За недостатъците...
Искам да ви разкажа една китайска приказка:
Имало едно време една възрастна жена! Тя живеела сама, нямала си никого, само едно коте и една козичка! Всяка сутрин старата жена ставала рано, нахранвала котето и пускала козичката да пасе! А после тръгвала за вода до извора, защото си нямала течаща вода в къщата! Най-близкият извор бил на половин час път! Жената носела водата с две стари гърнета, които били окачени на един прът! Прътът тя поставяла на двете си рамене и така носела водата (като нашите менци и кобилица).Едното от гърнетата било малко пукнато в долната си част и, когато жената се връщала вкъщи, то винаги било до половината празно, защото водата била изтекла докато се прибират по пътя. Така продължило цели 2 години. Гърнето постоянно се чувствало много виновно, че разлива водата и един ден, докато били на извора, то проговорило:" Много ми е мъчно и ми тежи вината, че съм спукано и разливам водата! Тази пукнатина на дъното ми хаби и разсипва ценната течост, която ти с толкова труд носиш отдалеч!"
Жената се усмихнала и казала: " А забелязало ли си цветята от твоята страна на пътя, от другата страна ги няма. Това е така, защото аз винаги съм знаела за пукнатината и изтичането на водата, затова посадих семена на цветя от твоята страна на пътя, и, всеки ден, когато се връщахме от извора, ти ги поливаше. От две години аз бера тези цветя и украсявам къщата и масата си. Ако ти не беше такова, каквото си сега, какво щеше да краси дома ми и да ми носи радост?"
Защо ви разказах тази мъдра приказка, ли? Ами да си извадим поуката, че понякога незаслужено упрекваме себе си за недостатъците си, докато в очите на другите, те може да са предимства! И, ако се стараем постоянно да бъдем перфектни или поне да се представяме за такива, не вредим ли на себе си? Няма идеални хора! И дори мисля, че трябва да се пазим и страхуваме от прекалено идеалните, защото е ясно, че те ни лъжат и заблуждават! Какво мислите вие? Трябва ли да се срамуваме за "пукнатините" си и да се стремим на всяка цена да ги отстраняваме? Имаме ли пукнатини и смеем ли да си ги приzнаем?
С поздрав и чакам вашето мнение ?
:-))))
Имало едно време една възрастна жена! Тя живеела сама, нямала си никого, само едно коте и една козичка! Всяка сутрин старата жена ставала рано, нахранвала котето и пускала козичката да пасе! А после тръгвала за вода до извора, защото си нямала течаща вода в къщата! Най-близкият извор бил на половин час път! Жената носела водата с две стари гърнета, които били окачени на един прът! Прътът тя поставяла на двете си рамене и така носела водата (като нашите менци и кобилица).Едното от гърнетата било малко пукнато в долната си част и, когато жената се връщала вкъщи, то винаги било до половината празно, защото водата била изтекла докато се прибират по пътя. Така продължило цели 2 години. Гърнето постоянно се чувствало много виновно, че разлива водата и един ден, докато били на извора, то проговорило:" Много ми е мъчно и ми тежи вината, че съм спукано и разливам водата! Тази пукнатина на дъното ми хаби и разсипва ценната течост, която ти с толкова труд носиш отдалеч!"
Жената се усмихнала и казала: " А забелязало ли си цветята от твоята страна на пътя, от другата страна ги няма. Това е така, защото аз винаги съм знаела за пукнатината и изтичането на водата, затова посадих семена на цветя от твоята страна на пътя, и, всеки ден, когато се връщахме от извора, ти ги поливаше. От две години аз бера тези цветя и украсявам къщата и масата си. Ако ти не беше такова, каквото си сега, какво щеше да краси дома ми и да ми носи радост?"
Защо ви разказах тази мъдра приказка, ли? Ами да си извадим поуката, че понякога незаслужено упрекваме себе си за недостатъците си, докато в очите на другите, те може да са предимства! И, ако се стараем постоянно да бъдем перфектни или поне да се представяме за такива, не вредим ли на себе си? Няма идеални хора! И дори мисля, че трябва да се пазим и страхуваме от прекалено идеалните, защото е ясно, че те ни лъжат и заблуждават! Какво мислите вие? Трябва ли да се срамуваме за "пукнатините" си и да се стремим на всяка цена да ги отстраняваме? Имаме ли пукнатини и смеем ли да си ги приzнаем?
С поздрав и чакам вашето мнение ?
:-))))
Професоре, че то дори и Слънцето има черни петна :)!
Разбира се, че идеални хора няма. А най-нещастни са перфекционистите - колкото и да ги оценяват другите, те самите винаги са недоволни от себе си...
Както кратко и точно го е казал Оскар Уайлд: ” Всеки светец има минало; и всеки грешник има бъдеще.”...
Според мен, така както проявяваме разбиране към другите, дължим същиото и на себе си. Трябва да се щадим, да не се самообвиняваме за грешки, а да съжителстваме в мир със себе си. А ако сбъркаме - кой не греши. Фиксираме грешката, каквото можем - поправяме и караме нататък.
Бъдете винаги такива каквито сте, защото почти винаги недостатъците са тези,които ни правят различни, пълноценни, пълноправни и напълно достатъчни за нас самите си! Когато един човек си е самодостатъчен, той е цял, спокоен и завършен! За какви НЕ достаъци говорим,а?
И поуката - ако гърнето не беше пукнато, щеше ли да има толкове много цветя край пътя?
Не, само прах или кал, когато завали дъжд!
Обичам ви, грешници мои!
Професоре, поздравявам те с тази публикация от една моя колежка http://bglog.net/blog/vselena/site/posts/?bid=21506
Живеем в един озлобен, алчен и завистлив свят! Ако отвреме навреме не обръшраме поглед към мъдростите на древните цивилизации, просто ше забравим на кой бог да се кланяме и кой вълк да храним! Нека си пожелаем добрият вълк в нас да е винаги сит, а на другия да не даваме изобщо да пристъпва към душите ни!
Благодаря ти за поздрава ,a от мен хубав ден!
ЛЕБЕДИ МОИ
Един циганин имаше няколко циганчета. Те бяха черни като дявола и мръсни като дявола. Веднъж циганчетата се втурнаха в една локва, почнаха да си играят и да се плакнат в нея и станаха по-черни от дявола и по-мръсни от дявола.
Излезе старият циганин пред катуна, видя черните и мръсни деца в локвата и възкликна от умиление:
"Лебеди мои!"
/Йордан Радичков/
Е-ех, Ела, да са ни живи и здрави ЛЕБЕДИТЕ! В тях е истината!
Благодаря ти,Раде! много мило от твоя страна! Има нужда човек от нещо стимулиращо и зареждащо, особено, когато е далеч!
Да пазим 4-те свещи на мира,любовта, вярата и надеждата в душите ни! Дори и да сме с НЕдостатъци, ако тези свещи горят, всичко е наред!
С поздрaв и лека нощ!