За човешката воля
Преди малко спря тока в офиса. Няколко минути по-късно осъзнах, че не бях save-ала документа, който пишех от 1 час... Горе-долу откакто започнах да го пиша всъщност.... Отвикнала съм. Преди имах рефлекс на лявата ръка за ctrl+s.
Много кофти усещане е да трябва да започнеш всичко от самото начало. Като си помислих как хубаво ги бях измислила и подредила нещата, направо ми се отщя да започна пак. Затръшках се, запроклинах злата съдба, Е-ON Варна, шефовете, дето не са ни купили UPS-и и кого ли още не...
И после в ласт.фм ми попадна Mike Oldfield - Tres Lunas. Всъщност песента няма нищо общо с човешката воля, но ме успокои и ме накара да се замисля.
Много кофти усещане е да трябва да започнеш всичко от самото начало. Като си помислих как хубаво ги бях измислила и подредила нещата, направо ми се отщя да започна пак. Затръшках се, запроклинах злата съдба, Е-ON Варна, шефовете, дето не са ни купили UPS-и и кого ли още не...
И после в ласт.фм ми попадна Mike Oldfield - Tres Lunas. Всъщност песента няма нищо общо с човешката воля, но ме успокои и ме накара да се замисля.
Какво са всъщност 5 страници текст? Както каза колегата след 100 години никой няма да си спомня за това.
Какво ли е усещането не да изгубиш някакви си 5 страници текст, който си написал, а всичко, което означава нещо важно за теб и въпреки това да продължиш? Всъщност няма никакво значение в момента дали някой ще се спомня или не след 100 години. Важно е да докажеш на себе си, че можеш.
"If you can make one heep of all your winnings
And risk it on one turn of pitch and toss,
And lose and start again at your beginnings
And never breathe a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on!"
Коментари