За поостарялата Diva Light

Резюме. Един от блогърите ме беше попитал за преки впечатления отнастоящия ми mp3 плеър, и пускам на всеослушание (дали хардуер еправилната категория?) обощените си впечатления от използването наджаджата в продължение на една година.

Така. Преди 1 год. Дивалайт ми беше компромисният избор. Тогава разнообразните модели начуждестранните производители още не бяха  достатъчно достъпни, апък в провинцията проблема беше още по-голям.

Какви ми бяхакритериите. Тъй като най-често пътувам до София, търсех нещо, което дасъбере песни с достатъчно добро качество и да може да се слуша впродължение на 3 часа. Да е с външна батерия (формат ААА), защотопо-достъпните модели мобилна техника са с некачествени вграденибатерии, а и защото си имам устройство за презареждане на батерииформат АА и ААА (това го купих като установих, че за играчките на синами харча по 15-20 лева на месец за батерии ...). Да е на разумна цена -бях установил горната граница на 150 лева, а и да не е по-скъпо отмобилния ми телефон. Да има диктофон, по-точно възможност за запис назвук от микрофон. Да има слот за външна карта от популярен формат. Да ес USB 2.0 порт, но и съвместим с 1.1. Да има някакъв дисплей и лесноуправление.

Какви компромиси направих. По-късно реших, чемоделите със външен слот за памет не ме удовлетворяват, най-вече порадивисоката комбинирана цена на устройството и картата; спрях се на тозисъс вградена 128 MB неразширяема. Събират се около 2,5 (два и половина)часа песни формат mp3 със 128 битрейт. Всички останали критерии бяхаизпълнени.

Общи впечатления. С управлението се изисква малкапрактика, но щом и майка ми, и племенника ми (съответно на 65 и 6години) се справиха, е достатъчно интуитивно :). Версиите на Уиндоус от2000 нагоре го различават без проблем като външно устройство, както ипоследните линукс дистрибуции (включително и като буут устройство!).Прехвърлянето става с просто копиране. За 98 си има драйвер на диска,може да се изтегли и от сайта на Дейзи. На 95 и по-ниски не върви.Често го ползвам и като флашка, с една малка забележка. Когато сеизключи от USB порта, остава включено. Така един път го забравих, исъответно е стояло в режим на готовност не знам колко, но батериятабеше свършила.

Има диск със софтуер, от който използвамединствено Sound Convert 2.0 - с него се преработват записаните,направени от микрофона, във mp3 или wav формат.

Екстри. Имадоста, които не са ми толкова необходими, но тъй или иначе да ги опиша.Радио, с възможност за ръчно или автоматично търсене на станции,запомня до 10 позиции. Диктофона може да се настрои в няколко режима;ползвал съм го само в режима за максимално качество, което всъщност нее толкова добро, но при нормален разговор от трима човека на една масапри тиха среда се разбира. Например записвах изказването на РичардСтолмън на WebTech 2005 в залата на кино Люмиер - бях на третия ред,звука се чуваше от колоните по ъглите и отстрани, плеъра лежеше върхуоблегалката, и по-късно успях, след лек post-processing на файла, даразбера всичко. А, за батерията, при чисто нова издържа около 7 часа -което е добре, при условие, че го рекламираха за 8 часа. Пък иобикновено слушам максимално усилено. Има и вградени няколко твърдодефинирани еквалайзера, от които най-често ползвам rock :). Има плъзгачза заключване на другите бутони, с цел да се избегнат неволни действия.Компактно е, колкото две запалки. Има връвчица за окачване на врата, ималки слушалки, които се пъхат в ухото. Качеството не е добро, не съм иочаквал нещо кой-знае какво, в общи линии стават за слушане. Но ми едискомфортно, че не са удобни; имам чуството, че ушите ми не састандартни :). Като ходя (по навик бързо и, както са ми казвали, неособено плавно), на няколко стотин метра се налага да намествам еднатаили другата, която е изпаднала или е на път да изпадне. Проблеми приработа - никакви, нито забивания, нито губене на информация, просто сиработи, което е похвално (Д. Адамс беше казал "Всички обръщаме вниманиена нещата, които не работят, и забравяме тези, които работят")

Сега,година по-късно, все още си ползвам дивата, но вече съжалявам, че сивзех модел с толкова малко памет (имаше и със 256, но ми надхвърляшегорната граница тогава ...). А и в момента има модели на други,не-български производители, които за тия пари може да се вземе нещомного по-голямо, и поне толкова, ако не и по-добро, но какво да сеправи. Като за такава бързо развиваща се индустрия, особено на малкитемобилни джаджи, цените падат с дни и няма начин като си купим нещо,което след година все още да е актуално.

Заключение: Все още мивърши работа и не мисля да си сменявам плеъра, само обмислям някоихардуерни и фирмуерни хакове, с които да подменя вградената карта със256 мегабайтова; но ще го правя, като съвсем усетя, че 128 не стигат;или като ме чака път повече от 3 часа без прекъсване :)

 Марио Асенов