За много години на всички !

Желая ви ама много здраве и още повече любов. И каквото се сетите най-най-хубаво!!! Обичам ви да знаете. Вие сте истински хора, а те не са много.Целувка!

За моята Нова година ще ви разкажа някой друг ден...

Петък е и се радвам на този факт. На контролната днес падна голямо преписване и пак не съм убедена, че ще имам добра оценка. А чрез нея получаваме заверка при кокошката с очилата...

Започвам да се изнервям... Снощи карахме Филипа в болницата, защото получи сърцебиене, прежълтя и се разтрепера. Всичко беше резултат от лош сън, но за нейно успокоение със Зарко я заведохме. Когато се прибрах беше 2.30 , легнах си в 3.30, заспах в 4.. Събудих се в 6 и сега ми е толкова умряло, а след малко ще влизам да се къпя и ще ходя да се видя с любимия, че .. днес нещо го прихваща. Държи се като романтично настроена зимна пчеличка. Ще рече, че ходи рошав, зъзне и налита на рози. Те,разбира се, са за мен. Днес ме чакаше на гарата с една. Нещо не се израдвах както трябва, направих си сама забележка и сега ще поработя в това отношение.

То пък пътуването беше едно... В пътнически влак наблъскани в едно купе аз+7 жени, 4 от които туркини, разправящи се на истински висок мъжки тембър ... нещо. Другите жени бяха бабички от Първомай и разнищваха политиката, стачката на учителите и раждаемостта в България. Упорито мълчах и гледах упорито през прозореца, изнервяйки се все повече и повече, когато едната твърдо решена да ме включи в разговора попита: "А вие имате ли си дечица, мила?" " Имам си - викам й - тамън 4 и още едно на път!" и се потупах по корема. Втрещените им физиономии набъбнаха до истински ужас, когато започнах да им разказвам как на 16 години съм избягала с мъжа ми, търговец на цигари от Димитровградския пазар (там няма такова нещо, ма те откъде да знаят) и сега имаме момченце на 4 годинки, момиченце на 3 , още едно момиченце на 2 и сега съм бременна с момченце (сега като се замисля по тая логика едно 85% от измисления ми брак съм била бременна, но това няма значение!) Бабичките започнаха да говорят колко е трудно да се гледат деца в това време, питаха ме дори как се справям. "Ами как - викам им , - те моите деца ги научих да не ядат толкова. Къпя ги с домашно правен сапун, а памперси не са виждали е живота си. Лошото е, че голямото ще тръгва скоро на училище..." и започнах да подсмърчам леко и да гледам пак към прозореца. (Тук е мястото да вметна, че откакто Женя ми каза ,че е започнала училище на 5 години това много ме впечатли и реших измисленото ми дете също да тръгва на тази възраст).
Не ги баламосвах още много. Те смениха темата, а аз се престорих че спя. Едната от тях ме оглеждаше с истинско съжаление. Haha :)
Но стига простотии! От днес ставам пак добро дете и никога вече няма да лъжа. Пфу, ей на , пак излъгах!!! Не го мога туй истината и това си е :) Шегувам се. Истината е единственото нещо,което винаги изплювам и побърквам околните. Даро може да потвърди. Патил си е неведнъж от това...

Истината е,че искам да имам бебе ... Знам ! Знам, че съм много млада, че най-вероятно не съм готова... просто го искам. То ще си е мое. Така го жадувам и същевременно се моля да не стане. С една дума объркана съм! И ме е страх от това желание за имам мое бебенце. Сигурно е моментен импулс...

Сега привършвам, ще пиша пак скоро - няма да съм такава несериозница вече :) Отново целувки от мен за вас.