Завръщане!
Липсвах ли ви ? Знам си аз :) То и аз си липсвах.. Липсваше ми онази беличка, вечно клюфтяща на компютъра, философски настроена към живота депресарка :) Сега съм мургава, лекомислена, весела и отпочинала. И съм качила 2 килограма! :) Чак се изненадах, понеже може да се каже, че нищо не ядяхме там (не оставаше време).
Сега съм си пак тук, да се боря с ежедневните глупости. Но да поразкажа за морето !
Уцелихме възможно най-горещите дни. На плажа се ходеше задължително с три чадъра, като там взимахме още един. Ставаха четири чадъра за четирима човека :) Бяхме в Царево, но на плаж ходехме на къмпинга Арапя. Един ден прекарахме и на Аркутино, където видях най-бистрото море на което съм попадала през целия си живот! Не излязохме от водата цял ден, пък и там се събрахме с други приятели, голяма весела компания и се забавлявахме уникално много. И посторих много пясъчни замъци! На тях ще отделя специален пост по-нататък.
Искам да отбележа колко много ми хареса самото Царево. Мъничко селце, така да се каже, спокойно, лежерно, но всичко си има! И туристи не липсваха, предимно поляци и чехи (това ми беше странно между другото, че германци не видях). Имаше страхотни заведения с абсолютно народни цени, готин център, бяхме в чудесна квартира, удивително евтина, с изглед към морето... Прекрасно беше! Още повече се радвах, че сме с Никола и Валя, които са чудесни, мили, забавни хора (ОБИЧАМ ВИ!!!) Никола се мести да учи в България (досега беше в Германия) , а Валя се връща в Бремен (Германия) края на месеца и им е доста трудно.. толкова са милички.. Разбирам ги прекрасно и ми е много мъчно, че така ги разделят обстоятелствата. Валя има още две години докато завърши, а после иска да поработи малко, да посъбере някой лев.. Отвсякъде погледнато ще им е доста трудно :(
Отплеснах се! Та.. морето !!! Обожавам го. Самото море. Още щом наближихме усетих невероятният му мирис. Морето не мирише на водорасли, миди, риба или сол... То е сякаш съвкупност от всичко това, плюс още нещо.. И е невероятно. Когато стъпих на пясъка срещу него първия ден просто се отпуснах на колене, затворих очи и го вдъхнах... Опитвах се да го запомня. И още ми се върти в главата това необятно, красиво, нежно море, което така мило ни галеше, без да ни заплашва с нищо, без нито една вълничка дори.. И Кирил до мен, на пясъка, във водата, клекнал до мен докато правим пясъчния замък...
Ами това е ! :) Адски съм щастлива.. пет години не бях ходила на море. Снимки не знам дали ще мога да пусна, понеже използвахме само апарати за еднократна употреба и дори не знам дали са станали снимките.
Както и да е - на мен всичко ми е запечатано в главата! :))) И се радвам, че се завърнах, да си призная беше ми залипсвало вече всичко :) :) :)
Сега съм си пак тук, да се боря с ежедневните глупости. Но да поразкажа за морето !
Уцелихме възможно най-горещите дни. На плажа се ходеше задължително с три чадъра, като там взимахме още един. Ставаха четири чадъра за четирима човека :) Бяхме в Царево, но на плаж ходехме на къмпинга Арапя. Един ден прекарахме и на Аркутино, където видях най-бистрото море на което съм попадала през целия си живот! Не излязохме от водата цял ден, пък и там се събрахме с други приятели, голяма весела компания и се забавлявахме уникално много. И посторих много пясъчни замъци! На тях ще отделя специален пост по-нататък.
Искам да отбележа колко много ми хареса самото Царево. Мъничко селце, така да се каже, спокойно, лежерно, но всичко си има! И туристи не липсваха, предимно поляци и чехи (това ми беше странно между другото, че германци не видях). Имаше страхотни заведения с абсолютно народни цени, готин център, бяхме в чудесна квартира, удивително евтина, с изглед към морето... Прекрасно беше! Още повече се радвах, че сме с Никола и Валя, които са чудесни, мили, забавни хора (ОБИЧАМ ВИ!!!) Никола се мести да учи в България (досега беше в Германия) , а Валя се връща в Бремен (Германия) края на месеца и им е доста трудно.. толкова са милички.. Разбирам ги прекрасно и ми е много мъчно, че така ги разделят обстоятелствата. Валя има още две години докато завърши, а после иска да поработи малко, да посъбере някой лев.. Отвсякъде погледнато ще им е доста трудно :(
Отплеснах се! Та.. морето !!! Обожавам го. Самото море. Още щом наближихме усетих невероятният му мирис. Морето не мирише на водорасли, миди, риба или сол... То е сякаш съвкупност от всичко това, плюс още нещо.. И е невероятно. Когато стъпих на пясъка срещу него първия ден просто се отпуснах на колене, затворих очи и го вдъхнах... Опитвах се да го запомня. И още ми се върти в главата това необятно, красиво, нежно море, което така мило ни галеше, без да ни заплашва с нищо, без нито една вълничка дори.. И Кирил до мен, на пясъка, във водата, клекнал до мен докато правим пясъчния замък...
Ами това е ! :) Адски съм щастлива.. пет години не бях ходила на море. Снимки не знам дали ще мога да пусна, понеже използвахме само апарати за еднократна употреба и дори не знам дали са станали снимките.
Както и да е - на мен всичко ми е запечатано в главата! :))) И се радвам, че се завърнах, да си призная беше ми залипсвало вече всичко :) :) :)
Сега, за наказание, вече не ме водят на море (бих казала, изобщо на почивка..), вероятно защото съм си взема моето. Ох, Арапя! Не може ли само 4-5 снимчици - панорамни?
А тия по бански, или топлес - при поискване....
Целувки!
Между другото! Извинения към Джонеф за малко неадекватното ми поведение, когато ми се обади по телефона да ме пита дали съм в Пловдив :) Бях слънчасала тоя ден. И друго да отбележа -- ХОРА, аз не съм от Пловдив ! :) Спрете с обаждането още да ме питате "В Пловдив ли си?" Не живея вече там :) Аз съм си от Димитровград - така пише и в личната ми карта , и в инфото дадено тук в бглог :))