Много хубаво и позитивно проучване си направила, Момо. Поздравления за ентусиазма. Ще ти отговоря за себе си, въпреки че няма да ме включиш в онези проценти и цифрични :)
Какво може да ме накара да се усмихна: усмихнати хора, такива които излъчват позитивизъм, настроение, които не ми мислят злото, приятели, хубав момент, нещо смешно и още много хубави неща.
Колко пъти се усмихнах днес? За съжаление почти николко. Ако е имало усмивки, те са били дежурни (работата с клиенти и други природни бедствия го налага от време на време) и не са били изпълнени с искрени чувства. Сутринта в рейса на път за работа се усмихвах на себе си, мислех си, че независимо какво се случи днес, няма да ми се развали настроението. Но просто не знаех какъв ден ме чака и че хич няма да ми е до усмивки. Иначе по принцип гледам да се усмихвам колкото се може повече, но то трябва да има причини за това. Не може в офиса да е изнервено, пък аз да се разнасям усмихната до уши. Най-малкото ще си помислят, че ми хлопа дъската :)
Аз май се усмихвам доста често, когато говоря с хората, но то е съвсем несъзнателно. Някой беше нарисувал карикатура на хората от моя етаж. Явно моите отличителни белези са къдрава коса и широка усмивка. Бяха ми нарисували всичките зъби Пък и един много специален за мен човек ми беше казал, че първото нещо което е забелязал , когато се запознахме е усмивката, защото постоянно съм се усмихвала дакато сме разговаряли. Аз лично нямам никаква идея дали това е вярно, защото никога не съм се виждала, когато говоря. Усмихвайте се!
Хей, момо днес ме хващаш в особено добро настроение и разбира се - усмихната! Защо ли? Ами днес се очертава за мен да е много хубав ден, защото ще прекарам вечерта с Дани, моят съпруг. За него се обляках с най-новите си дрехи и сутринта, когато ме изпрати с целувка ми каза, че съм неотразима! Това ме накара да се усмихна!
Една нещо винаги ме кара да се усмихвам, колкото и да не ми е до смях и това са децата - малките! От 6 месечна възраст до към 5-6 годишна възраст са особено интересни, непринудени, чисти, усмихнати (е, като изключим кратките мигове на плач), провокативни бих казала, но най-вече забавни. Просто съм щастлива, че съм в такъв период, в който всеки ден мога да наблюдавам и съпреживявам детството на едно неповторимо дете!
Имам един придобит недотам естествен навик от моите чуждестранни колеги, а именно да се усмихвам винаги, когато някой ме снима. Става доста нагласено, но те са маниаци на тема снимки и като пристигнат някакви чуждестранни гости в офиса ни, често ме снимат или ме включват в някаква обща снимка, на която естествено всички е желателно да се усмихнат. Но, какво да се прави, нарича се - професионален дефект.
Аз също имам професионале дефект: сама си го изработих, като прочетох тезата, че човек като се усмихва, даже без да му е смешно, някакви работи му се образуват в мозъка като при истинска усмивка. Освен това, една приятелка (която е работила в радиото) ми каза, че по телефона или по радиото се чува, когато се усмихваш. По гласа ти се чува.
Та аз си създадох един такъв навик да съм усмихната, понеже непрекъснато говоря по телефона с клиенти.... Ама друго е професионалната усмивка, а съвсем друго - да се усмихнеш на някой готин човек или готина публикация - като тази "А вие усмихнахте ли се днес?"... :))
За мен най-хубавите усмивки са истинските, искрените. Сигурно ви се е случвало да наблюдавате човек, чиито устни са разтегнати в широка усмивка, но очите му са празни, даже студени. Ясно е, че се усмихва насила, лицемерно. Не е задължително, а и не е възможно винаги да си усмихнат, предпочитам да се усмихвам само тогава, когато съм наистина радостна и щастлива, а не да раздавам наляво и надясно фалшиви усмивки. Разбира се, в работата е задължително да си усмихнат към клиентите, това си е част от етикета. Много интересна ситуация се получава и когато ненадейно се усмихнеш срещу някой непознат със смръщена физиономия, недоумението и объркването в очите му е много забавно да се наблюдава. Най-хубаво е да започнеш деня с усмивка, още в леглото, особено ако първото, което видиш, е лицето на човека, когото обичаш. Даже и след най-тежката нощ и най-страшния кошмар то може да те накара да се усмихнеш и да те успокои. Тогава усмивката е най-истинска.
Ще ти отговоря за себе си, въпреки че няма да ме включиш в онези проценти и цифрични :)
Какво може да ме накара да се усмихна: усмихнати хора, такива които излъчват позитивизъм, настроение, които не ми мислят злото, приятели, хубав момент, нещо смешно и още много хубави неща.
Колко пъти се усмихнах днес? За съжаление почти николко. Ако е имало усмивки, те са били дежурни (работата с клиенти и други природни бедствия го налага от време на време) и не са били изпълнени с искрени чувства. Сутринта в рейса на път за работа се усмихвах на себе си, мислех си, че независимо какво се случи днес, няма да ми се развали настроението. Но просто не знаех какъв ден ме чака и че хич няма да ми е до усмивки.
Иначе по принцип гледам да се усмихвам колкото се може повече, но то трябва да има причини за това. Не може в офиса да е изнервено, пък аз да се разнасям усмихната до уши. Най-малкото ще си помислят, че ми хлопа дъската :)
Някой беше нарисувал карикатура на хората от моя етаж. Явно моите отличителни белези са къдрава коса и широка усмивка. Бяха ми нарисували всичките зъби
Пък и един много специален за мен човек ми беше казал, че първото нещо което е забелязал , когато се запознахме е усмивката, защото постоянно съм се усмихвала дакато сме разговаряли.
Аз лично нямам никаква идея дали това е вярно, защото никога не съм се виждала, когато говоря.
Усмихвайте се!
Една нещо винаги ме кара да се усмихвам, колкото и да не ми е до смях и това са децата - малките! От 6 месечна възраст до към 5-6 годишна възраст са особено интересни, непринудени, чисти, усмихнати (е, като изключим кратките мигове на плач), провокативни бих казала, но най-вече забавни. Просто съм щастлива, че съм в такъв период, в който всеки ден мога да наблюдавам и съпреживявам детството на едно неповторимо дете!
Имам един придобит недотам естествен навик от моите чуждестранни колеги, а именно да се усмихвам винаги, когато някой ме снима. Става доста нагласено, но те са маниаци на тема снимки и като пристигнат някакви чуждестранни гости в офиса ни, често ме снимат или ме включват в някаква обща снимка, на която естествено всички е желателно да се усмихнат. Но, какво да се прави, нарича се - професионален дефект.
Та аз си създадох един такъв навик да съм усмихната, понеже непрекъснато говоря по телефона с клиенти.... Ама друго е професионалната усмивка, а съвсем друго - да се усмихнеш на някой готин човек или готина публикация - като тази "А вие усмихнахте ли се днес?"... :))