За филмите и човеците

"Урока на Лакан е,че ако живеете за своите желания никога няма дабъдете щастливи. Което значи, за да бъдеш пълноценен човек,трябва да се стремиш да живееш с идеи и идеали и да не измерваш живота си с това,което си постигнал, от гледна точка на желанията ти...а с тези малки моменти на общност, страст емоционалност, дори саможертване. Защото накрая, единствения начин, по който можем да измерим значимостта на нашия живот е като оценим живота на другите. "проф Дейвид Гейл, герой от едноименния филм, където от блестящ и обещаващ учен се срина до кофите за боклук

 и Никодем Дизма
Имало едно време едно бедно момче. Родено било в къща до която пътнямало-била дори извън селото. Защо точно там-може само да гадаем.Пораснало здраво и яко и завършило техникум. Започнало работа,  докато след години решило да стане висшист. На изпита един прекъснал студент, който работел в някаква катедра и се мотал вътре,  му казал, че е скрил учебник в тоалетната. След години студентът, който му помогнал тогава му станал подчинен. Той обаче още тогава го питал : "Ти защо скъса страниците с вътросите"-отговорил му-"Ми що другите да се възползват?"Момчето станало мъж. Помагал на милицията-пребивал хора. Доносничел.Сменила се системата и станал директор, писал се засегнат от предната власт. Бил полуграмотен, но безкрайно безскрупулен; прост по селски хитър,мръсник, лъжлив и фалшив въздухар, но артистичен до съвършенство. Вечер репетирал пред огледалото монолози и разигравал сюжети.. Втълпявал си мантри-аз съм най-добрия, аз ще..? По нататък финалът е отворен за вас-допишете го(аз го знам)
  срещу Тошко Умрелия
Живеехме на петдесет-шейсет метра в диагонал-с добра тръба го целех с фунийки, колчем се мернеше на терасата .Беше слабоват и флегматичен, с бавни размъкнати движения, откъдето му излезе прякора.Беше много честно, много добро и много свястно момче от скромно семейтво, свиреше на всичко и обичаше много да чете.. И да мълчи. Не бях виждал, и човек, който да е чел повече книги от него.Четеше денонощно, на училище спеше или четеше под чина, нощем с фенерче, четеше безразборно каквото му падне. В ония времена трудно се намираха стойностни четива, но той винаги успяваше отнейде да се снабди с тях.В училище едва креташе.За сметка на това го навих да тренира бокс .От Тошко боксьор не ставаше и мнозина виждаха у него обект за даянене, но той смело нахлузваше ръкавиците; дори аз отначало го щадях, но неусетно изтървах добрите намерения и се случваше да пострада. Тошко обаче мъжки се изправяше и с ужасно разкривена, често кървава физиономия, но с много инат вдигаше отново ръце. И пак мълчеше-няма гък-няма мък-стиснати зъби и мълчане.Завърши някакво СПТУ, сетне пътищата ни се разделиха. Чух, че станал бояджия, бил по половината свят, а ся май бил в Казахстан..Видях го скоро, след като не го бях срещал дълги години. Не прокопсал,казваше, но той пък и кой може да прецени кой е бил по-добре и какво кследва оттук нататък. Но се улавям, че май му завиждам.
Ако сте гледали филма Съншайн” на Ищван Сабо, там е развита горе-долу следната теза:
Политиката е илюзия, суета.. За Цезар, чиято империя му се вижда малка, тази империя е нива. Низшият притежава империя, великият притежава нива. Свободата е вътрешно понятие, индивидуално. Има хора, родени да служат на случая-тяхната се върти и изменя, те са веднъж горе, веднъж долу, има и други, вътрешно свободни- тяхната не се променя. Те са свободни винаги. Затова няма никаква разлика дали караш Мерцедес в свободнаГермания, или Москвич в Казахстан. Нито има значение дали те управлява Буш, Кол или Сидеров.. Нито има значение с какво се храниш, и какво имане имаш... други са аршините. Защото не външна е мярката, а вътрешна...Себеопитомяването и прекрачването на рефлексиите и усещанията са комахай единственото, което притежаваме като начин да разбираме света идвижението. Но е толкова болезнено, че болшинството се отказваме. Всеки опит е болка, всяко движение е късане на нещо от себе си, за да оцелеецялото. Ако изобщо си струва цената.
Кой знае- и Киркегор мълчи...