BgLOG.net 26.09.2007 tutifruti 3760 прочитания

За учителя…с любов!

За учителя…с любов!

Да си учител е призвание! Беше време, когато учителите бяха на почит, всяваха респект и учителската професия се смяташе за престижна. Те самите получаваха солидно образование, тежаха на мястото си и стояха високо в йерархичната стълбица. А да не говорим за скалата на ценностите, които изповядваха и се стараеха да внушат на своите ученици…Как беше…минало свършено незапомнено…!!! Но аз си спомням добре как слушахме със затаен дъх и в захлас нашите учители, които ни въвеждаха в необятната страна на знанието с много хъс и любов. Те просто си обичаха професията, защото тогава парите не бяха всичко!?

Учителите трябва да са еталон за подрастващите, като се започне от облеклото и се свърши с начина на изразяване, езикова култура, ерудиция и морални ценности. Такива бяха учителите преди години! Днес тази професия страшно девалвира, което не значи обаче, че всички учители са под нужното ниво. И слава богу! Но като че ли напоследък много хора с по-нисък капацитет, на които не им стига бала за по-престижни (разбирай добре платени) специалности отиват да учат педагогика, което снижава нивото и класата на званието – УЧИТЕЛ. Вина за безобразията в училището имат и много родители, които толерират разюзданото поведение на мамините си синчета и дъщерички!
Но процесът е многостранен. Наистина първостепенна грижа на държавата е да осигури добро образование и здравеопазване на нацията, защото от това зависи бъдещето й. Та нали всякакви други усилия биха били безплодни, ако след 10-20 години не останат качествени хора в тази държава. Не знам защо хората са устроени да мислят, че живота и света са само сега, докато  те са тук на тази земя. Такова мислене не могат и нямат право да си позволяват управляващите. Нужни са екстрени мерки не само за повишаване на заплатите на учителите, защото това би било половинчато решение. Нужно е да се заделят пари за коренна реформа в образованието, която да не бъде криворазбрана. Какво трябва да се направи: много по-високи заплати, много по-високи изисквания към учителите (може би назначаване с конкурси, тестове…), отлична база и чистота и здравословна храна за учениците, красиви униформи, прекратяване на анархията в българското училище и т.н.

Какво не трябва да се прави: издаване на сто вида учебници по един предмет, написани на патагонски език (боравене с никому ненужни, непонятни и за висшиста термини), прекаляване с частни уроци, забраняване на двойки и изключване? и други (вероятно има какво да се коригира).

Дано скоро учителската професия заеме своето достойно място в нашето общество. Дано за учителя отново започне да се говори с любов!

Категории

Реклама

Коментари

admin
admin преди 18 години и 7 месеца
tutifruti, кога според теб беше това: "Беше време, когато учителите бяха на почит, всяваха респект и учителската професия се смяташе за престижна. Те самите получаваха солидно образование, тежаха на мястото си и стояха високо в йерархичната стълбица. А да не говорим за скалата на ценностите, които изповядваха и се стараеха да внушат на своите ученици…Как беше…минало свършено незапомнено…!!! Но аз си спомням добре как слушахме със затаен дъх и в захлас нашите учители, които ни въвеждаха в необятната страна на знанието с много хъс и любов. Те просто си обичаха професията, защото тогава парите не бяха всичко!? " Ако и когато ми отговориш, ще ти обясня подробно защо задавам този въпрос.Иначе много се радвам, че помниш с добро учителите си и искрено се надяваш занапред те да се радват пак на признание и любов.
tutifruti
tutifruti преди 18 години и 7 месеца
Тigra, отговарям ти: Става въпрос за седемдесетте, осемдесетте години. Не става въпрос за носталгия. Или може би си мислиш, че съм привърженичка на макаренковските методи? Не. Става въпрос да се реабилитира подобаващо професията учител. Бих желала да чуя твоето и други мнения.
marsi71
marsi71 преди 18 години и 7 месеца
Знаеш ли,Тигра,в интерес на истината,това дори беше някъде и след 80-те.Аз познавам добри учители,които ме накараха да обичам учителската професия и да стана учител.За твое сведение,неуспелите в други специалности....незная какво искаш да кажеш с това,но ако се поровиш в който и да е справочник за кандидатстуденти, ще откриеш, че кандидатстването  с БЕЛ може да те направи единствено българист или педагог,кандидатстването с история - историк,освен ако не си кандидатствал и по двете специалности,за адвокат,а кандидатстването по специалните предмети си е строго профилирано за тях.Така,че онези,които са решили да стават учители,не са го направили по неволя,понеже не са ги приели в някоя друга "престижана" специалност.И още нещо.Учителството е призвание.Не е професия,То се носи,както навремето е писал Йовков,под ноктите,но явно на тебе това не ти е ясно.Съжалявам,че за цялото си образование,и през всичките си учебни - съзнателни години,не си разбрала,че учителството не е професия,то е дарба да подпомогнеш един субект да израстне в личност и то самостоятелно мислеща,личност,която утре може да се обърне и да ти благодари , или да те накаже...Помниш ли приказката на Екзюпери,а Малкия принц,за мен всеки един учител е именно този малък принц,който отказвайки да порасне вярва, че най-важното се вижда само със сърцето.А всички онези,които сега плюят срещу малките принцове отдавна са забравили разликата между шапката и слона нагълтал боа.
admin
admin преди 18 години и 7 месеца
Към marsi71: Не разбирам защо адресираш към мен коментара си. Може би не си разбрала, че цитирам част от текста на tutifruti. Иначе всичко, което казваш ти, го споделям не на 100%, а на 1000%, защото съм учител именно по призвание, а не защото не са ме приели в друга специалност. Сега ще отговоря на tutifruti: Зададох ти въпроса кога беше това, защото ти говориш с уважение за добрите си учители в минало време. Но и сега всичко, което си казала за учителите си от 70-те или 80-те, важи за някои хора, тоест всичко зависи от самия човек, а не от възрастта или годините, в които работи. Не обичам дългите писания, но ще разкажа нещо от практиката си. При коментар, не излизат после отделените абзаци, но ще го преживея, а не се регистрирам , тъй като не творя. Та: един от випуските, които изведох, си направи кутия с ценности, заключи я и реши да я отвори след 20 години. След време друг випуск също направи такава, но отварянето й беше предвидено след 5 години. Около 24.05.2007 година на срещите на двата випуска бях поканена и децата, макар и пораснали, ми дадоха право да прочета тетрадките, в които бяха изказали оценки за бившите си учители. Сами преценете каква е разликата между възрастта на двата випуска, но те оценяваха като положителни едни и същи учители, макар че някои от тях вече са твърде възрастни и им предстои пенсиониране. И понеже в материала на tutifruti пише, че днес професията вече "страшно девалвира", зададох въпроса си, за да й отговоря, че това донякъде е така, но и не е точно така. Просто се появиха некомпетентни началници, реформатори, тълкуватели, критикари и затова системата "олекна". А който си е учител по призвание, ще си остане такъв дори и да е пред пенсия.Макар често да чета, че учителите били лелки,чичовци, стринки, некадърници...., знам , че не е така, тъй като съм вече над 25 години в тази "мъко моя, радост моя". И няма да се откажа да учителствам, не защото друго не мога да правя, а защото смятам, че това мога да правя най- добре!!! Усмивка! Много колеги -също. Ако пък бяха знаещи "нареждачите", как добре би било! Към divedi : Не можем да седнем в някое интернет-кафене, защото сме затворени в сградата на училището.Иначе идеята ти е много смислена и полезна. Ще се пробвам да направя нещо по въпроса. Някои може да ни считат за "невежи лелки", но това не значи, че са прави :) Това трябваше да е на нов ред!
tutifruti
tutifruti преди 18 години и 7 месеца
Не знам с какво провокирах у вас този неприязнен тон. Ако прочетете по-внимателно постинга, ще усетите моите чувства и вълнения. Не напразно започвам с думите: Да си учител е призвание! По-нататък дори звание УЧИТЕЛ (с главни букви!) Какво повече от това? И не слагам всички учители под един знаменател. И  говоря за реабилитиране на тази професия, имайки предвид, че тя трябва да заеме своето достойно място в обществото (кмета, даскала, попа...). Знам, че учителското съсловие в момента (а и не само сега) е особено уязвимо, затова се опитвам да ви разбера. И ви свалям шапка, че въпреки трудностите продължавате да държите на своето призвание. Но не сте ли съгласни с мен, че само заплатите няма да решат проблема. Надявах се да ме подкрепите с креативни разсъждения, а не да се обиждате.
Колкото до интернета - това е супер откритието на миналия век, но за съжаление ще осакати донякъде бъдещите поколения. За радост по-мъдрите хора вече се опитват да се връщат назад към природата.
mangusta
mangusta преди 18 години и 7 месеца

Може малко неуместно да се намесвам в този диалог, но не откривам неприязненост в написаното от Тигра, нито лошо отношение към учителите у Тутифрути. Мисля, че много болка се е насъбрала у всеки учител, който милее за работата си. Много обиди се изсипаха по адрес на учителите, много горчивина събраха и то само защото дръзнаха да поискат най-после достойно заплащане. За това са виновни рафинираните политици, който според мен, за разлика от синдикатите, много успешно защитават позициите си и противопоставят чрез медиите учителството на други социални групи. Бабите от нашия квартал все ръмжат, че учителите искат от техните пенсии. Така е, защото синдикатите нямат подготвени хора, нямат реални сили да се противопоставят на властта, на обучените демагози, довели до съвършенство изкуството да лъжат и манипулират.

 

admin
admin преди 18 години и 7 месеца
100-но ОУ „Найден Геров”, гр.София, р-н „Сердика” Уважаеми колеги, скъпи съмишленици Тягостно минават дните от започване на ефективните стачни действия. Неяснотата и липсата на воля за решаване на проблемите ни от страна на правителството носят чувство за несигурност и нестабилност. Но е крайно време да разберем, че битието ни е ежедневно унижение, непрестанно удряне на главата в стената на безразличието и безпричастността. Нека не ни се отговаря както някога, че учителят не може да получава повече от говедаря. Нашата цел не е да се противопоставят различни професии и съсловия. На нас просто ни омръзна борбата за физическо оцеляване да продължава толкова дълго. За да се отнася обществото с уважение към нас, ще докажем, че и ние уважаваме себе си, продължавайки стачката. Жалко, че толерантността ни и етичното поведение бяха тълкувани като малодушие и примиреност. Вече е ясно, че ще проявим настойчивост! От стачкуващите учители