За щастието, нещастието и още нещо
"Хубава мръвка, чаша вино и любимата жена до мен. Какво повече ми трябва, за да съм щастлив?"
Мили боже! Ако питаш мен, нещо ти липсва все пак - щом вместо да му се наслаждаваш на това пусто щастие, си тръгнал да го описваш. Искаш да убедиш сам себе си, че си щастлив, или публичността е sine qua non за твоето щастие?
Същото е и за нещастието...
Виж, мрънкането за щяло и нещяло, по го разбирам. Това и аз го мога, като например... ))))
А какво, ако с позитивните неща, които пишеш не искаш да описваш собственото си щастие, не защото ти липсва, или не е толкова хубаво, колкото в действителност го описваш, а за да вдъхнеш настроение и позитивност, върху някого, който го заслужава и има нужда от това, но ти даже не го познаваш... Възможно е... Дори да не е за публичността толкова, колкото за една усмивка, която би предизвикал, дори да би бил(а) неспособен(на) да я видиш с очите си... Кой знае?
По принцип си прав. Затова не го и пуснах на първа страница :)
Обаче - този, който го беше написал... Ти можеш ли да си представиш: да се чувстваш щастлив от пържолата, винцето към нея и любимата жена до теб. Да се разтапяш. Да ти е едно такова хубаво... И изведнъж зарязваш всичко това, юрваш се към клавиатурата и почваш да си постваш в блога! Е, честно казано, хич няма и да ми дойде на ум в такъв момент за блогване.
Виж, после - може. После може :)
За състоянието, в което се чувстваш нещастен, по го разбирам. Но точно в този ден ми беше встръснало от сълзи - как пък се случиха толкова разбити сърца наведнъж... Така-така, бях несправедлива. И го усещах, та затова не беше на първа страница :)
Щастливите моменти без друго не са толкова много (искам да кажа, че на всеки му се ще да са повечко), та да си позволиш да не им се насладиш, когато се случат. Права си - трудна работа си е да се научиш да се радваш на мига, както и на здравето, когато го има :)