Завърнах се!
Хората правят околосветско пътешествие за 80 дни, а аз за 40 успях да отида до Германия, за да държа 2 изпита, да се прибера до България, за да си удължа паспорта и да се върна пак в Германия. Този път целта ми беше да си прехвърля визата от стария в новия паспорт. За целта трябваше да отида до “Службата за чужденци” и да им обясня положението. Звучи лесно!?
Отидох рано сутрината, изтеглих си номерче и седнах да чакам. По едно време започват да се чуват викове от стаята, в която аз трябва да вляза . Служителят крещи като луд: “ Разбирате ли ме! Разбирате ли ме! Ако не научите моя езика трябва да се махнете от тук и от тази държава!”
А аз седях и вече не знаех къде се намирам.
Вярно е, че Германия приема много бежанци, кото естествено не знаят немски, но никой няма право да се държи така. Ако искаш му откажи виза, но не по този начин.
Отидох рано сутрината, изтеглих си номерче и седнах да чакам. По едно време започват да се чуват викове от стаята, в която аз трябва да вляза . Служителят крещи като луд: “ Разбирате ли ме! Разбирате ли ме! Ако не научите моя езика трябва да се махнете от тук и от тази държава!”
А аз седях и вече не знаех къде се намирам.
Вярно е, че Германия приема много бежанци, кото естествено не знаят немски, но никой няма право да се държи така. Ако искаш му откажи виза, но не по този начин.
Половин час по- късно влизам аз ужасно изплашена и започвам да му обяснявам какво ми трябва, при което той започва да се “набира”, да ме прекъсва, а аз започнах да “пелтеча” и така той ме изпрати вкъщи, защото трбвало да му донеса някой документи. Разкарването продължи седмица и половина. Какви ли не глупости измисляше, за да ме върне. И така накрая успях, но за мен вече всичко беше безсмислено.
Но немците се точно такива. Когато си им клиент, било то в банката или в магазина, ти си Бог. Може да си най- пропадналя човек на света, но те са учтиви, усмихнати и услужливи ( нали оставяш пари при тях ), но когато ти ги молиш за нещо се държат като говеда.
Бях отседнала при една приятелка и всеки ден се прибирах унила и смачкана. Говорихме с нея, обсъждахме и нейните преживявания в същата служба. Как човек като излезе от там, се чувства, като че някой е изпил всичките му жизнени сили. Проблемът е , че ти знаеш, че няма как да ти откажат, защото ти имаш право на това, но се чувстваш талкова убиден и изнервен, че чак ти се плаче.
Мисля си, че пътят от “ Службата за чужденци” до спирката( 10 мин) е осеян със сълзи. Колко ли хора на ден излизат разплакани от там?
И така реших да подаря на бонската служба една “статуя на тъгата”. Даже вече имам идея как да изглежда и в най-скоро време ще я направя. Само че за сега в умален размер. А някой ден ще я направя толкова голяма, че да закрива входа на службата...
Сега вече съм в Швеция. Всичко е спокойно. Всичко е отново в рамките на нормалното. Даже ми е забавно...
П.П. И ако все пак някой е стигнал до тук, получава
Но немците се точно такива. Когато си им клиент, било то в банката или в магазина, ти си Бог. Може да си най- пропадналя човек на света, но те са учтиви, усмихнати и услужливи ( нали оставяш пари при тях ), но когато ти ги молиш за нещо се държат като говеда.
Бях отседнала при една приятелка и всеки ден се прибирах унила и смачкана. Говорихме с нея, обсъждахме и нейните преживявания в същата служба. Как човек като излезе от там, се чувства, като че някой е изпил всичките му жизнени сили. Проблемът е , че ти знаеш, че няма как да ти откажат, защото ти имаш право на това, но се чувстваш талкова убиден и изнервен, че чак ти се плаче.
Мисля си, че пътят от “ Службата за чужденци” до спирката( 10 мин) е осеян със сълзи. Колко ли хора на ден излизат разплакани от там?
И така реших да подаря на бонската служба една “статуя на тъгата”. Даже вече имам идея как да изглежда и в най-скоро време ще я направя. Само че за сега в умален размер. А някой ден ще я направя толкова голяма, че да закрива входа на службата...
Сега вече съм в Швеция. Всичко е спокойно. Всичко е отново в рамките на нормалното. Даже ми е забавно...
П.П. И ако все пак някой е стигнал до тук, получава
П.П. Не мога да разбера, защо публикацията е с такъв дребен шрифт!
Чувала съм, че с влизането в ЕС бюрокрацията в България спрямо сегашната ще се удвои... предполагам в Германия е точно двойна.
Че има някакви бюрократични формалности - какво да се прави. А дали са любезни самите чиновници - това вече е нещо, което си зависи от човека.
Ето на теб например защо не са ти казали всичките документи, които не ти достигат, още първия път, та да не ходиш 100 пъти? Това вече е недобросъвестно.
А статуята пред бонската служба: предлагам голяма купчина документи, затиснала едно слабичко човече, и то лежи отдолу с изскочили очи и изплезен език - бере душа...