За твърде дългите публикации
В събота на срещата ни разговарях с Ванката за дългите постове. Споделихме си, че често нямаме време а и нерви да четем дълги писания тук. По късно и друг сподели същото мнение.
Дори и да ги чете човек е често по вертикала. Тогава комай се оказва че нито автора получава нужното внимание, нито публиката удовлетворение. Исках да прочета много неща, включително за предменструалния период на жените (добре познат на всички мъже;)), но като се зачетох и видях че е повече от 1000 символа примерно се отказах. Жалко, може да е интересно...
Дори и да ги чете човек е често по вертикала. Тогава комай се оказва че нито автора получава нужното внимание, нито публиката удовлетворение. Исках да прочета много неща, включително за предменструалния период на жените (добре познат на всички мъже;)), но като се зачетох и видях че е повече от 1000 символа примерно се отказах. Жалко, може да е интересно...
Ако нещо ми е интересно ще го прочета, а няма да съжалявам и да си мисля, че сигурно е било интересно, ама защото е дълго не съм го прочел.
Но и аз долу горе като монио гледам да са кратки публикациите. Просто дългите изискват много време, което нещо в последните месеци все ми липсва.
Иначе обичам да чета дълги неща - в тях човек излага мислите си, аргументира ги, после прави контра аргумент и така.
Но пък също така се възхищавам и на хората, които успяват с няколко изречения да те накарат да почувстваш същото като тях - гняв, радост или пък просто ти казват - мисли бе ГЛУПАК :)
Та, в крайна сметка - дължината на публикацията не е от голямо значение - стига вътре да се пише смислено :)
Аз лично ми се ще да бях по-многословна. Но какво да правя, като все успявам да кажа желаното с малко думички.
Също така казваш, че си се бил отказал да четеш моя постинг, защото е по-дълъг от 1000 символа, въпреки че темата за предменструалния период ти е интересна. Не че е някакъв пропуск, но все пак ще те осведомя, че отказът ти от четене те е лишил от възможността да разбереш, че не става въпрос само за женския цикъл, а за една случка, развила се в рамките на два дена.
Бях впечатлена от действията на един колега от друго училище и реших да споделя преживяванията си в блога. Нищо от случката не може да се съкрати, защото ако го направя моите приятели блогери няма да могат да съпреживеят заедно с мен събитията и да разберат какво искам да им кажа.
Единствената причина да не успявам да прочета написаното в блога е липсата на време, иначе бих чела всичко до последната запетая, защото тук пишат забележителни хора и никога нямам усещането, че съм си губила времето. В този смисъл дължината на постинга не би трябвало да има значение, но какво да се прави - свят широк, хора различни.
Или, ако перефразираме Чехов, "добре е ако в началото на първо действие покажем силует на цици, до края на второ действие максимум да ги разголим", щото инак се губел интереса?
Хайде, сега пък ти! Иска ми се да те пратя да прочетеш дългия и умен постинг на rupani за все по-ширещото се оглупяване. Недей така, дълги били... Всеки си има маниер да излага фабулата. Тъкмо в това му е интересното.
Ето го и предложението ми:
Преди време помолих Тери да сложи бутон "Отпечатай" под постовете и така намерих решение на проблема :) Прочитам само първите няколко реда от дългите публикации. Ако ме грабнат, отпечатвам си ги и ги чета в рейса или вкъщи.
Аз си ги копвам, пействам... дълга и широка.
Обикновено съм много разочарована, когато тъй или иначе чакам да се зареди страницата и накрая се окаже, че съм чакала, за да прочета 2-3 изречения.
А за публикацията на Куин мога да кажа, че я прочетох на един дъх.
Харесвам дългите публикации, когато имам време да ги чета. Но много често като има няколко такива публикации, нямам възможността да ги прочета и чак се нервирам, че ги почвам, после ги оставям до някъде прочетени с идеята да ги дочета по-късно. И това не става.
Затова често като пиша самата аз постиниг, се старая да не го правя много дълъг, за да могат хората, които са с по-ограничено време, да го прочетат.
Та в този смисъл и аз бих се радвала ако дългите постинги са малко по-кратки, за да мога да ги чета винаги :)
На мен не ми е хрумвало да си ги разпечатвам но това е идейка. Просто като нямаш много време пропускаш, май е спред ряботата и свободнто време на всеки от нас.
Някой ме захапа за книжки, какво да кажа, няма време и туй то... Препрочитам си стари книги у дома. Сутрин, някъде там...;)