За обслужването

Мислех си, че по-често споделяме негативните емоции от това как са ни обслужили някъде, та ми се прииска да споделя една приятна изненада за мен. 

Вчера след работа с майка ми обикаляхме по магазините с последна надежда, че има магазини, които се съобразяват с работещите на пълен работен ден и можеш да им хванеш края работното време. След няколко неуспеха в магазини, които вече бяха хлопнали вратата и отпред намирахме някоя продавачка, която заключваше вече, попаднахме и на един друг. Приближихме се, вътре светло, чисто, а от вратата те посрещат усмихнати и любезни момиченца /казвам момиченца, защото вече не съм на 18 и май съм към дъртите "момиченца"/. Плахо попитах до колко им е работното време - имаше още малко време до края. След като огледах, си харесах няколко модела обувки за пробване. За мен беше много приятно /та чак бях учудена/ как в края на работния ден продавачките бяха толкова приветливи и никой не ме гледаше на криво, че съм дошла по това време /ми какво да направя, и аз трябва да се обличам, нищо че съм до 18 ч. на работа/. Въпреки че пробвах доста модели и намерих повечко работа на момиченцата, те не ме гледаха лошо и изобщо останах с много приятни впечатления. Когато най-накрая си купих нещо и тръгнах да плащах, видях че вече са сложили надписа Затворено, но по държанието им не се усещаше.

След пазара веднаха усетих контраста при обслужването - минахме през Халите да хапнем нещо набързо. Там всички гледаха на кръв, дори и сега се сещам за една продавачка в някаква пицария. Видях, че няма изложени готови пици /от тези на парче/ и попитах работи ли  още пицарията. Да, работеха. В момента правели пици. А на въпроса ми кога ще има готови, ми се отговори с един супер отблъскващ тон: "Надявам се скоро!"

Питам се, кога ли ще се научим да се държим с клиентите като с клиенти?...