За личните лекари
Репортажа на "Господари на ефира", коментиран от Борислава. Коментирах го в нейния блог, но тъй като темата е интересна ми се иска да я коментирам по - обстойно и в моя блог.
А аз не съм гледал точно този репортаж. Но от останалите, които съм гледал, мисля че предаването си върши добре работата. Ако мислите, че разкриването на далавери и мошенничества е сензация, то тогава браво. Точно това е истинска журналистика.
От това, което прочетох виждам следните факти. Лекар, който има над 1000 пациенти. 4 села. Лоша комуникация. Изключен телефон. Реално може ли този лекар да се грижи за всичките си пациенти и потенциялни такива? Очевидно не! Защо? Ами първо, той е длъжен да се отзовава на всяко едно обаждане от пациент. Това е задължение на всеки личен лекар. Затова му се плаща. Колкото повече пациенти - толкова повече пари. Просто е, нали? Е, да ама не. Никак не е просто, защото физически 1 лекар няма как да се грижи нормално за толкова пациенти. Представете си какво става по време на грипния сезон. А в този район повечето са възрастни хора. Един грип при тях може да е смъртоносен. Времето може да играе ключова роля при някои заболявания. И ето стигаме до момента с изключения телефон и липсата на връзка. Лични работи казва Борислава. Каквито и да са те, няма нищо по - важно от човешкото здраве и човешкия живот. Пример. Бащата на най - добрия ми приятел е лекар. Диагностик в област - белодробни заболявания (патогенни). Прибира се от работа след 10 часов, напрегнат ден. Към 3 часа сутринта получава обаждане за спешен случай. В 3.10 пред тях го чака кола. Той тръгва. Налага му се да работи и по 24 часа. Когато си професионалист и от работата ти зависи човешки живот съобразяваш ли се с работно време?
Ще кажете може би, че за спешните случаи има бърза помощ. Да така е. Но помощта на личният лекар е от голямо значение, той е запознат с произхода на заболяването, с неговото развитие и т.н. Той е длъжен да бъде запознат с болестта на всеки един от пациентите си.
Ето защо ми се струва, че над 1000 пациенти за един лекар... Е твърде много.
"Общопрактикуващият лекар /ОПЛ/ осигурява денонощна непрекъснатост на медицинските грижи на здравносигурените лица от пациентската му листа самостоятелно или по договор с друго лечебно заведение и трябва да информира пациентите си за начина, по който осъществява това. ОПЛ е задължен да оказва медицинска помощ в обхват съгласно Наредба №40 за основния пакет здравни дейности, за които НЗОК заплаща. В пакета първична извънболнична медицинска помощ се включва домашно посещение."
Схващате къде е проблема, нали?
Моята леля е лекар. При това доста добър. От честите ни разговори съм запознат с практиката на един личен лекар. Смятам, че тяхната работа никак не е лесна, но! Но заплащането е меко казано мизерно. И това не се отнася само до личните лекари разбира се.
Мисля, че държавата е ужасно безотговорна спрямо представителите на тази професия. Лекари, учители, полицаи, пожарникари. Как може хората, от които зависи нашето, здраве и безопасност, нашето бъдеще, съответно на нашите деца, живота ни да са с такива ниски за труда си заплати?
Резултата от това безхаберие е налице. Според статистиката, все по - малко са желаещите да учат медицина. От там и броя на младите лекари е намалял драстично. А поради ниската мотивация се стига и до слаб професионализъм. Броя на т.нар. лекарски грешки нараства през последните 20 години. Това е ужасно.
За съжаление, опасявам се, че случаите на лекарска немърливост ще са повече. Единственното решение е в ръцете на държавата. А дали управляващите ще успеят да отклонят поглед от личните си дела и ще обърнат внимание на електората си, това зависи от нас...
А аз не съм гледал точно този репортаж. Но от останалите, които съм гледал, мисля че предаването си върши добре работата. Ако мислите, че разкриването на далавери и мошенничества е сензация, то тогава браво. Точно това е истинска журналистика.
От това, което прочетох виждам следните факти. Лекар, който има над 1000 пациенти. 4 села. Лоша комуникация. Изключен телефон. Реално може ли този лекар да се грижи за всичките си пациенти и потенциялни такива? Очевидно не! Защо? Ами първо, той е длъжен да се отзовава на всяко едно обаждане от пациент. Това е задължение на всеки личен лекар. Затова му се плаща. Колкото повече пациенти - толкова повече пари. Просто е, нали? Е, да ама не. Никак не е просто, защото физически 1 лекар няма как да се грижи нормално за толкова пациенти. Представете си какво става по време на грипния сезон. А в този район повечето са възрастни хора. Един грип при тях може да е смъртоносен. Времето може да играе ключова роля при някои заболявания. И ето стигаме до момента с изключения телефон и липсата на връзка. Лични работи казва Борислава. Каквито и да са те, няма нищо по - важно от човешкото здраве и човешкия живот. Пример. Бащата на най - добрия ми приятел е лекар. Диагностик в област - белодробни заболявания (патогенни). Прибира се от работа след 10 часов, напрегнат ден. Към 3 часа сутринта получава обаждане за спешен случай. В 3.10 пред тях го чака кола. Той тръгва. Налага му се да работи и по 24 часа. Когато си професионалист и от работата ти зависи човешки живот съобразяваш ли се с работно време?
Ще кажете може би, че за спешните случаи има бърза помощ. Да така е. Но помощта на личният лекар е от голямо значение, той е запознат с произхода на заболяването, с неговото развитие и т.н. Той е длъжен да бъде запознат с болестта на всеки един от пациентите си.
Ето защо ми се струва, че над 1000 пациенти за един лекар... Е твърде много.
"Общопрактикуващият лекар /ОПЛ/ осигурява денонощна непрекъснатост на медицинските грижи на здравносигурените лица от пациентската му листа самостоятелно или по договор с друго лечебно заведение и трябва да информира пациентите си за начина, по който осъществява това. ОПЛ е задължен да оказва медицинска помощ в обхват съгласно Наредба №40 за основния пакет здравни дейности, за които НЗОК заплаща. В пакета първична извънболнична медицинска помощ се включва домашно посещение."
Схващате къде е проблема, нали?
Моята леля е лекар. При това доста добър. От честите ни разговори съм запознат с практиката на един личен лекар. Смятам, че тяхната работа никак не е лесна, но! Но заплащането е меко казано мизерно. И това не се отнася само до личните лекари разбира се.
Мисля, че държавата е ужасно безотговорна спрямо представителите на тази професия. Лекари, учители, полицаи, пожарникари. Как може хората, от които зависи нашето, здраве и безопасност, нашето бъдеще, съответно на нашите деца, живота ни да са с такива ниски за труда си заплати?
Резултата от това безхаберие е налице. Според статистиката, все по - малко са желаещите да учат медицина. От там и броя на младите лекари е намалял драстично. А поради ниската мотивация се стига и до слаб професионализъм. Броя на т.нар. лекарски грешки нараства през последните 20 години. Това е ужасно.
За съжаление, опасявам се, че случаите на лекарска немърливост ще са повече. Единственното решение е в ръцете на държавата. А дали управляващите ще успеят да отклонят поглед от личните си дела и ще обърнат внимание на електората си, това зависи от нас...
"Адвокати по медицинско право настояват лекарите задължително да свидетелстват по дела за лекарска грешка
22 Януари 2005
Само така, според тях, ще може да се търси отговорност на медицинските лица, навредили на пациентите си.
Адвокати по медицинско право у нас поискаха лекарите да бъдат задължени да свидетелстват по дела за лекарска грешка.
Само така, според тях, ще може да се търси отговорност на медицинските лица, навредили на пациентите си.
В момента у нас никой лекар не иска да бъде вещо лице по дело, заведено срещу негов колега.
Няма и точна статистика на случаите на смърт, поради лекарска грешка.
Към този момент повечето съдебни дела за лекарска грешка у нас завършват с оправдателна присъда за медицинското лице. Причините са много. Диана Митева - съдия в Окръжен съд - Варна, изброява някои от тях:
"Липсата на медицинска документация, трудното ангажиране на колега от същото съсловие, който да даде заключение срешу свой колега."
Зоя Трифонова е майка на три дъщери. Една от тях от 18 години е с с трайни увреждания вследствие на имунизация като бебе.
"Аз лично не съм получила помощ от нито една институция като родител", споделя Зоя Трифонова.
Галина Попиванова също е пострадала вследствие на лекарска небрежност. Преди седем години й правят операция на гръбнака. След първата интервенция следва втора, трета, стига се до шест операции. Сега жената е затворник в собствения си дом.
"Преди повече от година започнах преписка с Министреството на здравеопазването с молба за операция в чужбина", казва Галина Попиванова.
Ако тези две жени живееха във Франция, например, ситуацията щеше да е друга.
Там работи правителствена Агенция за обезщетяване. Създадена е преди 3 години и има бюджет от 70 милона евро на година.
"Във Франция системата работи, хората търсят своите права в агенцията. При доказана лекарска грешка, пациентът получава сума от Агенцията по обезщетяване, като може да заведе и съдебен иск", разказва адвокатът Оливие Сомон.
У нас единствената помощ, която хората, пострадали от лекарска грешка могат да получат, е осигурена от неправителствена организация, която плаща разноските по съдебното дело."
Бъркат бенка с рак на белия дроб след рентгенова снимка
Инженер отписа живота след лекарска грешка
От здравната каса и министерството отказват да накажат докторката
"Четири месеца се смятах за сигурен пътник за оня свят. Кошмарът бе не само за мен, но и за всички близки", гневи се 73-годишният Любомир Кръстанов от село Алтимир. Драмата му започва с една лекарска грешка. Шефката на Диспансера за белодробни болести във Враца д-р Марияна Стоянова бърка най-обикновена бенка с рак. Фаталната диагноза хвърля в ужас пенсионирания строителен инженер. Подлага се на куп ненужни изследвания, включително с радиоактивно вещество и рентгенови снимки.
Снимката е направена в Бяла Слатина по искане на кардиолог. Лекуващият го специалист тогава отсъства, а рентгенологът обръща внимание на петно в белия дроб. С направление от джипито, пациентът се озовава на 15 ноември 2005 г. при д-р Стоянова. И си тръгва от кабинета й съвсем отчаян. В диагнозата пише "обструктивен хроничен бронхит и meta, т. е. метастази в десния бял дроб. Вместо терапия лекарката назначава изследвания, с които да се открие някъде в тялото първичният рак, от който са тръгнали разсейките
Изисква консултация с уролог, ехография на коремните органи и сцинтиграфия на кости, без да посочи на кои. И диспансеризира пациента.
Съсипан от диагнозата, човекът изпълнява всичко. Изследват го, облъчват го. "Безнадеждният" пациент дори предупреждава личния си лекар д-р Павел Тугаринов да се готви да пише смъртен акт.
На контролния преглед, извършен от д-р Стоянова на 21 март тази година, тя кой знае защо е отбелязала, че прегледът е първичен. И този път лекарката описва петното като кръгловато с голяма гъстота. Диагнозата обаче е само хроничен бронхит, а наред с хаповете за тази болест изписва римицид. Лекарство, което се дава за профилактика след прекарана туберкулоза. Вади от шкафа си пет опаковки и му ги връчва. Напълно безплатно. Човекът съвсем се шашка. Сега пък се пита как е пипнал тази туберкулоза, като се храни добре и няма проблеми с хигиената и контактите. Докторката поне го успокоява, че не е бацилоносител.
Само след два дни обърканият пациент е в кабинета на д-р Цаня Попова в Плевенския белодробен диспансер. Тя се запознава подробно с изследванията и двата амбулаторни листа от Враца. Слага слушалките и... прихва в смях. Пита: "Колежката във Враца на голо ли ви прегледа или върху ризата?". "Съблечен до кръста бях", отговаря смутено пациентът.
Оказва се, че колежката от Враца е гледала, но не е видяла голямата бенка на гърдите, която на снимката излиза като черно копче за сако.
От Плевен "болникът" си тръгва с облекчение. Като терапия са му предписани противогрипна ваксина и респивакс.
При такъв щастлив край бай Любомир би трябвало да черпи за втори живот. А д-р Стоянова поне да му се извини за тревогите. Не го прави. Не казва "сгреших". Невинна е и според проверките на здравната каса и служителите на министър Гайдарски. Препатилият пациент пък за пореден път се убеждава, че "гарван гарвану око не вади".
На 26 април тази година той се оплаква на здравния министър. Твърди, че е жертва на лекарска некомпетентност. Жалбата се препраща до РЗОК във Враца. След два месеца отговорът на касата е готов. В него се казва: "Проверихме медицинската документация и изискахме обяснения от д-р Стоянова.
Не бяха открити нарушения в обслужването Ви като здравно осигурено лице."
Кръстанов е недоволен и пак се жали на министъра. Отново настоява, че д-р Стоянова е некомпетентна. Иска шефката на РЗОК-Враца да бъде наказана заради изготвения от нея отговор. И се завихря препращане на жалби и писма. И на отговори, които сякаш са писани под индиго. Накрая зам.-министър Матей Матеев гневно обръща внимание на Кръстанов, че съгласно закона, сигнали и жалби, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат.
Формално случаят е приключил. Петно по бялата престилка на д-р Стоянова няма, защото според проверките, тя е компетентна. Няма петно и по белия дроб на Любомир Кръстанов, макар че "компетентната" докторка го видя.
Слава Богу, има го обаче пациентът, който въпреки нея, оживя.
Райна ТОШЕВА
На този етап смятаме, че няма допусната грешка от страна на лекарите при случая с починалите пет недоносени бебета във варненската АГ-болница, обяви шефът на Българския лекарски съюз д-р Андрей Кехайов. Докладът на етичната комисия на БЛС, която разглежда случая, обаче още не е готов.
Според Кехайов здравното министерство обвинява несправедливо докторите от болницата за смъртта на децата."
Вестник Сега, 13.06.2002
Така и нестана ясно има ли, или няма...
Изводите оставям на вас.
Информация има достатъчно в нета за хората, които искат да знаят повече. За лекарските грешки от последните 5 години, за заплатите и състоянието на нашите болници.
Бих ви посъветвал да си зададете въпроса, къде отиват нашите здравни осигуровки:
1.Пациентът заплаща всеки месец здравни осигуровки в различен размер на НАП (Национална агенция по приходите).
2.Приходите от тези вноски се превеждат на РЗОК-Районната здравно-осигурителна каса.
3.Пациентът ползва услугите на лечебните заведения които са сключили договор със РЗОК-лични лекари,извънболнични специалисти,стоматолози, болници и лаборатории-на които здравната каса заплаща извършената работа всеки месец след представен отчет.
4.Центровете за Спешна Медицинска Помощ-ЦСМП функционират отделно от тази система като услугите им са безплатни.
А ето го и самото интервю:
*********************************************************
Медиците в Мозамбик взимат повече от нашите
БОЛНИЦИ КУПУВАТ ДЖИПОВЕ ВМЕСТО ЛЕКАРСТВА
Рушветите ще спрат, ако докторската заплата стане поне 500 лв
30.08.2005 г.
Интервю на министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски - в.”Стандарт”
Новият здравен министър проф. Радослав Гайдарски е сред най-известните родни хирурзи. Беше един от лекарите, които участваха в екипа, извършил първата чернодробна трансплантация у нас. Колегите и пациентите му го определят като принципен и сдържан човек. Близките му твърдят, че е сърдечен и оптимист. Той самият казва, че е човек, който не обича празните приказки.
- Проф. Гайдарски, има ли някаква бърза рецепта за излекуване на проблемите в българското здравеопазване?
- Няма такава рецепта. Здравеопазването е консервативна област. Когато се прави нещо на пожар, то вреди. Заради прекалено бързане досега стана по-лошо, отколкото беше.
- А рецепта за успешен министър има ли?
- И такава рецепта няма. Важното е да се изработи правилна стратегия. Някои хора, като застанат на този пост, им става нещо и смятат, че те са най-правите и започват да налагат собствена политика. Аз съм само изразител на общо становище. Когато човек следва принципи и се вслушва в мнението на хората, това му помага да се справи с задачите, които си е поставил.
- Какви са приоритетите ви като здравен министър?
- На първо място да се осигури лесен достъп на хората до лекарското съсловие. Да не се допуска разкъсването на връзката между пациенти, лични лекари, специалисти, диагностично-консултативни центрове и болници. Парите също са голям проблем. Сега болниците се финансират и от касата, и от министерството. Голямата част от тях се стараят да работят с тези пари. Друга част обаче, които смятат, че са най-добрите в страната, не се съобразяват. Трупат дългове и смятат, че
могат да правят, каквото си искат.
Учудвам се, че е могло в течение на дълги години болници, които се финансират и от касата, и от министерството, да натрупат такива дългове - 20, 16, 14 млн. лв.
- Вероятно говорите за 10-те болници, между които са Александровска, "Света Екатерина" и "Пирогов", където разпоредихте да се направят проверки?
- Да, те вече са 13 болници. Натрупали са 70% от всички дългове на лечебните заведения, които са на подчинение на здравното министерство. Сега искам всички пари за дейност да отидат в здравната каса. Разбира се, към министерството ще останат диспансерите, психиатричната помощ, обществено значимите заболявания и т.н. Но тези пари трябва да си отидат на мястото. Тогава всички болници ще бъдат равнопоставени. Всички ще получат толкова пари, колкото дейности са извършили и какъвто обем и качество са положили. Като се прехвърлят парите към касата, министерството вече няма да има възможност да дарява и по такъв начин болниците ще си правят сметката.
- Това беше идея и на вашия предшественик Славчо Богоев, но той не успя да я осъществи. Какво ви кара да мислите, че ще успеете?
- Проблемът е в натиска. Той е огромен - политически, финансов, икономически, личен. Сигурен съм, че и при г-н Богоев натискът е бил голям, че ще се затворят болниците, че няма да се гледат болните. Но този начин на действие и работа ще бъде приключен. Хората разбраха, че при мен няма да мине този номер. Не съм сигурен, че ще успея да го направя тази година, но съм сигурен, че през 2006 г. ще бъде въведен ред. Не става въпрос само за тези 10 или 13 болници. Става дума и за други лечебници, където парите не се харчат по предназначение. Разбирам, ако се направи хубава операционна и стаи, болничните легла да са добри, но не и когато започнат да се купуват леки коли, джипове,
да се правят паркинги и луксозни кабинети.
Или да се разкрасява болницата отвън, а вътре да е мизерия. Това няма да се случи. Аз също съм за красотата на болниците, но когато те са зле отвътре, е все едно, един болен от рак, вместо да се лекува, да му се сложи червило и да му се оправят веждите. Няма никаква стойност. Горе-долу нашите болници са в това положение. Тръгнала е мания да разкрасяваме външно болниците, като слагаме хубави прозорци, врати, за да си кажат хората, че там има добри условия. Важното обаче е отвътре - добри стаи, добър инструментариум, хората да се гледат добре, да има лекарства за лечението им.
- Как се виждате в следващите четири години? Създали ли сте си график за действие?
- Не, аз съм човек, който работи с близки планове, тъй като никой не знае точно какво може да се случи. Така съм бил и в живота си, станал съм лекар, след това хирург, после асистент, никога не съм мечтал да стана професор.
- Какви са близките ви планове в такъв случай?
- Да започна да реализирам всичко това, за което говорих дотук. Не казвам, че ще стане в рамките на тази година. Но мисля, че бавно и постепенно ще се реализира, и то на здрава, стабилна, почтена основа. Защото сега в здравеопазването се вършат много непочтени неща. Хората трябва да получат заслуженото, това, за което работят. Защото унизителното за лекарите е, че те са поставени на страшно ниско ниво в заплащането. Същото се отнася и за служителите в самото министерство. Заплатите са просто смешни. В другите министерства са много по-големи. Всички разбират колко важно е здравето, но към здравеопазването има едно неглижиране, което е обидно. Не можем да мръднем от бюджет 4,3% от брутния вътрешен продукт. Твърди се, че няма откъде да се вземе. Добре, но как тогава бедните страни, много по-бедни от България, да не цитирам Мозамбик и други страни в Африка, са поставили здравеопазването си на много по-високо ниво от нашето. Като са платени добре лекарите и сестрите, те няма да искат да вземат нещо под масата. Защото бедният човек винаги е склонен към корупция. Например как един асистент в Александровска болница, който получава 250 - 350 лв., няма да се изкуши да вземе някой лев в повече. Затова искам достойно заплащане на лекарите в България.
- Какво трябва да бъде според вас заплащането на лекарите у нас?
- Основна заплата от 500 лв. на начинаещ лекар е добро заплащане. Нататък всеки, който расте в йерархията, ще отиде на 1000 или повече лева. Другото е просто обидно. Мога лесно да стегна хората, за да се премахне този проблем с корупцията, но как да ги стегнеш, когато те мизерстват. Имаше наши асистенти, които трябваше да работят като таксиметрови шофьори, за да изхранват себе си и семействата си. Затова настоявам да ни подкрепи цялото общество, защото това е в интерес на всички хора. За да не отиде дядото в болницата и лекарите да го гледат в ръцете дали носи 20, 30 или 50 лв.
- Кога може да се очаква повишаване на заплатите на лекарите?
- Не мога да кажа, това е въпрос на преговори.
- Ще има ли увеличение на здравните вноски?
- На мнение съм, че здравните вноски трябва да бъдат увеличени, но като знаем как мизерства нашият народ, не върви да му извиваме врата още повече... Затова е по-добре на първо време да се увеличи само процентът от БВП, който ще се ползва за здравеопазване.
- Мислите ли, че здравната ни система и лекарите ни след година ще бъдат на ниво, което да отговаря на европейските стандарти?
- Това е нашата цел. Да се премахне мизерията в болниците, да платим достойно на лекарите, болните да получат прилична здравна помощ. Това ще е, което ще можем да свършим за една година. Ако започнем да си поставяме нереализируеми цели, може съвсем нищо да не направим.
- Определят ви като оптимист. Мислите ли, че има място за оптимизъм, що се отнася до здравната система в България?
- Аз съм умерен оптимист. Защото човек, ако е песимист, той няма място тук. Песимистите нямат вяра, нямат цел. Но съм умерен оптимист и затова бавно и постепенно заедно с НЗОК, двата синдиката, лекарския съюз и с всички колеги, които работят в системата, мисля, че можем да направим нещо добро.
- Вие сте много обичан лекар. Не се ли страхувате, че постът, който заемате в момента, ще промени това?
- Ясно е, че няма да се харесам на всички. Защото тези, които са бъркали в меда, изведнъж да им отрежеш благинките. Далеч съм от мисълта, че всички ще ме обичат. Но се надявам, че тези хора, за които правя добро, те ще ме харесват.