Зазорява се...

Зазорява се. Мъглата се опитва да скрие тъгата на нощта, която сънища на плачещи сърца рисуват. Далеч съм от дома, и от моето сърце река от бисери се спуска; а те цветни изгреви и залези рисуват в моите мечти. С мъглата тръгвам и пътища с топъл дъх разкривам за лъчите звезден прах. Мъглата се стопява. Тъгата в цветове и птици в полет магията превръща. Денят се отваря и крещи с езика на светлината. Няма думи, а само пътуване. Думите са мост за срещи, а после стават излишни. Всяко нещо само разказва за себе си на своя безсловесен небесен език.