Прочети " Кой ми взе сиренцето" - дошло ти е времето.

1. ХОП
2. LIFE

Ех, Терко! На нито един от въпросите ти няма верен отговор. Никой не може да ти помогне и да ти даде наготово отговорите. Накрая решението си е изцяло твое! Както е казано в един култов за мен филм: "Аз мога да ти покажа вратата, но ти сам ще трябва да минеш през нея!" Всъщност в момента се сещам за още няколко култови реплики от тоя филм, които биха били подходящи за случая, но няма смисъл. Мисля, че бях достатъчно ясна...

Колкото до моите рискове... Ами има неща за които съжалявам, но за повечето не съжалявам. Всъщност има и друго - по-добре да съжалявам че СЪМ направила нещо, отколкото че НЕ СЪМ го направила. Е, после си събрам попарата, но точно това е хубавото на живота...
Да не говорим, че ми предстои най-голямото изпитание в живота ми, а именно брака. Това беше важно решение и колкото и несериозни да изглеждаме отстрани, мисля че достатъчно сериозно се отнасяме към това решение. Риск има винаги и до колко е бил правилен избора ми само времето ще покаже...

Хубаво го е казал Ванката: Има два вида живот: Жизнь и Live. Ти избираш.
Аз мога само да добавя: Когато загубиш, не губи урока!

Хах, Гьоре, това са ТВОИТЕ/ВАШИТЕ верни отговори, но може да не са верните отговори на Тери! В такъв смисъл го казах! Че няма универсален отговор на въпросите му, за всеки е различно и за всяка ситуация е различно...

Така е, Фрости! Ама и GeorgeAtha е прав. Зависи от какъв ъгъл се разглеждат нещата.

е да де! Терко пита - какви са за вас ... нас пита .. и тъй като АЗ съм част от ВАС .. отговарям..... Моите отговори няма как да работят за всички, най-малкото пък неговите отговори ще са толкова прости колкото при мен - 2 въпроса - 2 отговора в 7 букви и 2 срички .....

ама аз по принцип си разделям големите проблеми на по-малки такива, и после на половина, и после на половина ... и така, .. и после почвам да си ги отмятам един по един докато не докарам всяко едно малко проблемче до тези два отговора:

1 хоп
2 life

Хехехехехехе!
Джордж използва програмистки методи, Ward&Mellor и Top-down design, при който всичко завършва с 2 стъпки :
1. хоп
2. life
Много интересна философия! :)

Пфу, мъже...
Е, сори, ама аз съм от усложняващите...
Абе знаех си, че и от програмирането има полза ама... Пусто скарана съм с математиката и логиката...

Според мен, винаги, когато взимаш решение, независимо за какво става дума, трябва първо да си наясно, че каквото и да решиш, ще дойде момент, когато ще съжаляваш. За това, че си се осмелил, или за това, че не си се осмелил. Това трябва да ти е ясно от сега и просто трябва да го приемеш. Случва се и обстоятелствата да се променят, и ти може да си кажеш: ако аз тогава знаех... да, ама не знаеш.

Мисля, че за решението не ти трябва смелост, а трезва преценка. Пример: ако става дума за генерална смяна на работата, това не е скок - това е градеж. Нещо като строителство на къща. За да можеш да я направиш, ти трябва достатъчно информация - точно с какво се захващаш. Ако имаш тази информация, тогава вече можеш с разума си (а защо не и с чувствата) да прецениш плюсовете, минусите и то пъзелът си се намества. Може даже да си ги опишеш някъде: плюсовете и минусите на всеки вариант и тежестта на всеки минус и плюс за теб - нещо като точкуване.

Помага също да събереш мнения от близки, приятели и добронамерени познати: те ще ти кажат доводи и гледни точки, за които не си се сетил, и ще споделят своя опит при подобни обстоятелства. Т.е. увеличава ти се информацията, базата, на която ще стъпиш за решението.

Има и неща, на които просто сега не им е правилното време - това също трябва да се помисли.

После пак ти сам ще си решиш, но това вече няма да е хаотичен изстрел в тъмното, а внимателното, спокойно прецелване на снайперист.

Аз съм правила доста избори, като всеки човек, но последния от преди три години беше може би най-решителен и доста откачен, според моите най-близки: образно казано, пускаш питомното да пасе и се втурваш след дивото. Обаче тъй като проучването ми беше изчерпателно, моментът беше (почти) добре подбран - след отлагане с пет години - не съжалявам.

Задаваш много въпроси. Някой от тях имат отговор други не. Ето моите мисли за теб:
Всеки рискува, това е неизбежно, понякога риска се състои в това да се оставиш на течението и да чакаш подходяща възможност, която може и никога да не се появи. Друг път риска е да тръгнеш по широкия свят и да търсиш тази възмжност, но може никога да не я намериш. Всичко е риск. И в края на краищата трябва да скочиш пак. Пак защото веднъж си скочил, като си се появил на този свят. Нямаш друг избор, пак ще скочиш.
Ако сърцето ти казва "скочи", тогава скачай, но ако разума ти крещи "завържи се", не забравяй да се завържеш. Само внимавай "въжето", с което ще го направиш да не е прекалено късо и да не стане твоя каишка, вместо твоя защита.
Но скочи само ако сърцето ти казва да го направиш, не ако това е гласът на разума. Защото, който не слуша сърцето, той живее празен живот. То е важното. Разумът е там, само за да ни предпазва от грешките на сърцето. А дали с последните няколко думи не противореча сам на себее си е въпрос на, който всеки трябва да си отговори сам.
Какъв е въпроса? Не знам, както и не знаеше компютърът в оная книга където отговорът е 42. За съжаление, тук отговорът е доста по-сложен.

Благодаря ви за добрите съвети! :)
Винаги съм слушал най-вече сърцето си, а не толкова разума, когато съм взимал решения. Този път ще послушам и двете в този избор, това е хубавото в случая :)
Човек трябва да умее да рискува и да го прави в правилния момент :)

Тери, ако важната промяна е свързана със сбъдването на твоя голяма мечка, то тогава скачай, защото след време е възможно да съжаляваш, че си пропуснал златния шанс.

Аз имам няколко такива пропуснати възможности в живота си, за които няма никога да си простя... 

Дали да рискуваш или не? Как да разбереш кое е правилно и кое не? Усети го със сърцето си, ако вътрешно си готов да рискуваш, и си готов да поемеш отговорност, тогава няма правилно или грешно, просто го правиш. Но ако не се чувстваш сигурен, по-добре не не го прави, от това по-грешно няма.

Ако винаги трябва да си сигурен в това, което правиш - значи да не рискуваш. Риск - да предприемеш действие, резултата на което да не е ясен. Това какво мислиш, или какво те убеждават, че е правилно не е от значение - или го правиш или не. В повече от 70 % от случаите, в които съм работил интуитивно, рискувайки всичко - не съм съжалявал - напротив! А и още нещо. За крайния резултат - не е толкова лесно да се прецени кога си сгрешил или не си. В много случаи се оказва, че си постъпил правилно без да си го подозирал даже.  Не слушай никого и нищо, изчисти ума  и just do it...

Рискът не е само тръпка, но и смисъл! Той ни дава шанс да разберем животът, който живеем.

Терко, толкова добре те разбирам, че чак се плаша !

По - скоро е обратното. Живота ни дава възможността да разберем смисъла от риска. Риска не е тръпка. Тръпнем от някаква емоция или когато ни е студено. Някой хора никога няма да получат шанса да разберат живота си. Но това не е толкова страшно. Както и в това, че разбираме Тери, няма нищо плашещо. Поне аз така си мисля. Не е страшно, нали?

Риска не е тръпка.

За мен е ...

Да, живота е такъв,че трябва през него да направим хиляди, ако не и милиони избори. И на всеки му се случва да има нещо, което трябва да избере. Затова не е странно Серенити, че и ти си на кръстопът. Кой ли не е... всъщност, знам кой не е на кръстопът. Ето тук :)

Ами какво точно е риск според теб? Когато практикуваш екстремни спортове ? Или когато си пред важен житейски избор? Всеки ден трябва да предприемем някакво решение, но ако ги степенуваме по важност, наистина, не са много... 

Ех,Тери помисли самият живот е риск-дори и ЗАЧЕВАНЕТО  е риск???
Колкото до изборе те са два - ДА или НЕ , както и завоите на България ЛЕВ и ДЕСЕН , като и "птичките" се събират две по две и т.н.
Ето имаш две очи да гледаш,две уши да слушаш две ръце с ДЕСЕТ ПРЪСТА да щракаш по клавиатурано и т.н.НО , главата и устата както и други неща са само ПО бройка-ЗАЩО сам си отговори???Той е лесен-МИНИМАЛЕН РИСК????

.

"- Да тръгваме! - изведнъж възкликнал той.
- Не! - бързо отрязал Разсъдливко. - Тук ми харесва. Тук се чувствам удобно. Всичко ми е познато и привично. Пък и навън е много опасно.
-    Не, не е - възразил Колебливко. - И преди сме обикаляли къде ли не из Лабиринта, всъщност почти целия сме го минали, така че можем пак да го направим.
- Много стар съм вече за подобно нещо - отвърнал Разсъдливко. - И ми се струва, че вече не ме привлича перспективата да се изгубя, да се правя на глупак и всички да ми се смеят. А ти? Нима това искаш да ти се случи?

...









...