За морала и границите
Вариант1: Шофьор по невнимание блъска бременна жена с малко дете. Загиват на място. Шофьорът Оцелял
Пияният шофьор Х. И., 24 годишен правоспособен водач на МПС управлява Голф с пернишка регистрация /голфа е с лети джанти, тъмни стъкла и усилена до дупка чалга/ с превишена скорост. Скоростта е 100 км/ч. ПТП, на място загиват бременната И.Р./34 годишна/ с нейната дъщеря А.Р. /8годишна/
Вие, как ще реагирате в тази ситуация? Протести /особено, ако беше пийнал/, рев по блоговете и медиите и прочие, прочие
Вариант 2 Вие сте 54 годишна майка на 24 годишен младеж, който работи далеч някъде /примерно вие сте от Шумен, а той бачка, синът ви, в София/
Телефонът звъни:
Ало, мамо, трябва да ми дадеш 8 000 лева за да подкупя полицая, щото блъснах една бременна жена с малкото й дете. Номерът на полицая е еди-кой си. Не сте особено предвидлива, не сте чувала за филма с измамените роднини и ченгетата, и изобщо с онези схеми дето мятат рибите в тигана. Събирате парите и ги давате на мнимото ченге за да отървете сина си, после разбирате, че синът ви си бачка в София и грижи няма :)
Вариант 3: Я смесете двете истории и ми кажете, ако вашия син е наистина утрепал бременна майка и дете /па дори и само стара жена на 80 години/ ще ли се затичате да давате подкупа на истинското ченге? Разбрахте ми мисълта?
Докато не Ви опре до главата ще искате възмездие за убиеца, обаче ако той е любимото синче....
Оказва се, че повечето биха метнали подкуп за да се потули историята...
ПП А, и какво стана с желанието за възмездие ?
Не всички ще дадат подкуп, защото ако познават сина си, и той често кара пил със 100, ще знаят че това може да се повтори (или може това да не е първият път) и парите ще отидат на вятъра. И не само, че може да се повтори - следващият път мъртвецът може да е шофьорът...
По-добре син в затвора за няколко години, отколкото мъртъв, така че родителите могат да сметнат затвора по-скоро като възможност за спасение за сина си.
Тези случаи с измамите обикновено стават май с по-необразовани хора, живели в по-традиционно общество, където роднина в затвора, дори ако е бил виновен и е убил, може да е по-позорно отколкото мисълта за живота на роднината. Поне ми минава такъв вариант през ума...
От друга страна, ако се знае, че това е било инцидентно, че синът е бил внимателен шофьор по принцип, но е бил емоционално нестабилен точно тогава по някакви убедителни за бащата причини (починала е майка му, която той много е обичал), според мен повечето бащи биха платили подкупа, ако можеха да спасят сина. (Не че това оневинява шофьора!)
Ако пък майката е починала в катастрофа преди това обаче, и синът убие някого с кола, тогава много вероятно бащата ще намрази сина си, и няма да има "милост".
Има хиляда варианти...
Повече няма какво да кажа, просто 80% от анкетираните биха се съгласили с тази теза
На няколко пъти съм споменавал, че съм професионален шофьор. Сравнете статистиката колко професионалисти предизвикват катастрофи, и колко "голфаджии". На мен лично (а и на колегите) ми е омръзнало да пазя тия с голфовете и чалгата. Това са хора, за които да седнат зад волана след 3 големи водки е нищо. То не им и трябва водка, те трезви карат като след едно шише. Нека дам няколко примера:
1. Карам 30-тонен самосвал по "Данаил Николаев" (един от изходните булеварди на София, откъдето минават всички тежки машини, задръстен 24 часа в денонощието). Държа 5 метра разстояние от предната кола, защото 30 тона чакъл не се удържат лесно. Кабината ми е на височината на втория етаж и, разбира се, не виждам нищо точно пред камиона. Изведнъж, точно на светофара, голфът се бута пред мен и удря спирачки, без да осъзнава, че едната гума на камиона тежи колкото неговата бръмчалка. Само да го допра, ще трябва да му режат колата за да го изкарат отвътре. Само че той е кралят на пътя и навсякъде е с предимство.
2. Излизам от един тесен път на друг тесен път с 12-метрова камион. На всеки средно интелигентен човек му е ясно, че няма как да направя десен завой без да вляза в насрещното. Вдясно по баира се спуска кола. Аз преценявам скоростта й и започвам завоя. Онзи в същия момент натиска газта! Спира пред мен в момента, в който съм на средата на завоя и ми прави жестове "какво правиш бе?!"
3. Влизам в тясна улица. На десет метра преди да свършат паркираните коли, пречещи на разминаването, идва кола. Вместо да изчака (все пак камионът е огромен и се вижда от километър), шофьорката дава газ, удря спирачки пред мен, слиза, и ме кара да се върна аз назад (30 тона, близо 500 метра, без никаква видимост освен огледалата), защото тя била с предимство, а и назад не можела да кара.
Според мен трябва да въведат психотестове и за В категория, а всеки, който кара след употреба на алкохол, да бъде лишаван от кника доживот. Освен това някой трябва да обяснява на новите шофьори (особено на тези с пърдящите ауспуси и чалгата), че шофирането не е гимназиален конкурс по гъзария, а отговорност.А колкото до пернишките голфове... ами аз като видя кола с пернишки номер спирам докато отмине. На тия ветрове им се гонят в главата, а правилника за движение (ако изобщо знаят за съществуването му) го приемат като препоръка, а не като нещо задължително.
Е, Стояне, да направим един клуб на автомобилнофобиите :):)
Ако някога ми дадат книжка /изобщо не съм се пробвал де/, ще ... направят от мен професионален убиец на пътя
Нещата са много сложни (както и всичко в България) и със закони няма да се оправят. Защото откакто има държава България, оттогава има и закони. И те никога не са се спазвали. Масово се нарушават и от обикновените хора и от техните блюстители. Дори и във времената, когато е прието да смятаме, че тук е имало желязна дисциплина - турското робство и комунистическата власт. Дори и тогава закон е имало и все пак се е нарушавал. Масово, безочливо, без страх от наказание...
Ето защо мисля, че със сила нещата няма да се оправят. За разнообразие да пробваме с пример за подражание, а? :)
Планков, и аз нямам книжка :)
Ами ако може, да ме приемете и мен във вашия клуб. Аз се пробвах, но не изкарах изпита пред КАТ, така че нямам шофьорска книжка. Пък напоследък ми мина желанието за нея. Да поработим активно върху телепортацията, може пък да се получи, :))
Планков, казусът ти за съжаление е верен.
ПШП - професионални шофьори на пътя, и почваме да се борим в няколко насоки
Ежегодно препитване на шофьорите, 20 години за пиян шофьор, доживотен за шофьор, който е убил на пътя, и други такива :)Или Скдружение с идеална цел: "Живи пешеходци"
Иначе не съм съгласен с това за доживотния затор за убийство на пътя. На мен не ми се е случвало даже ламарината да одраскам (и да дава Бог и за напред да е така), но в някои случаи просто се случват гадости. За това се казва "нещастен случай". Не може да се сравнява някой, пред който изневиделица е изскочило дете с някой, който след третата чаша се качва и тръгва със 100 км/ч през тесните улички в квартала. Все пак истина е, че 90% от катастрофите, особено тези с жертви, не са нещастни случаи, а се дължат на комбинация от неумение, гъзария и непокрито самочувствие.
Аз лично съм против минималната граница за концентрация на алкохол поради следната причина. Когато си много пиян, си знаеш че си такъв. Ако ти се наложи да се прибираш с кола, ще караш бавно, внимателно, в най-дясната лента и с 40 км/ч, като се оглеждаш по 20 пъти на всяко кръстовище. Качиш ли се след една чаша концентрат (което е позволено) ти се нарушава преценката за разстояние, вдига ти се прага над който приемаш дадена ситуация като опасна и т.н., обаче не го осъзнаваш. Викаш си "една чаша, голяма работа!" И когато -- например -- между две паркирани коли изскочи дете, реакцията ти е забавено с половин секунда, за която колата ти изминава 5 метра. В такава ситуация 50 см. са разликата между прегазено дете и изплашено дете.Повечето хора, пред които съм излагал тази теория, казват, че не всеки ще кара внимателно като знае, че е пиян. Така е. Но човек, който знае че е пиян и не си променя начина на шофиране, е еднакво опасен и трезвен.
Най-кристално ясното обяснение на този нон сенс с допустимото пиене и карането. Направо си става за петиция за отмяна на всякави промили. Разбираемо за е всякакви хора със всякакъв бекграунд.
И аз ставам за клуба на осъзнато негодните за шофьори. Преди години карах курсове, защото ми се струваше, че независимо дали има кола или не трябва всеки да може да запали двигателя и да я премести на безоапсно за останалите място, ако стане някаква повреда или на шофьора му прилошее. Мисля, че инструктурът ми преживя два сериозни шока: 1) при първата ни среща така и не повярва, че никога не съм сядала на шофьорското място и затова не ща да "дебютирам" на едно голямо софийско кръстовище пред национално училище с 2 трамвая и обичайния софийски трафик за 4 ленти, но накрая закара колата на един голям паркинг и чак тогава си сменихме местата и 2) при последната ни среща - след като беше решил, че с 40 км. в час ще се оправям много добре, и правилника го знам за 6, но съм много стресната - се шашардиса, че не искам да ходя на изпита. Обожавам да се возя. Но карането е различен вид дейност. Има две причини да се научи: а) обичаш колата (може машината, може свободата на движение, която дава, а може и двете едновременно) или б) нямаш избор (животът ти тече по радикално различен начин в зависимост от това дали караш или не).
Да не говорим, че на второто градско излизане с ремаркето инструкторът реши че съм готов за изпита (не че не е така :) ). А реално погледнато съм платил за 16 часа! Освен това се проведе следния диалог: Питам го колко да изнасям като завивам с полуремарке (защото не съм карал такова дори и нелегално). Той вика "На изпита е с обикновено ремарке." "Добре де -- викам, -- нали ще карам като изкарам изпита." "Абе ще му свикнеш." Е за какво съм дал 500 лева? Нали за да ме научи на нещо!
Та въпросният индивид ми каза, че вече имал 10 катастрофи, карал със 140 на пътя, по който се возехме с някаква Ланча (а пътят е в УЖАСНО състояние-щото по него минават камионите строещи магистрала Люлин и разбира се на турската фирма грам не и пука за дупките които оставя). И се изуми как аз карам толкова бавно (е, аз наистина карах бавничко, с около 50-60 щото неясен орган около апендисита ми беше обявил война и едвам ходех), той не можел. Аз му викам, "И аз обичам да карам бързо, но на хубав път. Не ми се мре." и той "Ми то се свиква, аз вече и съм се обръщал, не ме е страх". Аз "Добре де, тебе не те е страх, ма какво ще стане ако удариш някой и го убиеш, как ще живееш после с това" и му разказах за катастрофата край морете, в която умря цяло семейство, а виновникът останал жив. И той мълчи и се хили. Не можел да кара бавно. Явно пернишкият вирус се разпространява.
Та така. Наистина трябва психо тест за всички категории. И ако някой прояви странни черти да го пратят първо да си лекува агресията/гъзарията и после да го пускат на пътя. Но като знам как се взима книжка в София, със сигурност каквито и мерки да вземат, няма да има ефект.
За мен най-добър ефект ще има да се пускат брутални кадри от катастрофи по телевизията след 22 часа. За да им се набие в главата на въпросните индивиди колко негъзарска е една катастрофа.
И също подкрепям идеята да се популяризира "На мен не ми трябва книжка". Защото наистина има хора, които не са подходящи за улицата. Не защото не стават за шофьори, а защото нашите улици не са подходящи за такива шофьори. И достатъчно осъзнатите от тях си го признават, аз също познавам такива. Останалите си купуват книжка щото са ги скъсали 3 пъти на изпита...И в по-добрия случай правят лека катастрофа и спират да карат. В по-лошия-карат до край.П.С. Това което ЛаСомбра каза за допустимият алкохол е напълно вярно. Свидетел съм била на "нищо ми няма" поведението-наистина това е най-опасната фаза.
Всеки превишава скоростта и нарушава правилника (минаване на червено, влизане от обратната страна на еднопосочни улици и т.н.). Разликата между добрия шофьор и голфаджията е, че добрият шофьор знае кога може да прескочи някоя забрана или ограничение, докато голфаджията го прави постоянно като начин да се покаже... докато се срещне с някой по-нагъл от него. Лошото е, че както казваш има хора с по 5-6 сериозни катастрофи зад гърба си, които не са си взели поука от тях. А едно от определенията на глупостта е "неспособност да се учиш от предишни грешки".