За първи път

Намери ме нещо, което не бях търсила, но го загубих, защото вярвах, че отдавна всичко е изгубено.
Сега знам, че няма да се върна назад. Знам, че пътят напред е измислен, ... но страстно вървя. Защо ми е толкова важно да не спирам?!
Само усмивките в мен нямат край... :))
Като пред огромни жирафи, ние се превиваме пред страховете си и за миг ставаме още по-мънички и тъжни.
А кой може да победи жирафите? Някои могат - и от това ми става още по-тъжно и още по-мъничка се чувствам.
Днес загубих един жираф, защото жирафът в мен се страхуваше да бъде себе си...
Още едно петно върху тялото ми.
Къде е изворът, за да измия петната и да се огледам в кристалната повърхност ... та аз дори не съм жираф?!