За уикендите

    След дългия петък съзнанието ми просто крещеше, не, виеше за малко свобода, и Георги, нали винаги ми угажда милият, ме гушна на дивана и ме попита къде искам да отидем. Как се сетих за Рибарица, всъщност нямам представа. Само че в момента, в който го споменах, разбрах, че ми се ходи точно там. Толкова ни трябваше. Наспахме се добре, хапнахме и по обедно време се заизмъквахме през София, жужаща като кошер. Много се дразня на неделните шофьори... Както и да е... пристигнахме. 
    Не знам какво ме тегли към това дълго селце, нали принципно не обичам планини... Обаче с Рибарица е различно - може би това, че няма туристи, няма шум и блъсканица по единствената улица, само уютни вили, малки хотелчета и спокойствие. 
    24 часа мързелуване - за някой много, за друг малко, а на мен ми дойдоха точно на място. Не че бих отказала да поостана, но в крайна сметка, на Георги му предстоеше пътуване в понеделник. А и когато освободихме стаята, хапнахме в малката кръчмичка и решихме, че не искаме пъстърва за вечеря (то след толкова тъпчене едва ли изобщо искахме вечеря) не остана какво да правим повече там. А и целта беше постигната - махнахме се от голямата лудница, оставихме тълпите изнервени хора и мръсния въздух зад гърба си и опитахме да си направим бебенцето на спокойно и свежо място - пък дано и на него да се отрази :)
    Мисля си, че ако хората могат да напускат зоопарка, наречен София поне за 1 от 7 дни, да кажем, нивата на депресии значително ще намалеят. Ще се отпуши трафика по улиците (все пак 1/7 от хората, респективно колите, няма да ги има), а тези, които останат ще са къде-къде по-ведри и лъчезарни...
    Обаче не винаги е възможно. В резулатат има толкова агресия и катастрофи, че трябва да ни плащат вредни само за това, че живеем тук...
    Някой ден ще се върна във Варна. Ще поглеждам през прозореца/ терасата сутрин и ще виждам морето. Ще свикна отново с аромата на морския въздух, отново ще се разглезя така, че дори няма да ми прави впечатление свежия и солен мирис. Или пък ще се науча да го ценя...
    Всичко далеч от морето е провинция... Хемингуей ли беше? Знаел е да живее. И от ром е разбирал. Не му харесвам книгите, но иначе не е бил глупав дядо Ърнест...
    Преди време, май беше когато дойдох в София, казвах, че ако зависи от мен ще преместя столицата във Варна. Сега се радвам, че не е зависило от мен тогава. 
    Отплеснах се... а всъщност просто запълвам с нещо досадното чакане, докато Георги кацне в Стокхолм. Дано да няма атентати!