Измина повече от месец, в който ние, учителите, сме в ефективна стачка с искания, отдавна  известни на българската общественост. През всичкото това време  стачката беше най-коментираното събитие - и официално в медиите, и неофициално  в  семейните и  междусъседски разговори или в оживените дискусии на хора, случайно срещнали се  на различни места.

За съжаление, но не и за моя изненада, повечето от тези коментари бяха ( и са ) негативни. Като че повечето хора се обединиха в един антиучителски фронт. Отдавна се опитвам да разбера откъде у българите се зароди  такова озлобление по отношение  на средното  образование и най-вече спрямо учителите.  И все повече се убеждавам, че  причината е  главно в политиката на държавата  в  лицето  на  управляващите.  Те  демонстративно показваха  пренебрежение и унизително неуважение към една общественозначима професия, която е важна за всеки човек в съвременните общества.

Защото отдавна вече е известно, че безпросветният невежа е обречен на оцеляване и вегетиране, а без училище и наука пълноценният и смислен живот е немислим. Но на управляващите май им изнася държавата да се напълни с лумпени, защото известни са думите: "Прост народ, слаба държава - лесно се управлява".

 За съжаление обаче много от днешните българи, движейки се по повърхността на събитията, не разбират, че политиците всячески се стремят да манипулират хората, за да уреждат собствения си живот на техния гръб. И което е най-жалкото - успяват.

Някак съвсем без следа останаха такива факти, като поскъпването на насъщния до 1.25лв. за 700 (даже и толкова не са)грама; увеличението на депутатските заплати с 44 процента. Не чухме обаче нито един глас на тревога или безпокойство, породени от тези факти. А имащото претенции за демократичност българско "гражданско"общество се нахвърли като лешояд върху учителството, което реши, че не трябва да е като "роба - свит и примирен", а да си завоюва, не да чака милостиня или да проси, това, което по право му се полага.

Дълбоко съм възмутена от грозните коментари и  нападки на мнозина и ги приемам като лична обида. Аз съм от тези, които стачкуват от първия ден, и ще продължа докрай. Няма от какво да се срамувам - напротив, мисля, че много от критиците ни са далече от моите знания, умения и квалификация, с които служа на обществото чрез това, което давам на децата - бъдещите негови членове.

Имам две висши образования и до настоящия момент непрекъснато се квалифицирам. И най-важното - не съм попаднала в професията случайно или поради липсата на избор. Аз това съм учила , това съм избрала да работя и го работя с душа и сърце.И няма да допусна да ме пращат да работя другаде, защото не може друг да избира вместо мене. Както и да ме наричат алчна и нагла, защото аз не съм в професията "за пачки", но искам да ми се заплаща труда по достойнство и по заслуга.

Никога няма да се съглася, че чистачката в  "Булгартабак" например трябва да получава два пъти по-голяма заплата от мене. Защото там произвеждат отровата за децата ни (а и за нас), а аз помагам на същите тези деца да се изградят като личности и се опитвам да ги предпазвам от отровата. Е, кой труд е по-значим и важен???

Знам, че много неща в образованието не са наред. Но не учителите са главните виновници за това - просто на "висшестоящите"им е удобно да си измиват ръцете с нас. Знам и че много учители не са на ниво. Но аз не мога да отговарям за тях - това е задължение на други хора, с много по-високи заплати от моята. Аз отговарям за себе си и твърдя, че имам правото да се боря за това, което заслужавам .

Ако на някого това не му изнася, проблемът си е негов, а не мой. Така че, драги критици, не се надявайте да се откажа, каквото и да говорите, каквато и злъч да изливате. Знайте, че тя трови най-вече самите вас!!!