За миналото, настоящето и бъдещето.

Често, загледани в миналото изпускаме важните неща около нас. Страдаме тихо, вглъбени в отминали дни и събития, питайки се какво ли би станало ако можехме да върнем времето назад и да променим нещата, които сега ни изпълват с тъга. Дали защото е по-лесно да се затворим в черупките си, обвинявайки целият свят, или защото много от нас се страхуват от нови проблеми докато не са се уталожили старите. А дали трябва да е така? Нима радостта и тъгата не са близки по душа и когато едно нещо ни разсмива то след време няма да ни накара да плачем? Може би има мъдрост в поговорката че "клин клин избива". Новият ден, който се разтваря с възможностите си пред нас, всички хубави неща, които могат да ни се случат, дали си струва да бъдат изпуснати заради тъга по миналото? Всеки сам избира пътя си, може би аз съм избрал пътя на война. Да знам, миналото боли, най-вероятно и в бъдеще болката ще е моя спътница, но не мога да си позволя да загубя настоящето заради миналото. За това събирам всички сили, които са ми останали и се впускам в новият ден. Дано той е по-добър от предишния....не, никакво "дано", той ЩЕ Е по-добър.