За мишките и...
Имало едно време едни мишки. Били красиви мишки. И бели, и сиви, и големи, и малки.
Нещо на тези мишки им станало - срещнали се с някакви други мишоци, които не били виждали, но това не им попречило да се съюзят. И така тези мишки тероризирали Балканския полуостров, до степен че той бил изцяло покорен на тяхната воля.
Да, ама нещо се пропукало - дали от мисленето, че са най-велики, дали от незачитането на другите, нещо се пропукало. Мишките от толкова велики господари, станали роби - и така 5 века.
ДОбре де, тея мишки по незнайни пътища успели да се освободят - появили се някакви главатари, които ги повели напред - е имало и разни бандюги, които се опитвали да провалят всичко, но системата вървяла! Мишоците отново се почувствали силни!
Но и този път, тяхната мощ не продължила дълго. За сметка на това си изградили някакво социалистическо общество и му се радвали почти 50 години. Хвала на него! То изградило пътя към прогреса! Строели се магистралите към бедещето! Заводи - е и такива се строели, но може би не към бъдещето, а към централни гробища, но това е отделен въпрос.
Но тези мишки били ненадминати в едно - панелките! Ей, ама само как ги строели! Колко готини и сиви били! Еха, на всяка мишка и се искало да живее в такава панелка - и айде накупували си мишките разни бетонни стени и се радвали. Радвали се, радвали се - покривът почнал да капе, мазилката почнала да пада, ама те пак си се радвали!
Соц. общество рухнало. Нашите мишки, наблюдавали как техни далечни родственици, разрушавали някаква стена в Мишландия. Еха, да живее новият ред! Радвали се, или не - имало нов ред!
Ех, че хубав ред - никой не те закача за нищо бе! Да, ама покрива пак си капе - пуууу, чакай да напсуваме социалистическия строй, белким спре да капе - ама не ще! Не ще бе! Псували мишките, псували, но нищо не се променило.
Незнайно как, една мишка организирала малка част от другите мишки. Хванали се те, и както в приказката за неволята си оправили покрива.
Живели още малко нашите мишки - на една мишка и хрумнало, че трябвало и да се пребоядиса малко - това сивото дето се подавало зад зелените стени, не било вече на мода.
Отива тая мишка и разговаря със съгражданите си:
- Не мислите ли, че е време да пребоядисаме?
- Тъй ли? Що? - запитали учудено другите мишоци.
- Как що бе? Толкова е грозно!
- Е, ами че ние какво да направим? Те другите не пазят - отговорили мишките и отишли да се изпикаят върху зелената стена, с подаващата се сива мазилка...
Нещо на тези мишки им станало - срещнали се с някакви други мишоци, които не били виждали, но това не им попречило да се съюзят. И така тези мишки тероризирали Балканския полуостров, до степен че той бил изцяло покорен на тяхната воля.
Да, ама нещо се пропукало - дали от мисленето, че са най-велики, дали от незачитането на другите, нещо се пропукало. Мишките от толкова велики господари, станали роби - и така 5 века.
ДОбре де, тея мишки по незнайни пътища успели да се освободят - появили се някакви главатари, които ги повели напред - е имало и разни бандюги, които се опитвали да провалят всичко, но системата вървяла! Мишоците отново се почувствали силни!
Но и този път, тяхната мощ не продължила дълго. За сметка на това си изградили някакво социалистическо общество и му се радвали почти 50 години. Хвала на него! То изградило пътя към прогреса! Строели се магистралите към бедещето! Заводи - е и такива се строели, но може би не към бъдещето, а към централни гробища, но това е отделен въпрос.
Но тези мишки били ненадминати в едно - панелките! Ей, ама само как ги строели! Колко готини и сиви били! Еха, на всяка мишка и се искало да живее в такава панелка - и айде накупували си мишките разни бетонни стени и се радвали. Радвали се, радвали се - покривът почнал да капе, мазилката почнала да пада, ама те пак си се радвали!
Соц. общество рухнало. Нашите мишки, наблюдавали как техни далечни родственици, разрушавали някаква стена в Мишландия. Еха, да живее новият ред! Радвали се, или не - имало нов ред!
Ех, че хубав ред - никой не те закача за нищо бе! Да, ама покрива пак си капе - пуууу, чакай да напсуваме социалистическия строй, белким спре да капе - ама не ще! Не ще бе! Псували мишките, псували, но нищо не се променило.
Незнайно как, една мишка организирала малка част от другите мишки. Хванали се те, и както в приказката за неволята си оправили покрива.
Живели още малко нашите мишки - на една мишка и хрумнало, че трябвало и да се пребоядиса малко - това сивото дето се подавало зад зелените стени, не било вече на мода.
Отива тая мишка и разговаря със съгражданите си:
- Не мислите ли, че е време да пребоядисаме?
- Тъй ли? Що? - запитали учудено другите мишоци.
- Как що бе? Толкова е грозно!
- Е, ами че ние какво да направим? Те другите не пазят - отговорили мишките и отишли да се изпикаят върху зелената стена, с подаващата се сива мазилка...
Коментари