Загубих си котето
Оставих си котето на едно село, на което бях на 1-ви Май, за да се порадва на жовота, ала то от тогава не се е вясвало при дядото, който пое грижата му. Понеже нямам подръка негова снимка, ви показвам едно друго коте, копие на моето(ако снимката успее да се качи). Не знам за вас, ама аз обожавам котките. Може да съм прероден египтянин :)? Кой знае! Едва ли. Както и да е. Лошото в случая е, че съм привързан към това създание и едва ли друга котка би го заместила в душата ми. Затова май е по-добре да не си взимаш домашен любимец. Всъщност не е така. Хубаво е да имаш някакво животинче до себе си. Лошото е, че винаги има раздяла с тях, освен ако не си вземеш костенурка. :)
Котето е много е сладко. :) И аз имам котка - черна красавица. Казва се Възкресия. Дори не смея да си представя какво би било без нея. Ако можех бих ти помогнала да го намериш, но не знам как ще стане. ...и костенурка съм имала - водна. Тя пък се казваше Ходит. Наложи се да се разделим с нея защото стана огромна и беше трудно в аквариума вече. Само се изъчваше, за това се наложи да я пуснем на свобода. Сега си живее в Мандренското езеро. Надявам се, че е оцеляла там :)
*ИВА*
Аз пък си имам куче, котка и риби, обаче в Пловдив.. Малко ми липсват сега, защото от малък съм свикнал да имам животни около себе си, а тук няма как да си взема каквото и да било, защото това си е голяма отговорност все пак, а аз незнам накъде ще ме поведе животът утре... А като се връщам в България нама да има как да взема животното със себе си... А иначе и аз страшно много обичам котките и своенравния им характер...
просто такова невероятно куче едвали съществува. дано малкото да е достоен заместник.