Задръстването...
Честна дума днеска исках да съм навреме на работа. Да. Станах с най - добри работни намерения. Много работни. Представях си как днеска ще свърша всичката работа, която ми се трупа от една година. Събуждам се до Биляна (тя блаженно си спи, защтото днеска започва трудовия си процес от 11), поглеждам Витоша през прозорчето, поемам въздух и си казвам - леле изпълнен съм с енергия... Нещо като онова зайче, нали го знаете - те падат, той продължава... Ставам, лека загрявка, кафе, даже днеска имах сили да се избръсна (от Вторник нямах време да извърша тази процедура, все нещо ставаше, което да ми попречи...). Погледнах се в огледалото и много се харесах.. Едва се познах.
Душче.
После още кафе. Много кафе. Едва не зароних кафени сълзи над джезвето...
След това доволен бегом към микробусчето с номер 21... Има едно точно в 8.20 и ме вози почти до института. Мда. Точно навреме дойде. Естествено нямаше къде да седна, но поне имаше къде да се хвана... Така де. Друг път сме здраво натъпкани и се държим един за друг... хм. Е, придвижвахме се бързичко. Шофера май се казваше Шумахер.
И така до подлеза на НДК.
От там продължихме със скорост 1 м /10 мин. Аз се разкихах и помолих да ми дадат носна кърпичка. Веднага две лелички се отзоваха и ме затрупаха с кърпички. Благодарих кихайки.
По пътя разбрахме всичко. Блокиран център, протести на таксиметровите шофьори и студенти и така.
Слезнах на стадиона и продължих пеша. Към 10. 20 вече бях в БАН.
А колко много хора имаше. Всички крачеха забързано на някъде, а други не бързаха вече. Едни се смееха, други гледаха изнервено, отчаяно или като пред истерия.
Трети псуваха...
Слънцето напича, пролетно. Всичко е едно такова, жизнено.
Сякаш празник някакъв.
Днеска не трябваше ли да не е работен ден.
Душче.
После още кафе. Много кафе. Едва не зароних кафени сълзи над джезвето...
След това доволен бегом към микробусчето с номер 21... Има едно точно в 8.20 и ме вози почти до института. Мда. Точно навреме дойде. Естествено нямаше къде да седна, но поне имаше къде да се хвана... Така де. Друг път сме здраво натъпкани и се държим един за друг... хм. Е, придвижвахме се бързичко. Шофера май се казваше Шумахер.
И така до подлеза на НДК.
От там продължихме със скорост 1 м /10 мин. Аз се разкихах и помолих да ми дадат носна кърпичка. Веднага две лелички се отзоваха и ме затрупаха с кърпички. Благодарих кихайки.
По пътя разбрахме всичко. Блокиран център, протести на таксиметровите шофьори и студенти и така.
Слезнах на стадиона и продължих пеша. Към 10. 20 вече бях в БАН.
А колко много хора имаше. Всички крачеха забързано на някъде, а други не бързаха вече. Едни се смееха, други гледаха изнервено, отчаяно или като пред истерия.
Трети псуваха...
Слънцето напича, пролетно. Всичко е едно такова, жизнено.
Сякаш празник някакъв.
Днеска не трябваше ли да не е работен ден.
А за днес - мислех и аз да пиша пост по темата, но не съм сигурна колко изнервен щеше да е той. Сега, разбирам, че е станало убийство, че таксиметровите шофьори много се подкрепят и т.н. Но това тяхното никъде го няма. Заради тях и техните протести центърът беше затворен, абсолютно всеки е изпитлал трудности да стигне до работното си място днес! Цяло чудо е, че точно когато мислех да вървя пеша до майна си райна (където понастоящем работя), се появи някакъв заблуден тролей, който ме закара до където трябваше. Иначе не ми мърдеше закъснението.
Е, да, аз стигнах на време, ами другите? Какъв е смисълът да се стичат толкова таксиметрови шофьори от всички градове и да протестират? Как ще се подобрят условията им на работа? А кога те ще променят отношението си към хората, които возят и ще почнат да се отнасят с тях като към клиенти? Защото аз имам ужасни спомени от не един таксиметров шофьор, който се е държал просташки и от всички останали, които все нямат дребни да връщат или карат по други тарифи?
Не е правилно това. Убийства се случват за съжаление, но този протест може да доведе до смъртта на други хора, до които линейката не е стигнала. Таксиметровите шофьори винаги скачат да правят протести. Не мисля обаче, че това е гражданска позиция.
Какво ли ще стане сега с митинга протест, срещу процеса в Либия... В какво ли ще се изроди? А ще ги има ли там и хората от Атака?
Ужас...
Но и мисловно ... когато ходя се замислям. Та и днес тъй - замислих се за това, как някои (повечето очевадно) хора правят от смъртта празник. Ей сега - още 200 коли от Пловдив и Пазарджик са тръгнали към София да се включат в купона (не е честно само те да не празнуват в този слънчев ден). Човека умрял - колко хубаво направил - да са живи и здрави убийците, че станаха причина за поредния таксиджийски (сиирджийски) праздник.
Ех ... както казваше бившия ми шеф - "и Сталин не е могъл да излезе на глава с шофьорите си".
Дали навсякъде по света става така?
А довечера - пак празник. Този път на живо погребаните ни медицински сестри в Либия. Весели се народа. "Съпричастие", "гражданска позиция", но резултата - купон (сигурно и фойерверки ще има - кой знае). Те жените Кадафи още не ги е угробил окончателно, но ние да се порадваме от сега.
Нищо не казвам - може би пък туй е правилно ... Смъртта да ни изважда от унеса на ежедневието по добрия начин. Алф със сигурност би се зарадвал.
Така е устроен някак живота, на един да му е добре когато на друг му е зле...
P.S. Tрябва да питам майка ми как ще се прибира от работа днес, защото е първа смяна. Така е то - от ранни доби труд и за награда - разходка от пл. "Славейков" до ж.к. "Дружба"...
Аз не мога да разбера как таксиметровите шофьори тук могат да си слагат колана и не се оплакват, докато при нас видиш животозастрашаващ бил.
Но едно нещо ме впечатлява от цялата работа - тея хора много бързо се организират бе. За пример са! Но да си оправят малко исканията, че от хубавия им пример нищо не остана.
Да мина по пешеходката пътека край СУ, без да ми свиркат изнервени шофьори или пък да профучават край мен други, които изобщо не спират...
А едно нещо ми направи много лошо впечатление.. Протестиращите шофьори само за няколко часа бяха успели да осеят асфалта около Орлов мост с люспи от семки, фасове, пластмасови чашки и др.
Можеха просто да сложат по едно траурно флагче на колите си, а не да блокират главните артерии на такъв голям град.
Ако утре (дано никога не се случва) убият пешеходец.. мислите ли, че някой ще организира подобен масов протест?!
Лошото е, че медиите масово го отрзяваха и обсъждаха и ... И при тази цялата суматоха, някак в страни отиде мирния протест на 25 000 човека, в защита на медиците...
За пореден път лумпените, правят каквото си поискат, а за исканията им вие сами може да прецените, прочетохте и сте слушали. Не е нормално и няма нищо гражданско, нито може да се говори за демокрация, когато шепа хора...
Стига. Ужасно е...