За лука и за Вселената
Един ученик на прочут будистки учител поискал да докаже на духовния си наставник, че е разбрал онова, което Учителят му обяснявал през последните няколко години.
Затова помолил да бъде изпитан.
Учителят му дал една глава лук и му казал да я обели цялата.
След това отишъл да сече дърва :).
Ученикът белил лука люспа по люспа, докато от очите му потекли потоци сълзи.
След десетина минути Учителят се върнал, погледнал празните ръце на ученика, вгледал се в сълзящите му очи и го попитал:
--Е, сега какво ти остана?
--Нищо, Учителю.
--Нищо ли?! Я се обърни и погледни света около себе си!
"Ела, Ела, остаря, моето момиче" - вече и фенове имаш в Блога :)))...
Здравей, Dar Darena,
днес пък аз спечелих един приятел повече :).
Добре дошла в моята къщичка и в голямата къща на Бглог.
Надявам се скоро да прочетем нещо твое.
Ако правилно съм видяла снимката на аватара ти, обичаш да строиш пясъчни замъци. Страхотно! И аз!
Не само да ги строя, обичам и се стрямя да ги съживявам. Стремя се за дълго, приказното и по детски чистото, да пазя в душата.
Щеше да те прати да сечеш дърва :))))....
За вечерята...
Я че разнообразие - аз пък съм чувала, че само като бели лук снахата плаче за свекърва си. Т.е. няма да е обич, а от "обич" във версията на Диди.
ПП. Има и много готини свекърви.
Ха, момичета, като гледам, само момичета сте ми коментирали постинга :).
Изобщо не ги знаех тези поверия за беленето на лук, ама ми стана интересно как свекървите използват един невъзможен за волево контролиране процес, за да изтъкнат себе си и да внушат на снахите къде им е мястото...
Когато стане въпрос за свекърви, имам един любим виц, който илюстрира силата им и влиянието им върху синовете (предварително се извинявам на всички, които СА свекърви или биха се почувствали засегнати; вицът си е гадничък)
Една жена се оплакала на психотерапевта си, че мъжът и' я подценява и непрекъснато я сравнява с майка си:
--Старая се аз, режа лук :), готвя цял ден, а той, като хапне, и каже "Абе хубаво е, ама да видиш какви чушки с ориз прави мама...". И така - всеки път...Мама, та мама...
Лекарят я изслушал съчувствено и я посъветвал:
--Ами опитай друга тактика. Купи си еротично черно бельо, облечи го и чакай мъжа си на дивана в хола.
Жената изпълнила препоръките - купила си хубаво бельо, сложила си парфюм, и, легнала в небрежно-сладострастна поза, зачакала мъжа си.
Прибрал се той, отворил вратата, и като видял съпругата си, облечена в черно бельо, ужасено възкликнал:
--Да не се е случило нещо с мама?!
П.с. Сигурна съм, че някъде вероятно съществуват и свекърви, които са много добри и разбрани, стараят се да са в помощ и се разбират със снахите си... Просто на мен не ми се е случило да попадна на такава. Или пък всичко идва от факта, че живеем заедно. Ако се виждахме веднъж месечно, щеше да е приемливо, но всеки ден...
Една млада снаха, която не можела да сервира добре винаги сервирала кафето с чистата чинийка на свекърва си, за да не се изложи и за да не я мисли за непохватна и лоша домакиня, а онова, което изливала в чинийката, докато пренасяла чашките, на майка си.
Свекървата гледала, търпяла, но веднъж издивяла и взела мъжа си за свидетел на делата на снахата и когато си тръгнали започнала да крещи:
- Видя ли сега, видя ли? На мен винаги ми сервира по-малко кафе, защото съм и' свекърва, а на сватята сипва и в чашата, и в чинията, защото и' е майка!!!
А, Диди, благодаря, тоя виц е култов :).
Добре дошла в Родината и в родния Блог :).
А тоя знаеш ли го?
Тъща подарява на зетя си две вратовръзки. Той веднага си слага едната. Когато го вижда, тъща му възкликва обидено:
--А, значи другата не ти харесва?!
Не. Но този ми е любимия:
Един мъж си довел жена в къщи, но не и' казал, че е кръгал сирак, защото му било неудобно да каже, че с всичко се справя сам и никой с нищо не му помага. Затова на леглото в едната стая сложил един голям пън, завил го, за да не се вижда какво е и заключил вратата. А на жена си казал, че там лежи болната му майка и е по-добре да не влиза и да не я безпокой. Така минали няколко месеца. жената си гледала домакинството: чистела, готвила и все се навъртала около заключената стая и все се ядосвала. Един ден не издържала и казала на мъжа си:
- Време е да изпратим майка ти в старчески дом. Не може ние да се грижим за нея. Може да е решила да живее 100 години, аз все ли ще и' прислужвам.
А мъжа и' се усмихнал и казал:
- Но аз нямам майка. Сложих един пън на леглото, за да не разбереш, че съм съвсем сам.
Жената изобщо не си направила труда да разбере какво и' казва, а напрово се развикала:
- Пън не пън, твойта майка - вън!!!