгласие от МОН и Областния управител на София град и през април 2003 г. внася комплектована преписка в Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за извършване на необходимата процедура по чл. 56, ал. 2 от Закона за държавната собственост. Желанието за предоставяне на горепосоченият имот е продиктувано не само от изискванията на § 2 от Закона за занаятите, но и от намеренията на камарата да превърне старата сграда в модерен център за занаятчийско обучение. Дори се намират и пари по Европейски проект за реконструкцията и обзавеждането на различни занятчийски работилници. До тук – добре....
МРРБ обаче в продължение на година и осем месеца не стартира процедурата за предоставяне на сградата на НЗК. Многократно се сигнализира за това бившия Министър-председател на Р България, бившия Председател на Народното събрание и министър Церовски, но... резултата е повече от нулев. Нещо повече: само за 15 дни с решение №878 от 04.11.2004 г. на Министерски съвет въпросната сграда се предоставя на Министерство на културата и туризма за нуждите на Средно художествено училище за приложни изкуства “Св. Лука”. Представители на училището уведомяват НЗК, че следва незабавно да се освободи сградата. Така ситуация поставя НЗК в абсолютната невъзможност да осъществява делегираните й от държавата права за развитие на занаятчийството в България.
Докато се търси най-разумното и добро решение – а защо не и съвместно ползване от страна на НЗК и СХУПИ “Св. Лука”, величествената някога сграда бавно изчезва... Защото покрива тече, зеят огромни дупки, мазилката също пада, а в самата сграда често влизат “инициативни” търсачи на забравени нещо... А там все още има какво да се намери – стари стругове и машини, чертожни плотери, мебели...
А чакащите люлинските автобуси на спирката пред сграда се чудят кой ли ден от нея ще се разхвърчат ята прилепи и вампири или пък самата сграда ще се срути сама и ще се превърне в поредният паметник на типичните за нас нихилизъм и безгрижие...
Не, това е до "Оптиката"... Огромна червена сграда...с голям двор, пълен с бурени в момента... Бившето "ЦРУ" - т.е. Теникум "Цвятко Радойнов"... Направил съм снимки... на сградата отвън, вътре, изглед от часовниковата кула.... Вътре е по-зле и от след пряко попадение на бомба. На последният етаж навремето е бил пансиона за чираците от страната. Таванът пропуска, стъклатата на капандурите са счупени, абе... мизерия. И това е в центъра на София!!!
Сещам се за старата фабирка... Още едни пример з атова как помним историята си и как я пазим. Те, европейците, щото са тъпи поддържат всичко, та дори и да не е от историчско значение - важното е че човещки ръце са го градили. Но понеже нашите политици, пък и комай народа ни, сме верни на максимата "След нас и потоп!" сме на този хал!
Всеки е жертва най-вече на себе си, а след това и на другите...
За съжаление си много прав :( Разхождам се тук, в градчето, дето живея и гледам архитектурата. Има един квартал, със сгради подобни на Захарната фабрика в "Захарна фабрика". Не са толкова впечатляващи като нея, но са лъснати и стегнати, все едно не са строени преди войната. Който не е стигал до входа на Захарната, той не знае какво има там. И не само фабриката, ами прилежащия и... хотел, бардак или каквото и да е било. С отдавна избелелия надпис "Hot Eats, Cold Drinks", с един такъв шрифт, като от каубойските барове в края на 19 век...
Сега се сетих коя сграда имаш впредвид. Веднъж я обърках за Техникума, когато ме бяха пратили на флуорограф. Никога не съм обръщал внимание какво е. Сещам се и за една друга развалина. Не знам дали още стои, но преди да си дойда в Германия май стоеше - бившата сграда на IIIто военно окръжие - и тя насред пътя за/от Европа.
Сещам се и за самия булевард Европа и циганийката около него. Мен лично си ме кефеше, когато се прибирах за Коледа, просто защото подредената и спокойна държава (ДЕ) побърква БГ духа, който е свикнал да живее под напрежение. Но все пак си мисля, че това не е най-подходящата гледка, която европеецът трябва да види, пристигайки в Столицата на бъдещата членка на ЕС. Не случайно има една приказка, че член в женски род не е членка :))), ама това друг път. А тъпите германци си ремонтират бившите руски казарми и правят жилища от тях. Под жилища имам предвид жилища ;))
С риск да стана досаден и да си речете - амна пък този с това училище... Ама ми е кофти да го гледам така!!! Ето - вижте го и вие : http://bglog.net/gallery/v/Vihronrav/sgrada/?g2_navId=x090d5ce3
Ще е то полза, си мисля аз, колкото се може повече от възпитаниците му - и като Занаятчийско, и като СПТУМ "Цв. Радойнов", да помогнат с желанието си да се съхрани... И часовниковата кула да не е вече само дом за гълъбите... А отново да отмерва времето... миналото, нашето, бъдещето време...
Всеки е жертва най-вече на себе си, а след това и на другите...
Как ще досаждаш, бе приятелю?! Много благодаря за безплатната разходка из училището. Как ми липсва София, ако знаеш. И не само тя. Липсва ми цялата мръсотия, мизерия и напрежение (немците му викат стрес). Това спокойствие и този подреден свят тук направо ме побърква :)))
Най-ми хареса тази снимка http://bglog.net/gallery/v/Vihronrav/sgrada/P8250018.JPG.html Прилича на извадена от някоя приказка :)))
Прав си, Ace Coke, приказка е.... Само дето трябва малко желание, малко хъс и обич към собствената ни страна, град, махала или улица и приказката ще стане реалност. Това е снимка към двора на Училището. Представи си - огромна площ, в центъра на София, която може да бъде превърната в парк, в градина, в кът за децата... И какво ли още не...
През март и април т.г. в сщата сграда снимаха холувудската продекция "Черната далия" с реж. Браян ди Палма и цял кеп звезди... Скарлет Йохансон, Д.Хартнет, Миа Киршер.... Е тогава видях какво нещо правят парите, защото само за 3 седмици едни етаж от инак пропадналата сграда бе превърнат в нещо съвсем друго.... Е, после реквизита се изнесе и пак си останаха вехториите, течовете, спомена за кинаджиите.... Това - междуддругото.... :))))
Всеки е жертва най-вече на себе си, а след това и на другите...