Забравете за турското робство!
Слушам зарята от Търново на кухненския телевизор, просто защото си дояждам вечерята. Домашните ми вече я гледат в хола. Кухненският ми телевизор обаче е с повреден кинескоп и затова само слушам, без да виждам церемонията. Изглежда това има определено предимство, защото церемониите през десетилетията поразително си приличат, разликата е само в някои други думички, казани тук-таме. Малки разлики, но значими. Затова човек си струва да обръща внимание на тях. Преглъщам поредния залък и се питам: "Каква ли ще са новите думички днес?" Залъкът обаче едва не заседна в гърлото ми. От черния екран на телевизора дочух умопомрачителното съчетание "ЧУЖДО ВЛАДИЧЕСТВО"! Не, не беше грешка - всички борци за национално освобождение начело с Левски и Ботев се оказа, че са отдали живота си в борбата против ЧУЖДОТО ВЛАДИЧЕСТВО.
Но то не беше назовано!!!!!!
Отидох да пия вода, защото залъкът не само че ме задави, но и ми загорча.
Господа управляващи - срам и позор! Господин президент Георги Първанов, това се случи след вашата реч! Господин кмет на Търново, вие чухте ли това?
Уважаеми блогъри, вече няма турско робство! Дори няма и османско владичество или присъствие! Най-светлите умове на нашата нация са отдали живота си, борейки се срещу някакво имагинерно ЧУЖДО ВЛАДИЧЕСТВО, без дори да знаят, може би, против кого са тръгнали?! Или може би те не са били със всичкия си! Можеш ли ти да тръгнеш на живот и смърт, без да знаеш, против кого????
Егати абсурда!
Кажете ми, че сънувам. Кажете ми, че нашите управници не са някакви безродници, а мои сънародници! Кажете ми, че не съм дочул правилно!
Не съм гледала предаването, но не се учудвам, че изразът е бил точно такъв. Сега ще очакваме да го включат в учебниците по история. Да, явно градират нещата: от турско робство през османско присъствие до чуждо владичество. Ще излезе накрая, че сме се освободили от извънземните.
Да кажа като черна станция - "османско присъствие" не е никога било словосъчетание в официален образователелен текст на никоя българска институция (програма, стандарт, учебник или изискване). Изразът е употребен в академична дискусия на историци в СУ (една от малките зали, които не събират повече от 30 души) в бурната за "очистването на идеологическите дисциплини" 1992 г. от една от най-добрите български османистки - Цв. Георгиева. Два пъти съм обявявала конкурс с парична награда за който ми донесе учебника в който пише "османско присъствие" вместо "османско владичество". Ще взема да го направя за трети път не защото има шанс някой да го спечели, а защото търсенето помага да осъзнаем нещо важно - колко силно се доверяваме на слухове и професионално недобросъвестни вестникарски изхвърляния.
Иначе проблемът с "турското робство" е много сериозен. Като го разсъблечем от патоса, той се свежда до това дали е приемливо или не за нас - днешните български граждани - да има завод на Шише-джам, в който да рабим; дали да не забраним участието на "поробителските" фирми в обществените поръчки за магистрала Люлин; дали да изплащаме пенсиите на възрастните ни съграждани, които си останаха в Турция след "голямата екскурзия" 1985-86 г. и т.н. дългъ списък с кокретни неща, които решаваме днес ние и засягат конкретни хора като нас самите.
Като цяло патосът "за "робството", аз го разбирам като "вън съвременните турци от България". Направо не знам един съвременен "патриот", как ходи всеки ден на работа в предприятие на турски предприемач с мисълта, че ще изкара освен хляба си и печалбата на "поробителя". Това е съвременната проекция на "паметта за робството". Има и още по-сюрреалистично - какво прави учителката в Джебел в час по история в клас със по 1/2 ученици български турци и българи? Първият по сериозен сбъсък с проблема с Турското робство" е в V клас. Тогава децата са на 12 години. Който знае как се преподава на смесена група от наследници на поробители и поробени по полезен от образователна гледна точка начин "турското робство" - да каже, моля. Над 1000 учители по история ще му бъдат признателни до края на кариерата си.
Имам проблем както разбирате с това как ще раграничим "поробителите" от съвременните ни собствени съграждани - българските турци. Ей това никак не си го представям. Ако някой знае как се живее добре със съсед "поробител" в съседния апартамент - моля да каже. Защото призивът да "не забравяме турското робство" не е призив за спомен, а призив за поведение. Щом не ни пука, че за 7 години забравихме кризата предизвикана от правителство на БСП и ги избрахме отново, очевидно не сме ръзвълнувани от проблемите с паметта на нацията. Какво точно поведение произтича от живия спомен за "турското робство" при съвременния българин? Моля, осветлете ме.
ПП. По образование съм историк. Знам всички трафаретни и оригинални аргументации около "политическия заговор" с робството, владичеството и присъствието. Нито една от тях не отговаря на въпроса - какво поведение произтича от ....за съвременния българин. Особено ме вълнува това за българите на 12-30 години.
Дори си спомням, че колежката ми по история се възмущаваше на тази тема. Дано не забравя да я питам тя пък откъде знае.
Ама туй дето го каза МариаД, да ви кажа Евалла. Машаллах и Берекят версин и прочие. Съвсем проблемът не е в това да помним като зли кучета, че е имало робство ... А какво произтича от това ? И готови ли сме да ходим и да вадим кръстовете и да почваме ' В името на Иисус Христос - кръщавам те Иван' Както и да е... Единственото, което правим е да се гаврим не с миналото си, а с живота на нашите предци.
Мойто минало е от 1984 година, преди това нямам минало. Просто щото животът ми почва през 1984 година. Животът на един от дядовците ми започва 1901 година. А на неговия баща 1875 година. С живота на тези хора се габаркаме, не с нашето минало.
Щото много ми писна от шовинисти и патриоти, които не могат да пишат грамотно на кирилица и използват латиница; на такива дето даже не знаят кога е роден Васил Левски и кога е бил обесен; от такива шовинисти, дето на Коледа се напиват като прасета и даже нямат идея, че някога нашите предци са коледували.
Изобщо къде изчезнаха традициите? Духът на нашите предци? Ей, тогава ще седнем и ще си говорим за пороботели
Обясних коректно всичко, както си е било. Обаче реакцията беше: "Да, така е било в Османската държава..." Бях изумена от това, че този съвременен турчин не се идентифицираше по никакъв начин с Османската държава, и не виждаше паралел между нея и своята родина, съвременната Турция.
От тази гледна точка, едва ли е обидно за някого да се говори за османско владичество, а и това е исторически вярно. Че не е било робство, не е било, най-малкото хората не са били купувани и продавани, но не сме имали наша държава. Дали сме имали същите права, като мюсюлманите? Това не знам, но поне сме имали свои училища. Във всеки случай, доколкото ми е известно, в тогавашната държава принципът не е бил национален, а верски: толерирало се е мюсюлманството, и ние сме били дискриминирани и тормозени заради християнската вяра, а не защото сме били българи.
Мария, като историк можеш ли да ми обясниш, в правно отношение различно ли са били третирани хората с различна вяра, или това е било само на битово ниво? И втори въпрос: как точно се е казвала самата държава, и от кога се казва Турция?
Различно. Християните не могат да служат в армията например. Имат сложен достъп до висша администрация. Също и данъците им са по-ниски, но в различни етапи има извънредни събирания - които пък се отнасят само за друговерци. Но съм сигурна,че Сторм и Планков, могат да напишат изчерпателен списък и сравнителен спрямо други съвременни на Османската империя държавни режими. Хората са чели и знаят. Спорът тук беше само за значението на нещата, които знаем за миналото си, сега, днес за нас и за институциите ни.
Колкото до термина робство, той наистина не е технически верен. Но за съжаление не променят само него-опитват се да изличат всичкия драматизъм на времената, а той е единственото, което е пробило чудовищното ни търпение и ни е размърдало да променим нещата. И ако ни го вземат, ще сме просто идеалните овчици.