За литературните мистификации

Тия дни случайно налетях на едни преводи, публикувани на сайта "Буквите". Любомир Занев е превел няколко песни танка на Рубоко Шо. Има и кратка биография на японския поет:

"РУБОКО ШО е най-известният представител на японската поезия от раннотосредновековие, написал първите образци на еротическата лирика впопулярната форма на петостишието танка. Биографичните данни за него саполулегендарни. Известно е само, че е заемал висок пост към двора наимператора, но после е изпаднал в немилост и е умрял далеч отстолицата, в манастир на остров Цукуси (днес Кюсю). Поезията на Рубокое открита едва в края на ХХ-ти век. Предлагам на читателите на“Буквите” да се насладят на неговите творения в мой неканоничен преводна български език. Цикълът “Рубоко Шо – японска еротическа поезия от Хвек” може да съдържа 99 петостишия."

Преводът не направен от японски, а от руски. И няма как да не е така. Не защото Л.Занев не владее японски (може и да владее, не знам). Просто, защото оригиналът на стиховете е на руски. Ама ще кажете - как така? Откъде японски поет от Х в. ще знае руски. Е, няма откъде японски поет от Х в. да знае руски. Обаче Рубоко Шо знае. Руският е родният му език. Не е живял през Х в., а е наш съвременник - роден е в Молдова, живее в Москва и се казва Виктор Пелянегре. Основател е на Ордена на куртуазните маниеристи и е негов архикардинал. По скромното ми мнение, танката на Рубоко Шо е най-доброто в творчеството на Пелянегре.

Обичам мистификациите.