Завръщане у дома

Колко е хубаво да се завърнеш у дома, след няколко дневно отсъствие!

Хем влизаш в твоя си дом, а усещаш, че нещо не е както си го оставил. Още с отварянето на вратата се натъкваш на изненада - любимите хора ги няма, настъпваш незабелязано балон, който с пукота си сяшак иска да ти каже: "Добре дошла, мамо". Да, изненадите не свършват - незнайно защо, прилежният ти съпруг е решил точно в твое отсъствие да превърне една от стаите в многофункционална, като е преместил компюъра със съпътстващите кабели - те са по цялата стая. Е, дали ще ходиш сред балоните на детето, или кабели - важното е да сме на топло! Да, в стаята е топло. В останалите три - цари спокойната хладина на жадуваната температура, но в горещите месеци. Хладилникът е празен, но поне кафе има. Ами така де, не само с хляб ще живее човек - за начало може и кафе.

Докато се сгрявам с чаша ароматното капучино, се пренасям мислено в дните прекарани на семинара и срещата ми с афро-американката Розалинд Стенлей. Милата, долетяла чак от Америка, за да води курс на незаинтересовани особи като нас. Или поне на част от нас.... За мен остана обогатяването от срещата и приятната изненада, че тя не е от онзи тип американци, които вече до болка познавам. Дори станахме приятелки! Тя бе много доволна, че снимах с камерата й най-важните моменти от нейното преподаване, и че й показах уважение и интерес към темата. А, аз - че ми подари една много интересна книга (интересна за мен)! Като добавим и приятната обстановка извън София, хубавите хора и спонтанните ни инициативи – бе един незабравим семинар!

Ето, че любимите хора се завръщат - малко изненадани, че ме виждат по-рано, но какво от това - нали вече съм у дома! Радостта ни е взаимна, а малкият едва дочаква да му дам пликчето с лакомства, и докато си пълни устата с любимия си шоколад не спира да ми говори, как тати го е извел и пързалял с шейната, как са забравили пак нещо в детската градина, но са прочели всички книжки за Франклин....... Аз допивам вече изстиналато си кафе и осъзнавам, че вече наистина съм в своя си дом! И се усмихвам...