За празниците като начин на търговия и за това, кое е по-важно

Ето, отмина 8-ми март, денят на жената - празник, който доста хора не зачитат като такъв, но който аз обичам да празнувам, защото празниците са хубави поводи и ни откъсват от забързаното ежедневие.
На този ден обикновено жените канят любим човек на някое хубаво място, а той пък изненадва любимата жена с цвете или нещо друго. А идеята за мен е и двамата просто да си прекарат хубаво.
Късно намерих време да направя резервация, така се случи че имах много работа тези дни. Успях все пак да резервирам маса в "Мотто" и се успокоих :) На самия 8-ми март ми стана много мило, получих доста поздравления от близки приятели и колеги, а коя жена не обича вниманието и уважението към нея?
Направи ми впечатление обаче, че още от обяд всички ресторанти бяха пълни с соц. лелки, които празнуваха и места трудно се намираха. Въпреки всички успях да заведа майка ми на обяд и поне за малко да и покажа своето уважение. Направи ми впечатление, че до вечерта цената на цветята се увеличи многократно.
Вуречения час бяхме в "Мотто". Още като влязохме, забелязахме, че масите са наредени почти една до друга, даже и да не искаш, можеш да следиш разговора на двойката до теб. Точно когато искаш да си в уединение и да си говориш нещо на ушенце, нямаш тази възможност, а се чувстваш като в консервена кутия. Но пък така заведението максимално се възползва от заетото място, нали? Ако сега не спечелят, кога?
Самото меню беше повече от странно. Още като правих резервация, се зачудих що за ястия са това, но пък си казах, че не е най-важното какво ще ядем. Първо ни поднесоха някакво червено шампанско, при което ние реагирахме странно. Шампанско? Че да не е нова година? Пък и червено при това!!! Как да е, поръчахме си бутилка вино, то по-добре бутилка, защото една чаша беше на почти цената на бутилката. Салатата беше като за тревопасно - аз толкова трева не съм яла за целия си живот, добре че имаше две доматчета вътре. Моят кавалер търпеливо си изяде зеленяшите и ме изчака аз да преживям - известен е факта, че и без друго ям бавно и все трябва да ме чакат :) Викам си, айде салата не струваше, дано поне второто се яде :) Донесоха (след сто часа) някакви патешки (!!!) филенца и огретен. Ама те малко се губеха в чинията, може би защото филенцата бяха само 3!!! Пробвах се да ги изям (нали съм културна), ама не успях. Добре че Той беше по-гладен от мен, та изяде и моята непокътната порция. Оценявам жертвата му :) След кратко обсъждане, решихме десерта изобщо да не го поръчваме, че и с него трябва да се мъчим, а и без друго в тази обстановка се чувствахме като сардини. Иначе заведението е приятно, затъмнена обстановка, романтично, само дето по едно време се появи DJ, който се погрижи да не си чуем и приказката, защото музиката се усили почти като в дискотека. По това време ние вече нетърпеливо си плащахме сметката и потърсихме по-тихо място.
Та така, отмина и този празник, в който търговията се оказа по-важна от хората. Но пък ми стана много приятно, защото наистина не е важно къде си, а с кого си и че този някой оценява това колко средства си похарчил, за да го изненадаш и че си имал желанието да го направиш, пък то просто не се е получило.